Гласът на България

Един точен анализ-програма за всички, които искат България да бъде в Европа, а не в Азия

Авел ИВАНОВ

Правителството падна. Протестите, които обхванаха страната през последните седмици и привлякоха вниманието не само на България, но и на цяла Европа, постигнаха целта си. Хиляди българи успяха да принудят кабинета да се оттегли. Това беше първата битка. Сега ни предстои нова: избори - седмите за три години.  Обикновено всяка предизборна кампания се представя като по-важна от предишните. Това е нещо, което всички сме свикнали да чуваме. Винаги предстоят „най-важните избори“, винаги следващият вот уж ще „определи бъдещето на държавата“.

Не искам да добавям още към тази умора и натиск, но този път контекстът наистина е различен и има значение поради няколко важни причини.

Първата причина е засилващото се руско политическо влияние, което отдавна вече не се ограничава само до Източна Европа, а засяга целия континент. България винаги е стояла на самата линия на тези напрежения и неизбежно е усещала последиците им по сложен начин.

Новото този път е ролята на Съединените щати, която според собствените им официални документи се променя значително.

Преди няколко дни САЩ публикуваха своя Национален стратегически документ за сигурност, очертаващ политиките на администрацията на Доналд Тръмп за следващите години. Частта за Европа казва:

„Нашата обща политика за Европа трябва да приоритизира:

Възстановяване на условията за стабилност в Европа и стратегическа стабилност с Русия.

Даване на възможност Европа да стъпи на собствените си крака и да действа като група съгласувани суверенни държави.“

По-рано в документа се споменава и че нарастващото влияние на „патриотичните европейски партии“ е повод за оптимизъм.

Отношението на новата администрация на Тръмп към Европа е ясно отдавна. Чухме атаки от фигури като Джей Ди Ванс, заплахи за мита, говорене за цивилизационен упадък и още много подобни послания. Това обаче е първият официален документ, който ясно показва стратегия, поставяща под съмнение европейската интеграция.

Подчертава се националният суверенитет и ограничаването на сътрудничеството, което в практиката означава разпадане на общата европейска рамка.

Втората тревожна тенденция е мястото, което документът отрежда на Русия. Тя се описва като потенциален партньор за гарантиране на „стабилност“ в региона. Подчертава се уважение към нейния „суверенитет“ и се гледа на нея повече като на геополитически съюзник, отколкото като на конкурент.

В миналото САЩ активно се противопоставяха на руската намеса в европейски избори. Днес в най-добрия случай двете държави просто не си пречат, а в най-лошия работят в синхрон.

Третият проблематичен елемент е формулировката за „патриотични европейски партии“.

В европейските условия всеки знае че това почти винаги е код за крайно десни, антиeвропейски, националистически движения.

Тези послания от страна на Съединените щати и техните последици за Европа трябва да бъдат внимателно анализирани, защото пряко засягат бъдещето на България поради още три допълнителни фактора.

Първо, Русия отдавна се намесва активно в българската политика. В страната функционират хиляди т.нар. „гъбени сайтове“ — мрежи от еднотипни платформи, които публикуват еднакви материали, координирани и разпространявани масово в социалните мрежи.

Според Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията, руската дезинформация в България се разпространява предимно чрез мрежи от анонимни сайтове, които действат алгоритмично и масово.

В началото на 2022 година делът на подобно съдържание вече беше висок - около 65 процента. Днес той достига 89 процента. От общо 3 016 статии, публикувани от 25-те най-големи медийни източника за наблюдавания период, едва 334, или само 11 процента, са публикувани в медии, за които е известно, че се управляват от реални хора.

Това показва колко дълбоко е проникването на анонимни пропагандни мрежи в българското онлайн пространство и колко лесно подобно съдържание се умножава чрез алгоритми, останали извън обществен контрол.

Второ, България има вече стабилно изградена проруска партия - „Възраждане“. Основана от Костадин Костадинов през 2014 г., „Възраждане“ постепенно увеличава влиянието си, като от около 5% през 2021 г. достигна близо 14% през 2024 г., което придава на проруската ѝ ориентация все по-голяма политическа тежест.

Трето, действащият президент Румен Радев многократно е заемал позиции, които съвпадат с тези на Кремъл. Той е поставял под въпрос санкциите срещу Русия, настоявал е за „неутралитет“ в Украйна, атакувал е проевропейски институции и е назначавал служебни кабинети, които забавят ограничаването на руското влияние.

