Гласът на България

Плахи протести. Театрална оставка. За Радев и Путин ли играят всички?

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Оставката на кабинета на премиера Росен Желязков на 11. декември бележи кулминацията на процес, който назряваше в България от известно време. Формалният претекст бяха масови протести срещу катастрофалния бюджет за 2026 г., който включваше по-високи данъци и осигурителни вноски. Но истинският тласък за протестите, граничещи с бунт,

беше обществената умора от модела на управление, при който държавата обслужва интересите на тесен политико-олигархичен блок около водещата парламентарна партия - дясноцентристката ГЕРБ и етнически протурската ДПС - Ново начало, която действа в тандем с нея, осигурявайки парламентарно мнозинство. Фактическата приватизация на държавата се осъществява, въпреки че президентът Румен Радев, който има утвърдена репутация на симпатизант на Кремъл, не се съпротивлява на тези процеси.

Зад тази привидно вътрешнополитическа драма се крие по-дълбок наратив: политическият хаос тласка страната към един изключително опасен сценарий – идването на власт на още един проруски президент през 2026 г. Този сценарий вече се описва както от български, така и от международни анализатори; логиката на последните седмици само потвърждава, че условията за него се оформят като изключително благоприятни.

Декември 2025: Протести с мащаба на тези от 1989

На 10. декември в центъра на София, в т. нар. „триъгълник на властта“, се събраха над 110 000 души, според организаторите – най-големият организиран протест след падането на социалистическия режим. Вълната от протести заля и Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и десетки по-малки градове, където дори малки протести преди това бяха рядкост. Протести се проведоха и в градове в чужбина с големи български диаспорни общности, като например Мюнхен.

По време на масовите протести по улиците отекваха лозунги, каквито България не беше чувала в такава концентрация от дълго време. Демонстранти от всички възрасти (и за първи път значителен брой студенти) демонстрираха не толкова срещу конкретния състав на кабинета, колкото срещу узурпацията на властта в страната. Чуваха се викове, насочени към Делян Пеевски – лидерът на ДПС-Ново начало и, както е смятан от огромна част от населението, „кръстникът“ на българската олигархия: „Долу Шиши!“, „Мафията – вън от властта!“, „Боко – срам!“, „ГЕРБ ни ограби – стига!“, „Радев – слуга на Москва!“, „Радев, ние не сме Русия!“ – всичко това важи за българския държавен глава.

Поводът бе бюджетът, причината - нарушеното доверие

Бюджетът за 2026 г., чрез увеличаване на данъците върху дивидентите и социалните осигуровки, прехвърли част от тежестта върху бизнеса и работниците. Уплашено от мащаба на протестите, правителството оттегли документа. Но това не спря хората.

Българските икономисти предупредиха отрано, че всяко рязко увеличение на данъците без добре обяснена реформа, предвид ниското доверие в институциите, ще предизвика криза. Важно е да се помни, че страната е достигнала точка на кипене не само заради фискалната си политика.

През последните четири години България преживя седем предсрочни парламентарни избори, няколко размествания на кабинета и поредица от скандали около прокуратурата, медийните монополи и държавните поръчки.

Международните наблюдатели също виждат в случващото се не само ексцесии на „традиционната улица“, но и структурна криза. Le Monde описва протестите като „най-големите от десетилетия“ и подчертава, че предложението за бюджет е било възприето от хората като „опит за прикриване на ендемичната корупция като икономическа необходимост“.

Пеевски, Борисов и „пленената държава“

Не е случайно, че политическият, медиен и олигархичен властов тандем, олицетворяван от Бойко Борисов, ветеран в българската политика и многократен министър-председател, който в младостта си е бил охрана на /сваления/ комунистически лидер Тодор Живков, и 45-годишния олигарх Делян Пеевски, се озова в центъра на обществения гняв. Американските санкции срещу Пеевски по Глобалния закон „Магнитски“, наложен през 2021 г. за корупция и влияние върху държавните институции, го превърнаха в символ на „пленена държава“ не само в очите на активисти на гражданското общество, но и в международни разследвания. „Трансперънси интернешънъл“* от години класира България сред най-корумпираните страни от ЕС. Според данните за 2024–2025 г. страната се нарежда близо до дъното на Индекса за възприятие на корупцията.

Анализатори от Европейския съвет по външна политика (ECFR), описвайки протестите, пишат за „орбанизация по български тип“: държавна машина, която формално е европейска, но всъщност се контролира от политико-олигархичен конгломерат, създава усещане за пълна безнадеждност сред гражданите и ги тласка към радикални сили. ЕС трябва да се справи с отстъплението на страната от демократичните принципи и да ѝ попречи да се присъедини към лагера на Виктор Орбан, смятат анализаторите, като отиват дори по-далеч, препоръчвайки следното: „ЕС трябва да гарантира, че достъпът до неговото финансиране е неразделен от доброто управление. Това означава спиране на втората и третата част от националния план за възстановяване и устойчивост на България, докато не бъдат взети мерки за борба с корупцията.“

Радев и Възраждане: Победители в хаоса?

Никоя голяма политическа криза не възниква за нула време. В българския случай се очертават двама очевидни бенефициенти: президентът Румен Радев и проруската партия „Възраждане“, която държи 33 места в 240-местния парламент.

През целия последен период Радев открито подкрепяше протестите и призоваваше правителството да подаде оставка, определяйки тези протести като вот на недоверие към кабинета. След оставката президентът има право първо да се опита да сформира нов кабинет в рамките на този Парламент, а след това – ако това не се получи – да назначи служебно правителство. По този начин, с влизането на България в еврозоната, реалната власт ще се концентрира в ръцете на президент, който постоянно изразява скептицизъм относно еврото и промотира идеята за референдум по въпроса, въпреки международните задължения на страната, които забраняват плебисцит по въпроса.

