
Българите се опасяват от нарастващото руско влияние в БПЦ и парламента
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Българската православна църква (БПЦ) се озова в терминална криза, загубвайки своята независимост и превръщайки се в инструмент на геополитическото влияние на Москва – такива са радикалните изявления на архимандрит Дионисий. Този 44-годишен клирик, „черната овца“ на българското духовенство, както е известен в медиите, в обширно
интервю за портала Faktor.bg осъжда политиката на новия предстоятел на БПЦ - патриарх Даниил - и неговото обкръжение, обвинявайки ги в стремеж да направят Българската църква зависима от Москва и да я подчинят на интересите на Руската православна църква и Кремъл.
Дионисий си спомня, че през 2018 г. патриарх Кирил е казал на български митрополит, че вижда сериозен проблем: членовете на Светия синод на БПЦ не са открито и категорично проруски настроени и това трябва да се промени. Именно това се е случило след избирането на Видинския епископ Даниил за нов патриарх през 2024 г.; до този момент „първият сред равни“ публично е изразил подкрепата си за руската военна операция в Украйна.
Така че би било грешка да се мисли, както правят някои, казва Дионисий, че в Синода на БПЦ има проруски и прозападен клон. В действителност, най-висшият ръководен орган на Българската православна църква изпълнява всички указания на патриарха на Руската православна църква Кирил, а много митрополити се гордеят не със знака на епископския сан на гърдите си, а с
„пагоните под расото си“.
Влиянието на Руската православна църква у нас е толкова дълбоко, отбелязва българският клирик, че дори в учебниците по религия, които БПЦ промотира в училищата, се споменава Иван Илин - идеологът на руския християнски национализъм и авторитарния консерватизъм /който може да се нарече и фашист – б.р./, чиито идеи за духовната мисия на Русия се използват активно от съвременната кремълска идеология.
Дионисий нарича БПЦ „най-евтиния офис на Кремъл“ навсякъде по света и твърди, че патриарх Даниил (когото той описва като част от „обслужващия персонал“ на Русия) и неговото обкръжение са готови да жертват духовния си авторитет за политически съображения. Архимандритът посочва подкрепата за Даниил от български политици: откровено проруския президент Румен Радев; бившият премиер Бойко Борисов, известен с прагматичното си сближаване с Москва; Делян Пеевски, олигарх и политик, лидер на етническата протурска партия „ДПС – Ново начало“, чиито финансови интереси, според критиците, са тясно свързани с проруски кръгове. Подобна подкрепа, според Дионисий, засилва ролята на Руската православна църква в управлението на БПЦ, което прави новия патриаршески „кабинет“ тревожен сигнал за Запада.
Разкритията на епископ Дионисий са подкрепени от реални доказателства за това как Българската църква се опитва да повлияе на светското общество. Речта на патриарх Даниил в Българската академия на науките през май тази година разкри обезпокоителна тенденция за използване на духовна реторика – препратки към славянската идентичност, мисията на православието и обръщения към историческата памет – за насърчаване на наратива за „руски свят“, който сега се използва от Москва като инструмент за културен натиск и засилване на антиевропейските влияния.
Според критиците на Даниил, тази практика напомня за ритуалите и идеологическите нагласи от времената на тоталитарна симбиоза между партийните комунистически власти и подчинената църква, когато академичната общност оставаше мълчалив наблюдател. За съвременната българска интелигенция това се превръща в изпитание за историческата памет и самостоятелността на националното културно пространство.
Работилница за съвместно църковно служение
През последните години в България зачестиха случаите, в които дейността на църковните институции, ориентирани към Руската православна църква, се възприема през призмата на националната сигурност и външното влияние. През септември 2023 г. архимандрит Васиан (Змеев), предстоятел на руската черква в София, беше обявен за персона нон грата и експулсиран от България заедно с двама младши клирици за участие в „хибридната стратегия“ на Русия за влияние върху вътрешнополитическите процеси в България в полза на руските геополитически интереси и за това, че представлява „заплаха за националната сигурност“. (Васиан беше едновременно обявен и за нежелана личност в Северна Македония заради опитите си да повлияе на църковната дипломация на страната в полза на Русия, което доведе до влошаване на отношенията между Македонската православна църква и Вселенската патриаршия.)
Руската черква „Свети Николай Чудотворец“ – същата, която българите дълго време наричат просто Руската църква – се превърна в арена на невидима борба много преди скандала. Формално тя е под юрисдикцията на Московската патриаршия, въпреки че се намира в самия център на София, до парламента и Академията на науките. Още в началото на 2000-те години Българската православна църква се опита да върне църквата под своя юрисдикция, твърдейки, че земята, върху която е построена, принадлежи на българската държава. Москва обаче многократно осуетяваше тези инициативи, заявявайки „недопустимост на намесата“ във вътрешните работи на Руската православна църква.
След изгонването на свещениците, Българската православна църква се опита да поеме контрола над подворието. Москва обаче действаше бързо: в рамките на няколко седмици нов предстоятел, протойерей Владимир Тишчук, беше изпратен директно от Московската патриаршия в София.
