Гласът на България

Психоанализа на политическата реторика на о.з. ген. Боташев

акад. Петър ИВАНОВ

   Този текст е написан специално за моите студенти в специалността “психология” и за курсистите от моите дистанционни курсове по психотерапия и психоанализа. Значи не е за всеки…   Румен Радев от с. Корашлии, Харманлийско, сега с. Славяново, е премиер, затова е нормално да коментирам политическата му реторика, както и неговото психично

състояние, включително и на подсъзнанието му, там е много интересно, и страшно, особено в динамичен план.

Анализът на политическа реторика през призмата на дълбинната психология на Карл Юнг е изключително увлекателен. Изказването на премиера Румен Радев за "уродливи политически кръвосмешения" и "смачкани дела" е класически пример за това как тежки, силно натоварени образи излизат от несъзнаваното, за да облекат една политическа реалност в езика на митовете и архетиповете.

От психоаналитична гледна точка, вместо да се притесняваме за личностно разстройство, можем да разгледаме тези думи като проява на конкретни психични процеси и динамика между пластовете на психиката:

1. Проекция на Сянката (The Shadow Projection)

Понятия като "кръвосмешение" (инцест) и "уроди" (чудовища) са дълбоки, първични табута в човешката история.

Когато един политически лидер използва такива думи, неговото Лично несъзнавано и натрупаният там гняв/безсилие се активират.

Според Юнг, когато съзнанието е изправено пред корупция или неморалност в околната среда (в случая – порочните практики в съдебната система), Личното несъзнавано не намира рационални думи, а прожектира най-дълбоките си страхове навън.

Опонентите или порочната система биват интуитивно оприличени на биологично извращение ("кръвосмешение"), за да се подчертае, че съюзът им е противоестествен.

2. Сблъсъкът с Архетипа на Чудовището и Хаоса

Думата "уроди" ни препраща директно към Колективното несъзнавано.

В митологията уродите и чудовищата се раждат тогава, когато се наруши естественият космически и морален ред. Чрез тази метафора психиката на говорещия сигнализира за усещане за институционален хаос.

Използването на толкова силен емоционален заряд показва, че Сянката е извършила временна "инвазия" над Персоната (политическата маска на хладнокръвен държавник и разумен политик) – емоцията е била твърде силна, за да бъде задържана в пласта на изтласкването.

3. Комплексът на Смачкването (Агресия и Безсилие)

Глаголът "смачкване" (в контекста на "смачкани дела") е физическо, насилствено действие.

В психоанализата такъв език често разкрива подсъзнателен отговор на усещането за натиск.

Когато човек усеща, че нещо дълго време е било "изтласквано", затаявано или прикривано, несъзнаваното реагира с контра-агресия в изказа – желание за символично "смачкване" на стария, порочен модел, за да се освободи натрупаната психична енергия.

***

Трябва ли да се притесняваме за неговото подсъзнание, и въобще за психичното здраве на Радев?

Юнг би казал, че подобна реторика е по-скоро саморегулиращ се механизъм на психиката (Psychic self-regulation).

Политическият натиск и отговорността изискват огромно изтласкване на личните емоции в името на "държавническата Персона".

Когато вентилът се отвори, несъзнаваното избълва именно такива първични, стряскащи метафори.

Това не е признак на патология, според мен, а по-скоро доказателство за високо ниво на психологически стрес и интензивен вътрешен конфликт между идеала (каква трябва да бъде държавата) срещу реалността (какво се случва на и под повърхността).

Езикът просто отразява ожесточената вътрешна борба при една семпла персона от село, която се пренася на политическата сцена в цяла България.

Жална ни майка!

Eстраден редакционен коментар

   Внушително, г-н академик Иванов! Но дали казаното от Вас не се отнася за текстописеца на Румен-Гумен – интелектуалния монстър Иво „Евровизията“ Христов? Както знаем, Румен Славяновски е просто един грамофон, който възпроизвежда съчиненията на Ивчо с пушкиновските бакенбарди… Тоест, дженералът в оставка е нещо като естраден изпълнител – един нов Емил Димитров, който все още не се е осмелил да си сложи перука, един възкръснал Пешо Мъката, който упорито изтезава публиката, съскайки пред репортерските микрофони…

-----------------------------

Който се интересува повече от подобни анализи, да потърси двата тома “Концептуални основания на приложната психоанализа” от акад. Петър Иванов в tornadobg.com