Гласът на България

Един филм на Костя Копейкин-Михалков, продуциран от „Мосфильм“

Илиян ВАСИЛЕВ

Ах! Костадинов заплаши, че отива в Москва, за да пишел история. Да видим каква история написа. Имаше кратка среща с Дмитрий Медведев в рамките на поредния форум на прокремълските партии в Европа. В руските медии – пълно мълчание. Това само по себе си показва нивото на внимание към родните „кремълчета“ и приноса към Историята. Кремъл

традиционно уважава единствено онези, които проявяват характер спрямо него; васали, слуги и „братя“ не забелязва. Ей-така от кумова срама да бяха отразили нещо, ама не…

Целта на Костадинов беше очевидна: да получи указания по казуса „Лукойл“ и да съобщи на българската публика какъв ще бъде руският „отговор“. И тук идва комичният момент. Медведев, който все по-често /под въздействието на водката – б.р./ играе ролята на новия Жириновски, заплашил България, че ако „национализира“ Лукойл – компания, която уж била частна – Русия щяла да национализира български активи на своя територия. Да се смееш ли, да плачеш ли?! Москва вече национализира всичко, до което се докосна, включително дела ни в банката на СИВ. И една рубла ликвидационен дял не видяхме. Няма какво да национализира, защото българската държава няма никаква собственост - извън дипломатическите имоти и там е спорно. Ако тръгнем на война за дип-имоти и други притежавани от руски граждани и държава - ще реват.

В този смисъл Костадинов неволно ни направи услуга: демонстрира пред обществото безсилието на Русия да формулира реален отговор. А за съдебните заплахи – нека да поизчакат. Може да се окаже, че сметката ще включва репарации, които ще се плащат чак до второ пришествие.

Добре, че Медведев не заплаши София с ядрен удар, както го направи спрямо Берлин, Лондон и Париж. И там като настъпи една паника - всички треперят... и се смеят.

Равносметката: в Русия - нула внимание!

Но у нас копейките ще се представят така, все едно са били ръкоположени официално за рицари на имперска Русия.