Гласът на България

Кремъл отхвърли ЕС като мирен посредник с Киев

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Крим.   Между 9. и 11. юни украинската армия извърши перфектна операция, коментира американският генерал Бен Ходжис. За по-малко от два дни тя унищожи 6 важни моста. Тези мостове свързват окупираната Южна Украйна с полуостров Крим. Той е най-важното място за руската армия на юг. Оттам минават всички провизии, гориво, оръжия и

боеприпаси за руските сили в Запорожка и Херсонска област. Когато тези пътища се прекъснат, руската армия губи силата си. Ето и хронология на операцията – пръв бе ударът срещу Чонгарския мост, който поемаше над 60% от руския военен трафик. Украйна го удари сериозно на 9. юни сутринта. Капанът при Геническ: руснаците бяха принудени да пренасочат конвоите през моста в Геническ. Украинското разузнаване обаче очакваше точно това, наблюдавайки тази локация. Така на 10. юни сутринта украински дронове-камикадзе удариха и разрушиха напълно и този мост. Последва ударът по оста Армянск-Перекоп: в нощта срещу 11. юни последва четиричасова вълна от атаки с дронове. Унищожени бяха още 4 моста в този район. Така общият брой на разрушените пунктове за преминаване стана 6. В добавка, тази нощ ВСУ нанесоха удари с дронове по морски терминал в Темрюкския район на Краснодарския край, както и по мостовете, свързващи окупираните територии на Херсонска област с анексирания Крим. По-конкретно – разрушен е окончателно мостът, свързващ Геническ с Арабатската коса, ударен е и железопътния мост в Чонгар.

През май украински дронове ефективно поеха контрола над федералната магистрала Р-280 „Новорусия“ – сухопътният коридор към Крим от Ростов на Дон. Както отбеляза украинският президент Володимир Зеленски, това позволи систематични атаки срещу руската военна логистика и доведе до остра горивна криза на полуострова.

Последиците за рашистката армия

• Пълно спиране на доставките: Огромни конвои с ракетни системи Град и ракети за ПВО С-300 останаха блокирани пред разрушените мостове.

• Криза с горивото и боеприпасите: Руските позиции около Мелитопол и Токмак вече усещат липса на артилерийски снаряди и гориво. Не пристигат резервните части за танковете, а войниците започват да пестят храна.

• Лоши алтернативи: Сега Русия трябва да разчита на Кримския (Керченския) мост, който вече е повреден от предишни атаки и има по-малък капацитет. Другата опция са морски фериботи, но те са бавни и постоянно атакувани от украински морски дронове.

Това е първият случай от началото на войната, в който Украйна успява напълно да изолира толкова голяма групировка руски войски и да унищожи мита, че Крим е недосегаема руска логистична база.

Какво да очакваме – ще падне ли Крим

След като изолацията на Крим е в ход, украинското командване има две основни възможности за развитие на офанзивата:

- Директен натиск към Токмак и Мелитопол: Възползвайки се от логистичния глад на руснаците, Украйна може да засили сухопътния натиск на юг. Без свежи снаряди и гориво, руските отбранителни линии в тези ключови градове могат да рухнат много по-бързо.

- Пълно прерязване на сухопътния коридор: Украйна може да насочи сили директно към брега на Азовско море (около Мариупол или Бердянск). Ако това стане, руската армия на юг ще бъде разделена на две напълно изолирани части, което ще направи защитата им невъзможна.

Психологическият ефект върху блокираните руски сили

Новината за разрушените мостове има съкрушителен ефект върху морала на над 110 000 руски военнослужещи на фронта. Войниците на предна линия разбират, че пътят им за отстъпление към Крим е отрязан. Това поражда паника, че при сериозна украинска атака те няма къде да избягат. Когато камионите с храна, чиста вода и боеприпаси спрат да идват, вярата в командването изчезва. Моралното състояние пада до критични нива. Страхът от обкръжение често кара цели бойни единици да напускат позициите си преждевременно, което може да предизвика неконтролируемо бягство по целия южен фронт.

   Лубянка.   Прехвърлянето на контрола над интернет към Втората служба на ФСБ, която първоначално нареди спирането на WhatsApp и Telegram, а след това и на целия интернет, предизвика противопоставяне между службата за сигурност и президентската администрация. Последната се опита да се противопостави на действията на ФСБ, осъзнавайки, че общественото недоволство от забраните може да повлияе на резултатите от парламентарните избори през септември, заявиха двама бивши високопоставени служители на Кремъл пред Financial Times.

„Има битка за интернет между ФСБ и цивилните служители на Кремъл, които са против забраните“, обясни един от тях. „Путин ще трябва да разреши този спор в даден момент.“ Според този служител ФСБ „продължава да измисля всякакви причини за забраната и нито една от тях всъщност няма много смисъл.“

Засиленият контрол на ФСБ върху интернет ѝ е дал нов инструмент за борба с инакомислието и предотвратяване на „неконтролирани комуникации“ между хората, отбелязва друг бивш високопоставен служител. В същото време той презрително отбелязва познанията на службите за сигурност за това как работи интернет: „Те са като маймуна с граната: щракват с превключвателя и половината Сибир ще остане без интернет. Това е тяхното ниво на експертиза.“

По време на прекъсванията на интернет през последните месеци, дори уебсайтове и приложения от „белия списък“, които трябваше да останат достъпни дори когато няма сигнал, бяха блокирани. Докато ФСБ преди това играеше роля в интернет наблюдението, практическото регулиране и цензурата се извършваха от граждански агенции – президентската администрация, Министерството на цифровото развитие и Роскомнадзор. Но поне от лятото на 2025 г. контролът над Рунет, със съгласието на Путин, е прехвърлен на Втората служба – сенчесто звено, отговорно за защитата на конституционния ред от опозицията и борбата с тероризма. Именно служителите на това звено отровиха Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза. Сега то решително се опитва да прочисти интернет от „враждебни комуникации“.

   Кремъл.   Политбюро е скептично настроено към миротворческите усилия както на представителите на ЕС, така и на ръководството на отделни европейски страни. Това, което бе формулирано и предложено на руското ръководство до момента относно условията за прекратяване на войната между Русия и Украйна от обединена Европа, изглежда по-скоро като подигравка или шега, тъй като това са ултиматуми, изискващи незабавна капитулация, които Политбюро не може да приеме сериозно по очевидни причини.

Европейските страни в блока на НАТО се страхуват от хибридни специални операции на Русия и се опитват да противодействат на тези планове по различни начини, но го правят толкова тромаво и неумело, че дразнят дори прагматиците в Политбюро. Последното предложение за „започване на преговори“ дойде вчера от трима от най-големите политически играчи в Европа, но отново под формата на ултиматум, макар и с по-меки искания. Руското ръководство, както се очакваше, „приветства желанието за диалог“, като от своя страна предложи реципрочни мерки за прекратяване на войната.

Съвременна Европа, лишена от военна подкрепа на САЩ, се намира в много неблагоприятно положение, неразполагайки с достатъчен военен потенциал пред лицето на реалната, а не въображаема военна заплаха от Русия. Москва, поне засега, не е готова да разглежда Европейския съюз като посредник за мир с Украйна.

Освен това, руското ръководство признава, че при определени обстоятелства, след сключването на мира с Украйна, самият Киев би могъл да стане посредник за споразумения в случай на евентуална военна конфронтация между Русия и някои страни от ЕС. Тази опция изглежда странна само на пръв поглед; при по-внимателно разглеждане се оказва доста реалистична.