Гласът на България

Показахме първия жълт картон на радевистите. Червеният е в джоба на Съдията

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Площад „Независимост“, 20 часа. Днешна дата. Пенсионираният военен летец Радев се запознава с лицата на протестиращите от чието име каза, че управлява и благодарение на които спечели изборите.

България - 2026 година! Не търсете логика. Няма.

Но това е жълт картон. Да си опича ума.

Червеният е в джоба на Съдията.

Илиян Василев

Ха-ха! Нещо много са малко протестърчетата, подхвърля към шефа си Иво Христов, докато двамата прикрито надничат към площада иззад завесите. После бълбукат с чаши премръзнало марково уиски.

Може да са малко, а може да не са толкова малко – като за пръв, „частен“ протест, организиран от независимия радикал Манол Глишев. Дошли са хора, които отдавна са разбрали на какво е способен пенсионираният льотчик – на безответен слугинаж в полза на Кремъл. По-конкретно, той е способен на абсолютно всичко – без всякакви морални скрупули или патриотични съображения – само срещу няколко /милиона/ долара повече. Затова стяга сега колониалната си администрация, събрана от кол, въже и екзотични островчета…

Позорящите България действия и издънки на правителството Радев започнаха буквално на втория ден от встъпването им в длъжност: позорни декларации в подкрепа на Русия и против героична Украйна; скандални назначения; тревожни преговори за „оптимизация“ на уж перфектния според Радев договор „Боташ“, който вече отива в посока да се превърне в „МЕГА-Боташ“, осигурявайки права на Турция да действа у нас като в своя колония… Една от пресните теми, които изкараха хората на площада, е намерението на ген. Ботуш Боташев тихомълком да закрие Комисията по досиетата – едно от малкото реални постижения на българската демокрация. Ето позицията по темата на проф. Огнян Минчев:

„В новината няма новина - няма изненадада. Тези, които са на власт са останалото вътрешно ядро на комунистическата колониална администрация, управлявала България през втората половина на 20. век и техните преки наследници. През определени периоди от време след 1990 г. кризата на тази колониална администрация - невъзможността ѝ да изиграе дори и частично ролята на национален политически елит - доведе до управления на по-периферни групи, придвижили се към властта като обслужващ сектор на комунистическия псевдоелит - шофьори, охранители, сътрудници на бившата политическа полиция и т.н. Дори и с подобен "нисък" социален произход, тези групи от обслужващия сектор се справиха с властта значително по-добре, отколкото техните комунистически господари (по-добре - но само в рамките на това сравнение) - просто упражнявайки известен здрав разум в доизграждането на криминализирана олигархична система на управление.

Днешните управляващи правят пореден опит да върнат във властта ядрото на комунистическата колониална администрация - включително на пряко обслужващите интересите на Кремъл "специализирани" групи от нея. Очаква ни пореден провал - както в 1990-та, 1996-та, 2009-та... Това ядро на кремълските помазаници в България е напълно стерилно откъм какъвто и да е управленски капацитет. Тези хора могат да управляват само бантустан - да изпълняват подробни и пряко контролирани от Москва нареждания. Те това правят и сега. Проблемът е, че днешната ситуация се различава като сложна структура на зависимости от простото владеене на България от кремълските началници. Завърналите се слуги на великодържавието ще се опитат да заметат всички следи на своя повече от едновековен слугинаж на Москва - затова затварят и комисията. Ще "скрият" стореното от бащи и деди - слуги на Кремъл, или поне ще се опитат. Ще се срутят със същия позор като предшествениците им от последните 36 години. Ако преди това не ни довършат - като държава, като народ, като перспектива. Всичко това не е специализиран анализ - това са очевидности, които хората, пазещи паметта си знаят много добре. Но си струва тези очевидности да бъдат припомняни…“

Радев, go home!

Гражданското общество изрече за пръв път важните думи.

А призивът „Оставка!“ ще звучи още по-масово и организирано, още по-гневно.

И много внимавай да не вършиш резки движения във властта. Ако си по-умерен, след като те прогоним, ще можеш да се прибереш на село, в Славяново. И там да отглеждаш сладки кауни, които да продаваш на магистралата Лондон – Калкута.

Но ако извършиш от алчност някоя величайша глупост в угода на Москва или Анкара, търси си отсега безопасно място. В България ще бъдеш персона нон грата. Няма да те спаси и новият ти „личен“ ВСС, на които отсега си обещал двойни заплати!

Но в Истанбул е твърде земетръсно.

А пък в Москва хората постоянно падат от високите етажи