Гласът на България

Бундесверът: Армията, която отхвърля пацифизма

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Смъртта на Юрген Хабермас, един от последните живи големи европейски философи след войната /олицетворяващ пораженческия пацифистки дух на победена Германия – б.р./, даде нов тласък на дебата за необходимостта и целесъобразността от увеличаване на военната мощ на Бундесвера. Хабермас притежаваше значителен научен и морален

авторитет. Той признаваше геополитическите промени в света след февруари 2022 г. и дори се застъпваше за укрепване на европейския военен компонент. Хабермас обаче също така призоваваше за предпазливост по отношение на доставките на оръжие за Украйна и нарече увеличените германски разходи за отбрана „съмнителен отговор“ на руската агресия в Европа.

Скептицизмът на философа продължава да се споделя от милиони хора в Германия и чужбина, както поради пацифистки убеждения и бюджетни приоритети, така и - не на последно място - заради историческата памет, произтичаща от милитаризацията на Германия през 20. век.

Трябва ли да се страхуваме от германската „ремилитаризация“ през 21. век?

От „бюджетна доведена дъщеря“ до привилегирован статус

В немски език има израз „stiefmütterlich behandelt“, който буквално се превежда като „да се отнасяш като мащеха“. В политическия жаргон тези термини се прилагат за държавни разходи, които са подценени и финансирани на остатъчна база. Разходите за отбрана са такава „необичана доведена дъщеря“ в Германия от десетилетия. Средствата, отпускани на Бундесвера, остават ниски и като процент от БВП намаляват от средата на 90-те години на миналия век, достигайки рекордно ниско ниво от 1,1-1,2% от БВП до средата на 2010-те.

Това отчасти се дължеше на погрешната преценка на заплахите в Европа от страна на германския елит. След края на Студената война се смяташе, че големите конвенционални армии са нещо от миналото и че „тихите“ европейски демокрации са напълно доволни и защитени от ограничени въоръжени сили с минимален личен състав и военна техника, подходящи за участие в мироопазващи операции с мандат на ООН или НАТО. Бундесверът участваше в мироопазващи операции в множество региони, като по същество изпълняваше полицейски функции с малки, леко въоръжени сили и прекратяваше мисията при възникване на опасност.

Пример за това е разполагането на германски войски в Мали, където те са служили като част от мисия на ООН от 2013 до 2023 г. В течение на 10 години приблизително 20 000 германски войници са били разположени в тази африканска страна на ротационен принцип. На практика между 150 и 1100 войници са били разположени в страната едновременно всяка година.

В течение на едно десетилетие трима войници на Бундесвера бяха убити, а 12 ранени. След като военната хунта дойде на власт в Бамако, мисията на Бундесвера беше прекратена поради „ограничените оперативни възможности на Сините каски“ и „нарастващите заплахи“. Пресата определи тази мисия като „една от най-големите, най-сложните и най-опасните в историята на Бундесвера“.

Берлин запази вярата си в стабилността на американския и натовския „чадър за сигурност“. Федералното правителство приемаше, че ядрената мощ и глобалното присъствие на Вашингтон сами по себе си, съчетани с присъствието на две други ядрено въоръжени държави /Великобритания и Франция/ в рамките на Алианса, могат да ограничат апетитите на всеки агресор. Дори геополитическите турбуленции, като например първото избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ или излизането на Великобритания от Европейския съюз, не би трябвало сериозно да застрашават принципа на колективната отбрана, тъй като това е в интерес на всички участници.

Накрая, новият следвоенен германски манталитет, засилен от разпадането на СССР и Варшавския договор и обединението на Германия, също изигра значителна роля. Пацифисткото движение упражняваше значително влияние върху политиката, не само сред левицата и центъра, но и, чрез църковните организации, сред консерваторите.

Поддръжниците на увеличаването на разходите за отбрана предпочитаха да мълчат, страхувайки се от обвинения в „милитаризъм“ и пренебрегване на социални бюджетни пера. Дългогодишният германски канцлер Ангела Меркел обичаше да повтаря фразата „разоръжаване вместо въоръжаване“ и говореше за необходимостта Бундесверът да бъде „миролюбив“, перифразирайки добре познатия пацифистки лозунг „Миролюбие вместо войнственост!“. Междувременно, средностатистическият германец, който по принцип не разбираше напълно необходимостта от финансиране на армията, можеше да срещне млади мъже в униформа само по време на спасителни операции при бедствия или в петъчни влакове, срещайки войници, отправящи се към дома за уикенда.

През 2022 г. настъпи прозрение. В новата реалност Германия беше принудена спешно да намери изход не само от икономическата си зависимост от руските енергийни доставки, но и от менталната си зависимост, от философията за абсолютното върховенство на мироопазването и търсене на дипломатически решения дори там, където те бяха невъзможни. Армията внезапно придоби не само висок обществен профил (над 80% имат положително мнение), но и бързо увеличение на финансирането, надхвърлящо 2% от БВП.

Правителствата на Олаф Шолц и Фридрих Мерц стартираха програми за превъоръжаване, вариращи от поръчки към предприятия на националната отбранителна промишленост под държавни гаранции до закупуване на модерни оръжия от Съединените щати. Берлин одобри нов модел на договорна служба, вече не изключва частичното възстановяване на наборната военна служба, ако обстоятелствата го налагат, а разходите за отбрана и сигурност бяха освободени от дълговата спирачка и могат да бъдат финансирани чрез практически неограничено кредитиране.

Страх от германската армия?

