Гласът на България

Ако оръдията не замлъкнат за Нова година, войната ще продължи поне до лятото

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Киев.   ВСУ най-вероятно имат в сметката си поне дузина избомбени танкери от руския сенчест флот, твърди американското издание „The Wall Street Journal“. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) призна за първи път, че е организирала атаки срещу два санкционирани танкера в Черно море на 28. ноември, които са били на път за Новоросийск,

за да вземат товар руски петрол. Всъщност, войната в международни води продължава от месеци, разкрива WSJ. И вторият енергиен фронт (в допълнение към ударите с дронове по руски петролни рафинерии) ще се разшири, смятат военни експерти. В допълнение към атаките от 28. ноември, от 23. декември 2024 г. досега са станали експлозии на най-малко 7 свързани с Русия кораба, които експерти по сигурността, анализатори на морското разузнаване и анализатори на данни с отворени източници смятат, че носят отпечатъка на украинските операции. „Войната между Русия и Украйна очевидно се превърна в заплаха за безопасността на корабоплаването в Черно море“, заяви в понеделник турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

И не само в Черно море. Два инцидента са станали в Балтийско море, включително експлозии на танкера Eco Wizard, превозващ амоняк в пристанището Уст-Луга през юли. Още два са станали край бреговете на Либия (Русия използва връзките си с генерал Халифа Хафтар, който контролира част от страната, за контрабанда на петролни продукти към Европа). Украинското военно разузнаване съобщи за експлозия през юни на танкера Vilamoura, превозващ един милион барела петрол, на уебсайта си без коментар. Още три инцидента са станали в различни райони на Средиземно море (между Испания и Алжир и край бреговете на Италия и Турция).

Ади Имсирович, професор по енергетика в Оксфордския университет и бивш глобален директор на Gazprom Marketing & Trading в Лондон, заяви пред Wall Street Journal: „Това е най-добрата стратегия на Украйна: тя може да удари икономиката, за да окаже натиск върху Русия в [мирните] преговори“.

Освен това, на 29. ноември четири експлозии разтърсиха турския танкер Mersin, превозващ руски петролни продукти, край бреговете на Сенегал. Mersin не е обект на санкции, но от края на 2023 г. той често посещава руски пристанища, а от март 2025 г. превозва изключително руски товари. Също така многократно е манипулирал данните от транспондерите си, за да скрие истинското си местоположение, каза пред FT Бенджамин Хилгенсток, експерт по петролни санкции в Киевското училище по икономика.

Турската компания, която притежава „Мерсин“, обяви, че няма да извършва повече курсове, свързани с руски интереси, позовавайки се на рязко увеличените рискове за корабите и екипажите. Освен това, за корабите, пътуващи към руските черноморски пристанища, седемдневната застраховка за военен риск се е увеличила до 0,65-0,8% от стойността на кораба, съобщиха вчера източници от корабоплавателната и застрахователната индустрия пред Ройтерс. Предходната седмица тя беше 0,6%. Изводът: ако Украйна засили атаките срещу танкери, принадлежащи към сенчестия флот, това може да затвори един от най-важните петролни транспортни маршрути на Русия, което ще доведе до намаляване на износа и ще се отрази значително на руския бюджет.

   Кремъл.   Изненадващо, вчерашният отговор на „Путин“ към представителите на президента на САЩ Доналд Тръмп, Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, беше единодушно одобрен от Политбюро. Въпреки обширните разногласия и кризата на недоверие, компромисната позиция на руското ръководство се оказа възможна. Без да навлизаме в подробности за преговорите и техния резултат, може да се каже със сигурност, че позициите на двете страни имат много висок шанс за сближаване.

Тръмп полага големи усилия да посредничи за мир между Русия и Украйна, като таи големи надежди за това, както Уиткоф повтори на срещата си с „Путин“. Липсата на „изтичане на информация“ за напредъка на преговорите от американска страна, която обикновено незабавно се разпространява в пресата от Тръмп и неговото обкръжение, също е показателна. Сега ситуацията е коренно различна. „Путин“ заплаши да затегне условията на сделката, ако последното предложение от руската страна бъде разкрито, а екипът на президента на САЩ прие това много сериозно, разбирайки, че не си струва да рискува с подобни условия.

Едно е сигурно: руската страна е представила контрапредложение, което трябва да бъде договорено или отхвърлено преди Нова година. В началото на следващата година транзитът на властта в Кремъл ще привлече цялото внимание на Политбюро и връщането към каквото и да е споразумение преди средата на пролетта ще бъде много трудно.