Гласът на България

ЕС намери начин как да даде на Киев 210 млрд евро замразени руски активи

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Вашингтон.   Австрийският бизнесмен Бернд Бергмайр, бивш съсобственик на порнографския портал Pornhub, се е обърнал към Министерството на финансите на САЩ с искане за закупуване на чуждестранните активи на санкционираната компания Lukoil, съобщава Ройтерс, позовавайки се на два източника, запознати с въпроса. „Lukoil International GmbH

очевидно е отлична инвестиция и всеки би се радвал да има възможността да притежава тези активи“, каза Бергмайр пред Ройтерс. Той добави: „Не коментирам потенциални сделки.“

Чрез адвокат Бергмайр отказа да уточни от кои активи се интересува, дали води преговори с Lukoil или действа като част от инвестиционен консорциум. Бергмайр е работил като инвестиционен банкер в Goldman Sachs през 90-те години на миналия век, а по-късно се е насочил към частния капитал. До 2023 г. той е бил мажоритарен собственик на MindGeek, компанията, която управлява Pornhub, RedTube и YouPorn.

„Лукойл“ участва в производствени проекти в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Египет и ОАЕ, както и в Латинска Америка, Западна Африка и Централна Африка. Групата притежава рафинерии в България, Румъния и Холандия, мрежа от бензиностанции в Европейския съюз, Турция и Съединените щати, комплекс за зареждане на самолети в Молдова и компанията за търговия с петрол Litasco.

Американските гиганти Exxon Mobil и Chevron, базираната в ОАЕ Abu Dhabi National Oil Co. (ADNOC), американският фонд за частни капиталови инвестиции Carlyle Group и унгарската Mol са изразили интерес към активите на „Лукойл“. Първоначално, след обявяването на американските санкции в края на октомври, петролният търговец Gunvor на Торбьорн Торнквист искаше да придобие цялото портфолио от чуждестранни активи на „Лукойл“, но САЩ отказаха да одобрят сделката, наричайки компанията „марионетка на Кремъл“. Торнквист основава Gunvor преди четвърт век заедно с Генадий Тимченко, приятел на Владимир Путин.

ExxonMobil е водещият претендент за основния чуждестранен актив на Lukoil - 75% дял в иракското находище West Qurna-2, най-голямото в света. Американският петролен гигант беше оператор на съседния проект West Qurna-1, докато не го изостави в началото на миналата година.

В Европейския съюз Lukoil управлява рафинерии в България и Румъния, както и мрежи от бензиностанции в няколко страни. България вече постави компанията под външна администрация, а румънските власти са изготвили съответния закон. Унгарският премиер Виктор Орбан изпрати своя външен министър в тези две страни, за да преговаря за „енергийно сътрудничество“, докато самият той посети Сърбия, където изрази интерес към закупуването на местната рафинерия NIS, в която „Газпром“ не желае да продава своя дял. След това Орбан пътува до Москва, за да се срещне с Владимир Путин, където обяви, че е успял да „отвори вратата за две или три големи сделки“ относно продажбата на руски активи в чужбина поради американските санкции.

   Брюксел.   Европейската комисия е подготвила план за отпускане на репарационен заем на Украйна, който включва руски активи, замразени в други страни от ЕС, не само в белгийския депозитар Euroclear. Това беше едно от исканията на белгийското правителство, но то все още не е удовлетворено от правните детайли на механизма, който има за цел да смекчи рисковете за страната.

Планът на ЕК предвижда максимален заем от 210 милиарда евро. Той се състои от 140 милиарда евро парични салда, държани в сметката Euroclear на Банката на Русия. Той включва и средства, замразени в банкови сметки в други страни от ЕС, съобщава Politico, позовавайки се на документ на ЕК. От общата сума 115 милиарда евро ще отидат за финансиране на отбранителната промишленост на Украйна, според плана на ЕК. От останалите 95 милиарда евро Киев ще изплати 45 милиарда евро, които страните от Г-7 преди това са му отпуснали като обезпечение за бъдещи приходи от руски активи. Допълнителни 50 милиарда евро могат да бъдат използвани за бюджетни нужди.

Изземването на руски активи в ЕС няма да изисква компромис, а ще бъде одобрено с квалифицирано мнозинство, се казва в изявление на ЕК. Това е предназначено да се заобиколи ветото, което Унгария би могла да упражни.