Гласът на България

„Следствието приключи, забравете!“ Мащабна контрабанда обяснява разстрела на петроханци

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Логиката на случващото се след Петроханската трагедия, води към логическия извод: Групата на Калушев е била брънка от държавно покровителстван контрабанден канал; стъпили са накриво и ощетените са ги разстреляли. Макар и да не дава отговор на най-важния въпрос, публикуваме разследването на „Биволъ“, което хвърля светлина върху ДС-обвързаностите

на хората от шесторката…

„Случаят #Петрохан започна като криминална хроника – с тела в планината, с въпроси за отговорност и с разпадаща се версия за „духовна общност“. Колкото повече се разплита тази мистерия, толкова по-ясно се вижда, че зад групата около Ивайло Калушев не стои просто поредната затворена общност с култови черти, а среда, в която една и съща “червена” нишка изплува непрекъснато зад кадър. Натрапчивостта или по-скоро закономерността, на присъствието на служители и агенти на бившата Държавна сигурност на комунистическия режим, е неопровержима. Този втори план не е като абстрактен фон от миналото, а конкретни личности, имена, факти, псевдоними, кадрови биографии, общи институционални пресечни точки и семейни връзки, които се събират в една и съща орбита. Публично разкритите данни сочат към високопоставени фигури от агентурния и служебен апарат на ДС, чиито семейства или професионални траектории се пресичат, но и се оказват непосредствено свързани с кръга около #Петрохан. Дали това е просто една случайност, дори и минимално вероятна, или е организирана структура, чието съществуване само по себе си дава ясни отговори върху много от въпросите в този криминален сюжет? Уникалността тук е белязана и с прецедента, че още в началото казусът излезе от своето чисто криминално измерение и се превърна в жалон за политическа идеология, а оттам и за морална принадлежност.

Агент „Живко“, агент „Боев“ и агент „Орлин“.

Първата и най-очевидна линия започва от самото ядро. Бащата на Ивайло Калушев. Георги Калушев е разкрит като високопоставен секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС, работил под псевдонима „Живко“. Вербуван е през 1972 г., когато е бил на 28 г., преминал през разузнаването и контраразузнаването, той не изчезва след 1989 г., а продължава кариерата си в академичната среда, включително като ръководител на катедра в УНСС. По наличните документи от Комисията по досиетата става ясно, че Калушев е продължил секретната си служба и след 10 ноември 1989 г. вече в структурите на институцията наследила комунистическата Държавна сигурност, а именно Националната служба за сигурност /НСС/, която впоследствие стана ДАНС. Той е разкрит като служител и преподавател в УНСС, едва през 2014 г.. Това е един от типичните преходи на кадрите на ДС-от оперативни структури към институционална легитимност

Публично видимите данни на разследването сочат, че „Живко“ не е бил случаен агент по периферията, а ценен кадър с пресичане между външното разузнаване и контраразузнаването, като и след “промените” се е запазил в институционална среда, далеч над нивото на обикновена биография. Той е работил в сферата на образованието, като преподавател на един от най-престижните университети в страната, където се коват кадрите на българската външна политика и дипломация, в голяма степен свързани и със секретните служби. Именно тук е и първият голям въпрос на случая: каква среда е формирала Ивайло Калушев, след като самото семейно ядро вече се оказва част от апарата, който десетилетия наред произвежда влияние, контрол и зависимости.

Имало ли е влияние служебното положение и принадлежността на бащата върху младия Ивайло в неговите младежки години, когато се е изграждал характерът, ценностите и биографията му? Този период от живота на Калушев син е неизвестен, въпреки, че там има доста важни неясноти, а именно защо се е наложило да напусне езиковата гимназия и да продължи и завърши средното си образование във вечерно училище? Навремето, а и сега това се счита най-малкото за необичаен начин в България един тийнейджър да се дипломира. Доколкото ни е известно, разследването около Петрохан, се е насочило и към осветяване на този неясен период от живота на Учителя /Гуру или Лама/ на групата и централната, определено играеща основна роля фигура в обществото, обитавало хижа Петрохан и приключило жизнения си път по един изключително трагичен начин.“

Четете цялото разследване на „Биволъ“ ТУК