Гласът на България

Българи, време е да изхвърлим политическите отпадъци в контейнера!

Илиян ВАСИЛЕВ

   Президентът Румен Радев носи значителна политическа отговорност за състоянието на българските въоръжени сили. В продължение на близо две десетилетия той заема позиции, от които има пряко или косвено влияние върху развитието на отбранителната политика – първо като командир на Военновъздушните

сили, а след това като президент и върховен главнокомандващ.

Днес печалният резултат е трудно оспорим. Военновъздушните сили продължават да страдат от сериозни дефицити в бойните си способности. Удължаването на ресурса на МиГ-29 беше временна мярка, но не реши структурния проблем. България продължава да изпитва недостиг на модерни бойни самолети, противовъздушна отбрана, далекобойни системи и съвременни способности за възпиране.

Още по-тревожна е политическата линия!

Президентът отсъства от ключови международни формати, в които се изграждат бъдещите отбранителни партньорства. България не беше представена на срещата на отбранителната индустрия в Анкара. Не участва и в срещата на "Коалицията на желаещите" в Париж. Именно на такива форуми се изгражда доверие, създават се коалиции, договарят се съвместни проекти и бъдещи инвестиции в отбранителната индустрия. Когато отсъстваш, не просто губиш информация – губиш доверие, което впоследствие да превърнеш в сделки.

Президентът спечели значителна обществена подкрепа с обещания за борба с корупцията и промяна на модела на управление. Вместо това той все по-страстно използва този капитал за дистанциране от общата линия на ЕС и НАТО. Нещо, които грижливо прикриваше по време на кампанията.

Той не полага никакви усилия да прикрива източници на влияние, които определят политика и поведение. Използва термини от арсенала на Кремъл "колективния запад", който просто го фиксира като ретранслатор, а не като съзидател на политика.

Трудно е да се приеме, че подобна позиция се дължи на липса на информация. Президентът разполага с пълния капацитет на службите за сигурност и има достъп до оценките на българските съюзници. Получава информация и по линия на партньорските служби - тоест е информиран. Но въпреки това последователно избира политическо поведение, което се разминава с общата линия на евроатлантическите партньори, това вече е въпрос на съзнателен политически избор. Особено показателно беше твърдението му, че дипломатическите усилия единствено могат да сложат край на войната.

Сякаш живее на друга планета!

Дипломацията е необходима, но тя работи само когато има насрещна готовност за компромис. До момента Владимир Путин многократно отхвърли различни инициативи за преговори и за прекратяване на бойните действия и продължава да заявява, че ще преследва военните си цели. При тези условия призивите за дипломация са просто фасада за антиукраинските позициии за подпомагане на Путин в победобесието му.

Най-големият риск е България постепенно да изпадне в самоизолация. Докато повечето европейски държави задълбочават сътрудничеството си в областта на отбраната и увеличават инвестициите в отбранителната индустрия, София все по-често отсъства от процесите, в които се формира бъдещата архитектура на европейската сигурност.

Парадоксът е очевиден. Дори администрацията на Доналд Тръмп започва да възприема по-твърд подход към Русия и да засилва подкрепата за Украйна, докато българският президент продължава да настоява за курс, който все повече изолира страната от нейните съюзници.

Истинската цена на тази политика няма да бъде платена в политическите рейтинги. Тя ще се измерва в пропуснати възможности, отслабени отбранителни способности и намаляващо влияние на България при вземането на решения, които пряко засягат нейната сигурност.

----------------------------

Лично Макрон бе поканил Румен Радев да се включи в Коалицията на желаещите, където се гради структурата на колективната Европейска отбрана. Но генералът наш обърнал гръб… Ама днес е пръв на парада за националния празник на Франция. А довечера е обещал на Деситу да я заведе на коктейла във Версай, та да ги шашне с българска снажност и тоалети!

Помните ли тази шеговита българска народна песничка:

Стани, стани Тодоре, на нива да идем!

Сляпа ли си ма, че мотика нямам?!

Стани, стани Тодоре, булки се продават!

Пита ли ги ма, по колко ги дават?

Е, заменете „Тодор“ с „Румен“. Аналогията е абсолютна!

Проект за знаме на протестите. Да изхвърлим боклука!