В същото време, прокремълската партия „Възраждане“ набира сила, като рекламира връзките си с „Единна Русия“ и отдавна се противопоставя на НАТО, антируските санкции и всичко, което свързва България с евроатлантическото ядро. Протестите през 2025 г. бяха последователно подкрепяни от тази партия, която има радикален дневен ред, защитавайки предимно българския лев срещу въвеждането на еврото, ключов елемент от тяхната популистка и псевдо-националистическа платформа.

Българските коментатори стигат до недвусмисленото заключение, че Протестната енергия, насочена срещу ГЕРБ и ДПС, в политически смисъл работи за укрепване на президентския вертикал и радикалните евроскептици.

Както отбеляза информационна агенция БТА, обществото протестира срещу системата на управление, но липсва ясен проевропейски център на тежестта; в този вакуум президентът и партиите с крайни позиции ще се опитат да поемат инициативата. Bloomberg описва ситуацията като „криза на следващия член на еврозоната“, като масовите протести и оставката на правителството се случват три седмици преди въвеждането на еврото.

Москва печели: Еврото като инструмент за саботажи

Същността на риска е следната: политическият хаос съвпада с приемането на България в еврозоната на 1. януари следващата година. При нормални обстоятелства тази стъпка би осигурила мястото на страната в европейската общност, би намалила валутните рискове и би привлякла инвестиции. В действителност обаче еврото може да се превърне не в символ на стабилност, а в удобен претекст за нова вълна на недоволство.

Еврото ще бъде въведено или от слабо коалиционно правителство, или от кабинет, назначен от Радев. Проблемите, които биха могли да съпътстват промяната на валутата – временно или постоянно увеличение на цените на някои стоки, търговски злоупотреби и психологическият шок от „новите числа“ на цените – бързо ще ескалират във второстепенна политическа криза при липса на активна защита на потребителите и ясна комуникация. Анализаторите вече предупреждават, че без строги мерки срещу спекулациите и липсата на доверие в публичните институции, общественото мнение спрямо еврото може да се срине рязко.

В тази ситуация еврото се превръща в идеална мишена за проруските наративи на „възрожденците“ и Радев: „бяхме принудени насила да влезем в еврозоната“, „еврото ограби българите“, „еврото е проект на корумпирани елити“. Някои политици в България смятат, че приемането на еврото не е необратим процес – членството в еврозоната може да бъде замразено с политическо решение в зависимост от обществените настроения.

Президентът, който преди това е говорил за рисковете от инфлация и необходимостта от „политическа алтернатива“ на настоящия курс, сега има шанс да използва този фон, за да популяризира собствената си партия, която активно се готви да създаде, и съответно своя прокремълски кандидат на изборите през 2026.

От гледна точка на Москва, това е идеален момент. Държава членка на ЕС и НАТО влиза в еврозоната на фона на широко разпространено недоволство и ниско доверие в институциите, а политическият център на тежестта се измества към президент, който изразява открито недоверие към еврото и използва евроскептичните партии като таран. Ако през 2026 г. вълна от умора, икономическо разочарование и криза в партийната система доведат до идването на власт на пореден проруски президент, Кремъл ще има „свой“ президент в столицата на ЕС чрез легитимни избори.

Моделирайки подобно развитие на ситуацията, известният колумнист Димитър Попов пише: „Цялата политическа класа ще пострада силно от дестабилизацията на страната. Кремълската пропаганда ще представи провалилото се правителство на България като негативен пример за това как една страна, присъединяваща се към еврозоната против волята на народа си, се превръща в пародия на държава и как ЕС е на ръба на колапс.“

Защо ГЕРБ и други почти гарантирано ще загубят

В този сценарий традиционният партиен спектър на практика няма шанс да излезе победител. ГЕРБ и нейният лидер Борисов вече са отговорни за връзката си с Пеевски и за самия факт, че именно при тяхното управление страната влезе в еврозоната на фона на широко разпространено недоверие. Местните социолози регистрират спад в подкрепата за ГЕРБ на фона на протестите.

По-малки партии като „Има такъв народ“ и Социалистическата партия (БСП), която напълно загуби предишните си позиции, рискуват да бъдат маргинализирани в парламента, значително отстъпвайки по радикализъм на „Възраждане“ и по ресурси на президента. В резултат на това политическият център се изпразва и това е именно най-добрият сценарий за Москва.

Протестиращите като неволни съюзници на Радев

Парадоксът на този български декември е, че хората излязоха на улицата срещу мафията, олигарсите, корумпираните партии и „сделките Борисов-Пеевски“. И все пак, политически, резултатът от техните действия може да бъде концентрация на власт в ръцете на президент, който е лично заинтересован от предсрочни избори и изграждане на собствена политическа структура. Именно това пишат някои български коментатори: протестите срещу „системата ГЕРБ-ДПС“ на практика проправят пътя за дългосрочно официално управление под патронажа на Радев и засилване на партия „Възраждане“ в следващия парламент. Хората по улиците не искат това и не го планират. Но точно такава е логиката на институционалната структура.

Рискът от сценарий „дългосрочно служебно правителство“ остава висок. Ако следващите избори не успеят да доведат до ясна парламентарна конфигурация, управляващата роля на президентството де факто ще бъде удължена до президентските избори, които ще се проведат след година на фона на умора, икономическо разочарование и институционална ерозия. Формирането на стабилно проевропейско мнозинство при такива условия ще бъде изключително трудно. За Москва това представлява прозорец на възможностите, който трае не седмици, а години.

 МАСОН 

  ли е Гумен Гадев?

------------------

Автор на горния анализ е Генадий Габриелян, кореспондент на опозиционното руско издание „Новая газета“ за Балканите