Комбинацията от тези три фактора с промяната в американския тон към Европа, с укрепването на проруската партия, с възможността за нов проруско ориентиран политически проект и с огромния брой млади избиратели, които формират мнението си почти изцяло онлайн, показва колко уязвими ще бъдат предстоящите избори.

Tолкова уязвими, че дори едно леко побутване в едната или другата посока може значително да промени траекторията на държавата.

Затова основната битка на тези избори ще се води онлайн.

Като имаме предвид всички тези фактори, важно е ясно да разбираме инструментите на пропагандата, особено онези, които са насочени към младите хора.

Най-последователният и устойчив метод на пропаганда в България продължава да бъде използването на ЛГБТ темите като емоционален инструмент. Руски мрежи и международни крайнодесни групи представят политическия избор като сблъсък между „традиционни ценности“ и „разпаднал се запад“. Плашат с измислени истории, опасности за децата и колапс на семейството. Срещу това поставят образа на силния мъж закрилник - Путин, Костадинов, Радев или други фигури, представяни като защитници на нацията.

Това се опира на дълбоки стереотипи за пола в България. Младите мъже масово са изложени на култура на строга мъжественост, където ценности са сила, агресия, бойни спортове, пари, автомобили и власт. Много млади жени също са социализирани в строго определени роли на майки и пазителки.

Пропагандата използва това, за да представи Русия като защитник на тези роли, а Европа като заплаха.

Колкото и внимание да мога да отделя на този наратив, той просто няма нищо общо с истинската тема на предстоящите изборите.

Нито ЛГБТ въпросите, нито темите за транс-хората ще бъдат предмет на гласуване. Те се използват единствено за да се мобилизират страхове и омраза и за да се насочват хората към авторитарни решения.

Истинската тема е друга и това стана пределно ясно на протестите.

Тази държава трябва да бъде освободена от олигархичната структура, която използва институциите за лична полза, оставя болници и училища недофинансирани и превръща публичните ресурси в частна собственост.

Тези избори са за заплати, цени, корупция, инфраструктура, образование, социална политика и реформи. Не за нищо друго.

Това са въпросите, по които трябва да оценяваме всяка партия, която ще участва в изборите.

Вторият основен елемент на манипулацията ще бъде въвеждането на еврото на 1. януари 2026 г. Понеже изборите ще се проведат след тази дата, еврото ще бъде обвинявано за всичко: повишени цени, несигурност, загуба на суверенитет. Тези наративи се използват от години от Русия, а сега има основания да очакваме, че ще бъдат подхранвани и от Съединените щати. Целта е първо да се насочат към антиевропейски позиции, а след това постепенно да се пренасочат към проруски.

Истината е проста. България е обвързана с еврото чрез валутния борд от 1999. Покупателната способност не се променя от самата валута.

Единственият начин да се създаде хаос е чрез местна спекула, спекула именно от онези фигури, срещу които бяха насочени самите протести.

И трето, не трябва да допускаме умората да ни парализира. Енергията от протестите неизбежно ще намалее до самите избори. Управляващите разчитат на това. Искат да стигнем до изборния ден с мисълта, че нищо няма смисъл и всичко е същото. Това е капан.

Истинската промяна идва само с висока активност и постоянство. Трябва да пренесем днешната решителност в следващите месеци.

Качвайте сторита, пишете, говорете, включвайте се като доброволци. Нека не се срамуваме, че ни пука за политика. Много българи не гласуват, защото вярват, че нищо не може да се промени.

Това чувство е разбираемо,

но е погрешно.

----------------

Авторът Авел Иванов е роден в Торонто. Завършил е специалност „Етика, Общество и Право“ (Ethics, Society & Law) и специалност Философия (Arts in Philosophy) с отличие в Университета в Торонто (University of Toronto). Продължава образованието си в Hoger Instituut voor Wijsbegeerte (Институт по Философия) в Льовен, Белгия, където добави Магистратура по Философия с академична работа на тема: „Дельоз и Адорно: Глупостта и точката на невъзвръщаемост“ (Deleuze and Adorno: Stupidity and the Point of No Return).

След това, със защитата на тезиса си „Социалните мрежи като нова публична сфера: Две заплахи за демокрацията“ (Social Media as the New Public Sphere: Two Threats to Democracy), получава степен Research Master in Philosophy - „bridge“ програма към Ph.D. Решава да не продължи да преследва докторантура /засега/, тъй като предпочита да е учител на подрастващите. Днес преподава „Геополитика и теория на познанието“ на млади хора от цял свят в международно училище във Венеция, след двегодишен период на учителстване в София.

А аз /Петър Марчев/ мога с гордост да добавя, че с този млад интелектуалец сме една кръв! Успехи, Авел!