Гласът на България

Доналд основа „сборище на негодници“. Безгръбначна България също подписа

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Давос.   Доналд Тръмп официално създаде своя Съвет за мир, като се позиционира като де факто пожизнен президент. Никой от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, с изключение на самите Съединени щати, не е приел официално поканата за присъединяване към организацията. Съветът на Тръмп е предизвикателство

към съществуващата международна система и опит за създаване на нова, в която самият той да е в центъра, казват експерти.

„Шест монарси, трима бивши съветски служители, два военни режима и държавен глава, издирвани от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления“ – така Financial Times описва учредителния състав на Съвета за мир на Тръмп. На церемонията по подписване на устава, проведена в четвъртък на Световния икономически форум в Давос, Тръмп заяви: „След като този съвет бъде напълно сформиран, ще можем да правим почти всичко, което искаме. И ще го правим съвместно с Организацията на обединените нации.“

Не е ясно колко държави ще се присъединят към съвета. Според представители на американската администрация, 35 от 50-те поканени държави са се съгласили да се присъединят. Ройтерс, позовавайки се на дипломати, съобщи по-рано, че съответните писма са изпратени до 60 държави. Представители от 19 държави участваха в церемонията по подписване: Азербайджан, Аржентина, Армения, Бахрейн, България, Унгария, Индонезия, Йордания, Казахстан, Катар, Косово, Мароко, Монголия, ОАЕ, Пакистан, Парагвай, Саудитска Арабия, Турция и Узбекистан.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, след първоначален отказ, се съгласи да се присъедини към съвета предния ден, но представители на страната му не присъстваха на церемонията по подписване. Самият Нетаняху не може да присъства поради заповед, издадена от Международния наказателен съд. Израелският президент Исак Херцог обаче е в Давос и не присъства на церемонията. Беларуският президент Александър Лукашенко също отсъстваше от подписването в Давос на документа за създаване на Съвета за мир. Неговата пресслужба преди това публикува видеозапис, на който той подписва документа в Минск. Според FT, към сряда вечерта 24 държави са изразили желание да се присъединят към Съвета за мир. Тръмп заяви, че някои държави ще се присъединят по-късно.

Великобритания, Франция, Норвегия, Словения и Швеция вече официално отхвърлиха поканата. Други водещи европейски държави или не възнамеряват да се присъединят, или говорят за проучване на възможността. Китай и Русия потвърдиха, че са получили поканата. В сряда Тръмп заяви пред репортери, че Владимир Путин е приел.

Съветът може да се превърне в сборище на мошеници, заяви европейски служител пред Bloomberg, използвайки думата „rogue“, която има широк спектър от значения, включително „мошеник“, „измамник“, „негодник“ и дори „парий“, когато се прилага към държави (термин, който САЩ използват за описание на страни като Иран и Северна Корея).

Всеки от нас има избор – дали да участва или не в лъжата!

Захари КАРАБАШЛИЕВ

А е време, в което изглежда, че тиранията надвисва над света, а войната вече 4 години е недалеч… Но вчера в Давос, на една от най-видимите политически сцени в света, аз чух канадския министър председател Марк Карни да произнесе реч, каквато не бях чувал от жив политик в наши дни.

Защото Карни изгради тази реч върху есе на писател - „Властта на безвластните“, или “Силата на безсилните” (в друг превод) на Вацлав Хавел, писано в 1978 в Чехословакия. В него Хавел използва един прост пример: продавач в магазин за зеленчуци държи на витрината си табелка с комунистическия лозунг: „Работници от всички страни, съединявайте се!“ Той го държи там не защото вярва в него, а защото показва, че е лоялен на режима. И с този наглед незначителен ритуал на конформизъм продавачът участва във фалша на един фалшив режим, участва в лъжата, на която се крепи тиранията.

Марк Карни - политик, банкер и икономист - цитира Хавел и каза нещо изключително просто: че „животът в лъжа разрушава реда отвътре“.

Няколко години преди Хавел, руският писател Солженицин също пише есето “Да не живеем в лъжа”. То също е самиздат и е със същата тъжна констатация - с нашия всекидневен житейски конформизъм, ние подкрепяме лъжата и живеем в лъжа. Солженицин дава отговор: “Нашият път е с нищо да не подкрепяме лъжата съзнателно!” И добавя колко важно е “личното неучастие в лъжата! Дори лъжата да е покрила всичко, дори да е овладяла всичко, нека ѝ се противопоставим в най-малкото: нека тя не владее чрез мен!”

И тук за мен беше явна връзката между политиката и литературата.

Защото в решаващи моменти политиката отново търси езика на писателите, за да посочи истината. Хавел говори за силата на безвластните - за хората, които отказват да живеят в лъжа, дори когато нямат власт. Солженицин също говори за тази сила на безсилните.

И едва сега, когато свободният свят се изправя очи в очи с тиранията, той потърси мъдростта на писатели, идващи от тиранични режими, потърси езика на литературата, за да назове процеси от политическата реалност, потърси смисъла в това да не се примиряваме с лъжата, да не свикваме с лъжа, да не живеем в нея.

И да си спомним всевечните думи от Библията: “…и Истината ще ви направи свободни”.

Хавел говори за силата на безсилните. А аз искам да кажа нещо и за Безсилието на Силните.

Вижте ги днес - всички тези “силни” тирани по света - президенти, главатари, вождове, аятоласи, вижте всички кандидат-тирани и мафиоти с реални партии у нас - вижте ги как фалшифицират история, измислят факти, изобретяват паралелна реалност, овъртолени в лъжите си, на която настояват да повярваме, да повярваме не на своите очи, не на сърцето си, а на техните лъжи.

Демонстрацията на сила е най-сигурното доказателство за безсилието на “силните”.

Дали ще са войни, потушаване на демонстрации, арести, среднощни сделки - всички знаем, че тираните мразят знанието, не понасят паметта, не желаят истината.

Затова трябва да пазим библиотеките - нашите домове на истината.

PS Когато излязох, разбрах, че докато съм говорил за великопените думи на един голям и вдъхновяващ министър-председател вчера, нашият министър председател в оставка, но под дебелия чехъл на мафията е седнал на масата на позора днес, редом с баш-тираните.

Срам. Срам. Срам.

Наистина, имаме ли право да мълчим днес? И така да участваме в лъжата?

------------------

Горните думи са на Захари Карабашлиев и са част от словото му при получаване на наградата „Писател на годината“, връчвана от Столична библиотека.