Дори сега, 80 години след края на Втората световна война, изображенията на германци във военна униформа, кръстове на бронирани машини и дори команди на немски език предизвикват неприятни асоциации у някои европейци, а дори и спомени у по-старото поколение. И това се отнася не само за жителите на постсъветското пространство. В началото на 90-те години на миналия век, по време на обединението на Германия, няколко френски медии публикуваха карикатура, изобразяваща границите на ГДР и ФРГ, първоначално сливащи се в едно цяло, а след това трансформиращи се в образа на маршируващ войник в униформа с пушка през рамо. С течение на времето тези опасения избледняха от европейската преса. ФРГ демонстрира ангажимента си към мира и обединена Европа.

Може ли това да се промени? Оправдани ли са тези нови страхове?

Не само униформите, маркировката на екипировката и заповедите се промениха. Самата същност на германската армия се промени, в съответствие с основните принципи на демократичната държава. Бундесверът често е наричан „парламентарна армия“. Това е вярно. Въпреки всички грешки в денацификацията, основателите на Федерална република Германия успяха да лишат въоръжените сили не само от „духа на Вермахта“, но и от „духа на Райхсвера“ - милитаристичния ред от 19. и началото на 20. век.

Германската армия е под контрола на Бундестага, който взема решения относно нейното финансиране, включително материална подкрепа, численост и евентуално разполагане в чужбина. Последното е разрешено само за една година съгласно закон от 2005 г. и трябва да бъде удължено с ново парламентарно гласуване. Процедурата по гласуване не е просто формалност. Имало е случаи, в които правителството е трябвало да оттегли заявления за разполагане на Бундесвера в чужбина или за удължаване на текуща мисия, тъй като информация за настроенията сред членовете на парламента е показвала, че тя ще бъде отхвърлена. Отрицателен вот не само би довел до политически шамар, но и би оставил правителството неспособно да промени ситуацията по друг начин.

Дело пред Конституционния съд демонстрира как това работи на практика. През 2011 г., по време на смяната на властта в Либия, група служители на германска петролна компания бяха евакуирани в Германия с два самолета на Бундесвера. Опозиционните Зелени заведоха дело, позовавайки се на липсата на одобрение от Бундестага за мисията. Ответникът, правителството, представи своите аргументи. В контекста на хаоса и избухването на военни действия беше необходимо спешно да се организира евакуацията на цивилния персонал и само военни пилоти с подходящи умения и транспортни възможности можеха да извършат това. Операцията беше кратка и еднократна по характер; трябваше да се спаси животът на германски граждани и не представляваше използване на армията в чужбина. През 2015 г. съдът отхвърли иска, съгласявайки се с ответника, но отбеляза, че решението е изключително. Правителството трябва да намери начин да поиска разрешение от Бундестага дори в случай на спасителни операции, извършвани от Бундесвера с участието на военнослужещи.

Малко вероятно е в много други страни, включително демокрации, подобна ситуация да се превърне не просто в рутинна мисия за Министерството на отбраната, а в предмет на четиригодишен съдебен процес от най-висшата инстанция в страната, широко отразяван в медиите.

Армията е вградена в национална демократична рамка,

в която военнослужещите се считат за „германски граждани в униформа“, като гражданските права имат предимство пред военния дълг. Институцията на Федералния комисар по военните въпроси служи като допълнителен надзорен орган. Това лице е умишлено изключено от изпълнителната и законодателната власт, тъй като не е нито държавен служител, нито член на Бундестага към момента на встъпване в длъжност, но притежава опит и авторитет. Тази позиция в момента се заема от Хенинг Оте, адвокат и бивш говорител по въпросите на отбраната на фракцията ХДС/ХСС. Комисарят едновременно упражнява допълнителен надзор върху Бундесвера и конституционното спазване в германската армия, а също така служи като „омбудсман на войниците“, призван да разглежда жалби относно нарушения на правата на военнослужещите.

Основният закон на страната не само внимателно установява сложна и многоетапна процедура за използване на военна сила в случай на военни действия, разделяйки задълженията за колективна сигурност в рамките на НАТО от пряката защита на германската територия в случай на външна агресия. Дори след влизането на Германия във война и започването на обща мобилизация, гражданите запазват правото си да не участват във въоръжен конфликт, ако това „противоречи на съвестта им“.

Днес Бундесверът е институция на парламентарна република с 80 години успешен демократичен опит. Тя е максимално интегрирана във федералната държава, както и в НАТО и ЕС, и е под строг контрол. Нейните отбранителни функции са залегнали в закона, както и във формални и неформални правила на играта и социални традиции. Под влияние на геополитическите промени през последните години, от мащабната атака на Русия срещу Украйна до антиевропейската политика на Тръмп, германският елит не е станал „по-агресивен“. Той просто бе принуден да преосмисли приоритетите си, под натиска на предизвикателствата и очакванията на съюзниците си от водещата икономика в Европа. Обществото не е станало милитаристично; по-скоро то до голяма степен се е отдалечило от „априорния пацифизъм“ във всяка ситуация, дори когато е необходимо да се притече на помощ на жертвата на агресията. Много германци са останали верни на „идеите на Хабермас“ и ще следят реформата на германската армия с изключително внимание. Германското правителство планира, освен да въоръжи армията със съвременни видове оръжия и да подобри системите за логистика и киберсигурност, да увеличи числеността на Бундесвера от сегашните 180 000 на 260 000 - 270 000 души до 2035 г., което все още ще бъде значително по-малко от западногерманската армия по време на Студената война. Тези действия едва ли би трябвало да предизвикват страхове и безпокойства.

------------------ 

 Авторът на анализа Дмитрий Стратиевски е доктор, политолог, историк, директор на Берлинския център за източноевропейски изследвания