
Летящите украински „хипопотами“, от които орките треперят. Дронът „Бегемот“
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Русия. Ескалиращата горивна криза в страната заплашва да се превърне в най-голямата в съвременната руска история - ситуация, която доскоро изглеждаше невъзможна. Въпреки това, Политбюро се опитва да намери решение, провеждайки множество срещи със съответните експерти. Закупуването на гориво от партньори няма да подобри ситуацията, тъй като
нарастващият дефицит не може да бъде покрит с предлаганите обеми. Освен това цените, на които „уважаемите“ партньори са готови да спасяват руските си колеги, като продават гориво, са меко казано неблагоприятни и само ще се увеличават. Сезонът на прибиране на реколтата наближава и въпреки всички уверения на официални лица, фермерите не се снабдяват с гориво. Ако още 20% от капацитета за рафиниране на петрол излезе от строя в близко бъдеще, горивната криза заплашва да парализира цели сектори на икономиката.
Разбира се, в момента тече паралелен процес на идентифициране на виновните, сред които, парадоксално, е близкият познат на Путин - Иля Трабер, който не успя да защити пристанищната инфраструктура и заплаши да блокира напълно достъпа до пристанището в Уст-Луга, ако държавата не го компенсира.
Украйна. Украински производители пуснаха в серийно производство щурмовия дрон "Бегемот/Хипопотам" с обхват до 300 км. Смъртоносната бойна птица е оборудвана с две бойни глави и вече успешно се използва от Силите за отбрана. Летящият „хипопотам“ е с основна заслуга на отрязването на сухопътната връзка с Крим. Като характеристики украинският дрон е подобен на иранския "шахед", но ето и разликите: неговата отличителна черта са двете му бойни глави и обхватът до 300 км. Дронът беше представен от GLEFA и Culver Aerospace по време на събитието "Диви дронове". "Бегемот" принадлежи към класа на дронове със среден обхват. Дронът има размах на крилете 2,28 метра, дължина 2,2 метра и височина 0,5 метра. Дронът е оборудван с два различни типа бойни глави. 40-килограмова високоексплозивна осколочно-фугасна бойна глава е монтирана отпред в носа с цел да разруши бетоново препятствие, след което се взривява 35-килограмова термобарична бойна глава, монтирана в опашната част на дрона, която изпепелява вътрешността на атакувания обект. Тази конфигурация разширява възможностите на дрона за поразяване на цели. Дронът поддържа автономни, полуавтоматични и FPV режими на управление с изпозването на „Старлинк“. Бегемот може да лети и на ниска височина, което затруднява откриването му от системите за противовъздушна отбрана. Новият украински дрон вече е влязъл в серийно производство и се използва от украинските отбранителни сили. Чонгарският мост бе поразен именно от такива украински „хипопотами“. Цената на един украински дрон е ниска – около 35 000 долара, срещу една руска зенитна ракета, която струва около 100 000 долара.
А Украйна обяви началото на сътрудничество с Германия: разработването на „Бегемоти“ с германско финансиране и на германска земя. Това вероятно ще бъдат „дълги Бегемоти“ с по-голям обхват, Москва ще ги усети скоро…
Вашингтон. САЩ и Украйна започнаха да обсъждат двуетапно споразумение за прекратяване на войната. Предложението за мирно уреждане в Украйна може да включва поетапен план – вероятно подобен на този, за който Доналд Тръмп току-що се съгласи с Иран. Провалите на руската армия и успехът на Украйна в провеждането на удари с дронове срещу нея, нейните маршрути за доставки и цели в самата Русия започнаха да променят подхода на Тръмп към продължаващия руско-украински конфликт, според The Economist. Представители на Киев и неговият екип в момента провеждат ежедневни консултации във Вашингтон как да принудят Русия да седне на масата за преговори. Една от обсъжданите идеи е прекратяване на войната на два етапа. Първо, ще се договори прекратяване на военните действия по сегашната фронтова линия, на 50-70 километра навътре от всяка страна. След това ще се постигне по-широко споразумение.
Според The Economist, неофициалните разговори с Москва са възобновени. Висш украински служител обаче заяви пред изданието, че е малко вероятно Русия да предприеме каквито и да било действия до октомври, когато може би ще иска да подкрепи Тръмп преди междинните избори за Конгрес – „и да получи нещо в замяна“. Но Кремъл вероятно ще се бави до следващата пролет, надявайки се, че поредната мащабна зимна ракетна и дронова кампания срещу градовете и енергийната инфраструктура на Украйна ще принуди Киев към отстъпки.
Москва продължава да настоява, че е готова само за преговори „в духа на Анкъридж“, визирайки срещата в Аляска през август 2025 г., където Владимир Путин уж се е съгласил Тръмп да предаде целия Донбас на Русия и да признае, де юре или де факто, контрола ѝ над Крим и окупираните територии на Херсонската и Запорожката област.
Но настроението в Белия дом се променя, макар неговият обитател да заяви миналата година, че Володимир Зеленски „няма карти“ за игра във войната. Две украински гледни точки започват да се утвърждават във Вашингтон, съобщава The Economist, позовавайки се на вътрешни източници: че на Русия не може да се вярва и че Украйна е победител, а не губещ. Това беше потвърдено от успешния украински удар по московската петролна рафинерия в Капотня сутринта на 18. юни, когато срещата на върха на Г-7 завършваше в Евиан, Франция.
Изображения на огромни стълбове дим над Москва се разпространиха в световните медии и социалните мрежи (с изключение на руската държавна телевизия). А Зеленски заяви: „Ако Украйна гори, вашата Москва също ще гори. Затова отново подчертаваме, че е време да се сложи край на агресията, време е да се сложи край на тази война.“
През май Дан Дрискол, водещият човек на Пентагона за американската армия, заяви, че украинските въоръжени сили в момента разполагат с по-добра система за командване и контрол на бойното поле от американската армия. По-късно неговият шеф, министърът на отбраната Пит Хегсет, призна, че САЩ са „научили много“ от украинските операции с дронове.
Както показаха срещите на срещата на върха на Г-7, Европа и САЩ се съгласиха, че позицията на Украйна във войната срещу Русия се засилва, казаха представители на Г-7 пред Bloomberg. Според един от тях има общ консенсус, че Русия не може да спечели на бойното поле. Това показва значителна промяна в позицията на Тръмп в сравнение с оценката му за перспективите на конфликта след срещата му с Путин в Анкъридж.
Източници, близки до Белия дом, потвърждават тези промени пред The Economist. Бивш украински служител заяви пред изданието: „Тръмп се опари с Иран и сега разбира, че без да окаже натиск върху Путин, няма да постигне това, което иска“.

