„Българска“ видеокамера прицелва смъртоносните „TOMAHAWKS“

Публикувана на Четвъртък, 16 Октомври 2025 12:10

Ракетите са неуязвими за радиосмущения и ще оставят Русия без оръжия и горива

feefhrhr ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Човек с бинокъл наблюдава установка с ракета, готова да излети в Космоса. Това се случва на космодрума на НАСА в пустинята Мохаве. На ракетата има монтирана специална камера, която ще бъде очите на изследователите. Неин „баща“ е казанлъчанинът проф. инж. д-р Петко Динев. Досега негови камери са били изстрелвани на Луната,

както и с над 500 различни спътника.

Проф. Динев е българинът, дал на света уникална технология, позволяваща да се проследят всички важни процеси в Космоса, под водата и навсякъде около нас. Специалните високоразделителни камери, които са творение на българския учен, летят със скоростни влакове, на разузнавателни и бойни самолети и се гмуркат с ядрени подводници.

Той се присъединява към Борда на съветниците на „Образование без раници“, чиято цел е качествено образование, което да бъде достъпно за всяко дете в България, за да развива потенциала си с помощта на технологии, доказани подходи и вдъхновени учители. Поддържането на световно академично ниво, дава възможност за успехи, наравно с тези на младите хора, които са учили в най-елитните училища по света.

Продължаваме темата със злободневните щатски ракети Tomahawk, които могат да решат войната в Украйна и да принудят рашистите да развеят бяло знаме. Защо? Защото с много голяма степен на вероятност при тях също се използват високоразделителните видеокамери на проф. Динев. На финалния участък от маршрута, неотразимата бойна ракета използва системата за навигация TERCOM (Terrain Contour Matching). Тази система периодично сканира терена над траекторията на ракетата и го сравнява с картата, съхранена в паметта. След като намери подходящ участък от картата, ракетата сравнява действителната си позиция с теоретичната и прави корекции на автопилота въз основа на това.

В последния участък – при приближаване към целта – "Tomahawk" използва оптико-електронната система DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlator). В близост до целта, ракетата фотографира терена отдолу с високочувствителна видеокамера и търси изображенията за предварително определена референтна точка с известна позиция спрямо целта.

Трябва да се подчертае: не самата цел (която може да е камуфлирана, скрита от дим или слабо видима), а ясно видима референтна точка наблизо. След като тази референтна точка бъде намерена, ракетата извършва особено прецизно проследяване на терена с точност до няколко метра и се насочва към целта спрямо тази референтна точка.

Системата за насочване на ракетата е имунизирана срещу електронни противодействия както по време на крейсерския, така и на терминалния полет. Радарният алтиметър на системата TERCOM работи само за момент (ракетата не сканира непрекъснато терена под нея, а временно активира алтиметъра) и е непредсказуема за противника. Системата DSMAC е фундаментално имунизирана срещу електронни противодействия, тъй като разчита изключително на данни от оптичната камера.

За да достигне целта, Tomahawk разчита на полет на изключително ниска височина - приблизително 30–50 метра над земята, в зависимост от профила на терена. Тази ниска височина позволява на ракетата ефективно да се скрие от откриване, като се прикрива зад възвишения. Дори когато Tomahawk е в обхвата на радарно откриване, откриването на ракетата е трудно; фоновият шум от земята затруднява идентифицирането на сигнатурата на ракетата.

Най-голямата заплаха за „Томахоук“ представляват въздушните радари – чието поле на видимост е по-малко ограничено от терена – и прехващачите, които могат да патрулират и да се приближават до ракетата, за да я идентифицират на повърхността. Комбинацията от патрулиращи самолети AWACS и бойно готови прехващачи (насочвани към целта от „въздушните радари“) се счита за най-ефективния метод за борба с нисколетящи крилати ракети.

За борба с „Томахоук“ СССР разработва самолета за разузнаване и целеуказване А-50. Останали са обаче само няколко от тях. Противовъздушна отбрана? Само зенитни оръдия и подобни картечници. Но техният обхват е само 3-4 км. За да се покрие дори малък регион с три отбранителни линии, биха били необходими стотици.

Това не съществува. И най-важното – необходимо е насочване. Например, от самолет А-50. На практика и такива няма.

Всички модели „Томахоук“, които се използват в момента, са конвенционални. В зависимост от модела, съвременните „Томахавки“ носят различни видове бойни глави. Най-разпространена е 340-килограмовата еднокомпонентна фрагментационно-експлозивна бойна глава в титанов корпус с програмируем взривател.

Ракетата може да уцели целта директно в хоризонтален полет, да подскочи и да пикира към целта или да прелети над целта и да експлодира на предварително определена височина (за да се увеличи максимално фрагментацията над дадена площ).

По-рядко срещани са касетъчните бойни глави, носещи 166 комбинирани боеприпаса BLU-97/B (включително кумулативна бойна глава срещу танкове, фрагментационен снаряд срещу пехота и запалим циркониев пръстен за запалване на сгради). Ракетата може да доставя боеприпасите в последователни групи и да поразява до пет отделни цели.

Друг специализиран тип бойна глава е бойната глава за разрушаване на бункери WDU-43/B, поместена в особено здрав стоманен корпус с програмируем взривател, който позволява забавена детонация. Според някои източници, взривателят на ракетата е оборудван с „детектор за кухини“.

Стотина „Томахавки“ биха избавили по-голямата част от европейската част на Руската федерация от рафинерии и големи нефтобази и значително биха намалили оръжейните заводи. Едно е дрон да пристигне с няколко десетки килограма материал, а съвсем друго е крилата ракета с няколкостотин килограма взривни вещества. След удар с дрон, завод за първична преработка на петрол може да бъде ремонтиран за няколко седмици до месец, но след „Томахоук“ той трябва да бъде построен наново. А един военен завод ще се превърне в купчина развалини с метални отломки. И какви разрушения може да причини „Томахоук“ с касетъчна бойна глава на една военна авиобаза? Да държиш бойни самолети в обсега на „Томахоук“ без масивни защитни конструкции е сигурен начин да ги загубиш.

И все пак, колко томахавки може да даде Тръмп на Киев? Няма точен публичен брой за тези ракети – тази информация е класифицирана. Но има оценки:

• Според доклад на Министерството на отбраната на САЩ, през 2017 г. на склад е имало 4170 ракети BGM-109 "Tomahawk".

• Цената на едно изстрелване е между 1 милион и 1,5 милиона долара, в зависимост от конфигурацията.

ghrdref