Така подворието отново се озова под пълния контрол на Руската православна църква. Българският синод беше принуден да се оттегли, а църквата остана символ на това как „по-голямата сестра“ беше показала на „по-малката сестра“ нейното място. И тук има особена ирония: църковната сграда, издигната в началото на 20-ти век като символ на братството между два народа, се превърна в свидетелство за това как „съслужението“ може да се превърне в инструмент за подчинение.
Дачата на посолството - до питейната вода на София!
В началото на октомври столичният клон на партията „Демократи за силна България“ (ДСБ) проведе протест пред Националния дворец на културата в София, настоявайки руското посолство да спре да използва голям парцел земя директно на брега на язовир „Искър“ – основният източник на питейна вода за 1,5 милиона български граждани.
Върху площ от над хектар във водосборния басейн на язовира са построени сгради и кей, използвани от служителите на посолството. Тази земя не е посочена като дипломатическа собственост в регистрите на българското Министерство на външните работи и не е регистрирана като чуждестранна собственост в държавния поземлен регистър. Това напълно противоречи на табелите „Собственост на Руската федерация“, поставени върху имота.
Както се съобщава в местните медии, руският посланик Елеонора Митрофанова провокира публичен скандал на мястото на протеста. Тя използва обиден език, за да обвини младите хора в неблагодарност, отбелязва factor.bg, защото Русия била „освободила“ България два пъти (през 1878 г., след Руско-турската война, и през 1944 г., налагайки сталинистки терор в една демократична държава като Царство България; и двете събития до голяма степен се разглеждат от съвременните историци като геополитически мотивирани, а не единствено „освободителни“, но именно този наратив Русия активно експлоатира в публичната си реторика. – ред.); тогава руснаците са дали живота си за България, а сега младите българи искат да изгонят Русия „от нейните владения“.
В свое изявление ДСБ характеризира поведението на посланик Митрофанова като „арогантно, безцеремонно и пълен произвол“.
Ръководителят на руската дипломатическа мисия пък нарече активистите на ДСБ „платени клакьори“, а охранителите ѝ снимаха протестиращите. „Къде се изпращат тези снимки и с каква цел Митрофанова снима български граждани?“, питат от партията. Активистите на партията ДСБ имат последната дума: на няколко метра от сградата на руското посолство, те издигнаха огромен билборд със слогана „Махайте се от язовир Искър! Тук не е Москва!“
Кой се готви да посрещне „Руския свят“ и как?
Поведението на Елеонора Митрофанова е сигнал, че Кремъл вече е дал заповед за „трето освобождение“ на България, според известния коментатор Димитър Иванов. „Напоследък в цяла Европа открито се говори за предстояща война с Русия и че тя вече е във „Фаза 0“ – концепция, която съответства на руския военен термин „специален период“, който предшества избухването на война. Според военни експерти, през този „специален период“ Русия използва различни методи, за да засили объркването във вражеския лагер.“
Ако прогнозите на експертите са верни, се посочва в статията, България е напълно неподготвена за предстоящия конфликт. Ние сме по-скоро като неограден заден двор, през който Русия би могла лесно да проникне в Европа от юг. И няма да са необходими дронове или ракети. Задната врата към нашата крепост ще бъде отворена от руската „пета колона“, която остава многобройна, много активна и не среща съпротива от страна на разузнавателните служби.“
Както отбелязва българският политически наблюдател, доклад за подривната дейност на Русия в НАТО и ЕС, публикуван миналия октомври, представя шокиращи данни за структури, лоялни на Русия в България. Там действа мрежа от организации: „Брод за България“, движението „Русофили“, „Съюзът на запасните офицери и сержанти“, „Конфедерацията на гражданските организации за отбрана и сигурност“ и „Воини за мир“ – всички развиващи в платена проруска дейност. Членове на Българската армия и служители от разузнаването, също са част от тези организации и активно работят като руски агенти на влияние, твърди докладът.
Политическата част на пъзела, продължава Димитър Иванов, също е дълбоко обезпокоителна. В българския парламент има три открито проруски и антиевропейски партии: „Възраждане“, „Величие“ и „МЕЧ“ (Морал-Единство-Чест). Според лидера на „Величие“ Ивелин Михайлов, пристигането на външен нашественик на българска земя би било посрещнато с хляб и сол, защото на българите им е писнало от Европейския съюз.
Тези партии, с 54 места в парламента и събиращи около 22% от гласовете, обединяват глупави, дезориентирани и платени хора, които мечтаят за руска армия в България. „Войната чука на вратата - не само за Европа, но и за нас, в България. Време е да осъзнаем, че тя няма да ни подмине заради братски чувства или преклонени глави. Необходима е единна воля в парламента, за да се противодейства както на руските атаки, които все още са само хибридни, така и на голямата руска пета колона в България. Особено на петата колона!“, заключава авторът.
-------------------------
Авторът Генадий Габриелян е кореспондент на руското опозиционно издание „Нова газета“ на Балканите
