Гласът на България

Лъжливото овчарче. Ето я истината за президентския „патронаж“ на далаверата „Боташ“

Цвета КИРИЛОВА

Както вече ви информирах, повече от два месеца президентството упорито ме разиграваше и отказваше да ми предостави информация, пряко свързана с официалното посещение на Румен Радев в Истанбул на 9.12.2022 г. Отговорите, които Ви показах, съдържаха нелепи оправдания на администрацията на президента, че „не разполага с информация“ и „няма компетентност“ относно срещите и договореностите с Турция в енергийния сектор и по-специално договора "Булгаргаз - Боташ".

Изчаках търпеливо да се нахитруват и налудуват в стъпките си по укриване на ключова обществена информация.

И сега е време да ви запозная с ИСТИНАТА.

Разполагам със служебни документи на българската държава, от които ясно се вижда, че:

▪️ срещите в Истанбул през декември 2022 г. са били планирани, координирани и докладвани;

▪️ президентската институция е била пряк адресат на информацията;

▪️ делегациите са действали под лидерството на президента;

▪️ темите са включвали доставки на природен газ, транзит, LNG инфраструктура и ролята на БОТАШ;

▪️ документите са с гриф „Открита“, изпратени директно до Администрацията на президента.

❗ Това означава едно:

Президентството не е било „неинформирано“.

То просто е избрало да не носи документална отговорност. Липсата на съхранени документи не е липса на участие. Тя е съзнателно дистанциране от последиците. Когато институциите отказват информация с процедурни аргументи, документите говорят вместо тях.

А документите показват ясно:

➡️ президентската институция е знаела,

➡️ участвала е,

➡️ и е била част от процеса.

Истината не може да бъде „несъхранена“.

Тя вече е публична.

Вече разполагам с реални служебни документи, които ясно показват:

- проведени срещи на най-високо ниво;

- активна роля на президентската институция в процеса;

- координация с турската страна и с държавната компания БОТАШ;

- обсъждане на доставки, транзит и дългосрочна енергийна обвързаност.

Документите представляват служебна вътрешна кореспонденция и докладване между:

Посолство на Р България в Анкара / ГК Истанбул

Администрацията на президента

МВнР, МЕ, Турската страна (президентство, енергийно министерство, БОТАШ)

Основен фокус:

Енергийно сътрудничество България-Турция с централен акцент върху природен газ, LNG, транзит, газохранилища, БОТАШ и дългосрочна инфраструктурна зависимост.

Какво реално се случва по същество?

1. Ниво на срещите - не са протоколни разговори „от учтивост“

Срещите са:

- експертни

- оперативни

- с конкретни последващи ангажименти

Участва реалното енергийно ръководство на Турция (БОТАШ), не второстепенни фигури.

2. Ролята на президента - Българската делегация е изрично водена „от името/под егидата на президента“

Президентската институция е каналът за стратегическо договаряне, не просто дипломатическо присъствие.

Ключови енергийни теми:

1. Природен газ:

Доставка от Турция за България,

Използване на турска LNG инфраструктура, терминали, БОТАШ като ключов оператор

2. Транзит и газохранилища:

Достъп до капацитет

Регулярност и дългосрочност

Правни и регулаторни процеси.

3. Зелен водород:

Темата не е водеща, а поставена като перспективна на „експертно ниво“

Използва се повече като балансиращ политически език, не като реален предмет на договореностите.

IV. Какво НЕ се казва директно, но ясно личи:

1. Асиметрия на позициите

Турция е:

- доставчик

- транзитен контролиращ фактор

България е:

- зависима

- търсеща сигурност и гаранции

2. БОТАШ като стратегически инструмент

БОТАШ не е третиран като „търговска компания“, а като:

- държавен геоенергиен инструмент на Турция

Това означава:

- политически контрол

- дългосрочна обвързаност

- ограничена маневреност за българската страна

V. Тези документи показват:

Началото на дългосрочна енергийна обвързаност България -Турция

Турция се позиционира като енергиен хъб, България - като входна точка към ЕС

Президентската институция е използвана за:

- легитимация

- ускоряване

- заобикаляне на вътрешни политически спорове

❗ Истината е проста:

Президентството може да не е „документоносител“, но не е било нито страничен наблюдател, нито „неинформирано“. Липсата на съхранени документи не означава липса на участие. Означава липса на поета отговорност. Това, което се опита да бъде прикрито с процедурни откази и формални обяснения, днес е видимо, чрез самите вътрешни документи на държавата.

???? В демокрацията прозрачността не е пожелание. Тя е задължение! А когато институциите мълчат, документите говорят.

Истината излезе наяве. И тя няма как да бъде „несъхранена“.

НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ, ДРУГАРЮ РАДЕВ!

Ало, медиите, още ли спите?!