Гласът на България

Руският военен флот на практика е „флота от хартиени лодки“

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Кремъл.   Представителите на екипа на американския президент Доналд Тръмп /Стив Уиткоф и Джаред Кушнер/ трябва да обсъдят днес с „Путин“ последната версия на Мирния план. Политбюро беше изключително недоволно от факта, че „мирният план“, вече одобрен от руското и американското ръководство, е претърпял промени, въпреки че Тръмп преди

това твърдеше, че няма да бъдат правени корекции.

Въпреки това, членовете на Политбюро обсъдиха новите условия и са склонни частично да се съгласят с тях, но само при условие на окончателно и безусловно приемане на плана както от САЩ, така и от Украйна. Руското ръководство е сериозно и се надява, че лоялността на Уиткоф, дългогодишните връзки с Кушнер и услугите, оказани на Тръмп по други проекти /като Венецуела/, ще играят положителна роля и ще позволят подписването на мирни споразумения.

В същото време мнозина в Политбюро са обезпокоени от заплахите от самия Тръмп и неговите представители за налагане на нови санкции, които биха могли „да превърнат Русия в Иран“. Руското ръководство смята, че вече е направило впечатляващи отстъпки, като се е съгласило на условия за прекратяване на войната, които са „неблагоприятни“ за Русия, и започва да възприема по-нататъшния натиск от Тръмп като откровено издевателство.

   Москва.   Русия е изправена пред задълбочаваща се криза по отношение на състоянието на военноморските си сили, тъй като водещи руски експерти в сферата на отбраната признаха публично, че флотът се оказва неспособен да защити свързаните с нея петролни танкери от чуждестранно задържане. Оценката, направена от прокремълски експерти и разпространена от военния канал „Военный Осведомитель“, идва в момент, когато силите на САЩ продължават да конфискуват плавателни съдове по целия свят.

В последните дни руски коментатори, свързани с отбранителните структури, признаха, че Москва не разполага с необходимия брой кораби, оперативен обхват и логистичен капацитет за провеждане на мисии по конвоиране или защита на дълги разстояния.

Оценките им бяха предшествани от задържане от страна на САЩ на плаващия под руски флаг танкер „Маринера“ в Северния Атлантик, въпреки присъствието на бойни кораби и подводница от Северния флот на Руската федерация.

Според „Военный Осведомитель“ идеята, че Москва може да „се впусне със саби в ръка срещу американските кораби“, за да спре изземването на танкер, е нереалистична. Каналът заяви, че флотът „просто не разполага с подобни възможности“ и отбеляза, че отдавна обещани програми за модернизация се намират в застой, а останалите кораби от съветската епоха остаряват без подходящо преоборудване.

Друг руски анализатор, цитиран от кремълски медии, предложи подробен анализ на дефицитите във флота. Анализаторът пише, че Русия е планирала да пусне в експлоатация 44–50 нови корвети и фрегати до 2020 г. въз основа на програми от началото на века. Вместо това флотът е получил едва 16, сред които 10 корвети със съмнителна способност „да действат активно при зимни условия в Северния Атлантик“.

От останалите 6 кораба два в момента са блокирани в Черно море заради продължаващата агресия в Украйна и ограниченията, наложени по силата на Конвенцията от Монтрьо.

Същият източник добавя, че Руската федерация е планирала да модернизира около 20 големи кораба за борба с подводници, разрушители и крайцери след разпадането на Съветския съюз. Към днешна дата само два са минали през съществена модернизация: крайцерът „Маршал Устинов” и фрегатата „Маршал Шапошников“.

Други кораби, строени в СССР, остават на вода, но според анализите вече не са способни да участват в продължителни операции далеч от родни води. Наличните съдове от първи и втори ранг са достатъчни за поддържане на присъствие в Балтийско и Баренцово море, но не и за осигуряване на денонощна защита на хиляди морски мили от руските бази.

Оценките илюстрират разликата между дългогодишните амбиции на Русия за флот с глобален обсег и реалността на настоящия корабен състав.

„Дори проблемът с физическото присъствие да бъде решен, остава голяма уязвимост в правната сфера“, гласи анализът, в който се отбелязва, че САЩ могат да издават заповеди за арест на екипажите на танкерите, а всичките цивилни моряци, участващи в мисии по ескортиране, рискуват задържане, а Русия „не може да осигури подкрепа“ на чужди граждани, наети на такива кораби.

Анализът се позовава и на статия от декември 2025 г. на главнокомандващия ВМС адмирал Александър Моисеев, която е публикувана в списание „Военная Мысль“. В материала Моисеев очертава мерки, които руският флот трябва да вземе за защита на търговското корабоплаване, но признава, че операциите извън изключителната икономическа зона на Руската федерация предимно разчитат на своевременно изтегляне на корабите от опасност, реагиране на чужди задържания и търсене на убежище в пристанища на приятелски или неутрални държави.

Анализаторът отбелязва, че статията описва нуждата от цялостна система за защита срещу дронове, но не засяга способността на руските сили за отговор на морска блокада и ескортиране кораби в отдалечени региони. Заключението, намерило широк отзвук в руските отбранителни среди, гласи, че „няма нито лесни, нито бързи решения“.

Дебатът се провежда в момент на засилен натиск върху морската логистика на Москва. Страната вече загуби по-голямата част от бойния капацитет на Черноморския флот поради украински удари, докато Каспийската флотилия понесе многократни атаки с дронове с голям обсег. Руското военноморско присъствие в Средиземно море ерозира поради отслабването на приятелски режими и ограниченията на Турция върху движението на руски кораби докато евентуален мир в Украйна.

Според „Военный Осведомитель“, сривът в доверието към океанския флот е оставил Русия с възможности, съществуващи „само на хартия“. Експертите посочват, че неспособността му да защити танкерите е резултат от натрупан ефект от провалите в корабостроенето, санкциите и загубите, понесени след инвазията в Украйна през февруари 2022.