Гласът на България

Дугин, идеологът на фашистка Русия, е ученик на сатаниста Алистър Кроули

Ян ЛЕВЧЕНКО

   В скорошни „ексклузивни“ интервюта руският оракул и гадател Александър Дугин каза неща от рода на: премахнете Украйна, победете Запада, либералите са зли, а щастието е в семейството. Но той винаги казва това. Обаче този път философът добави нещо още по-ексцентрично: необходимостта от изселване на хората от мегаполисите,

за да се избегне създаването на лесни мишени за врага и да се увеличи раждаемостта в Русия.

Мистично и приятно за Кремъл проникване в бъдещето

Александър Дугин е известен със своите конспирации и заклинания. Непотопяемият флагман на идеологическия флот на страната-агресор усърдно работи като философ. С други думи, той се преструва, че живее в различно измерение от всички останали - дори от най-патриотичните и провоенно настроени сънародници.

Той пленява „добрите, обикновени руски хора“ (да не се бърка с „добрите руснаци“) със своето пресметливо, неземно присъствие. Със сигурност не по същия начин, по който чужденците в края на миналия век са съблазнявали наивните съветски граждани с дъвки и дънкови якета. Дугин гледа отвъд главите на съвременниците си в бъдещето и предвижда там покорени нови върхове.

Толкова уютно място

Всеки, който се е чудил за произхода на възгледите и тактиките на Дугин, знае откъде идват. Като младеж той се сближава с членове на подземния „Южински кръг“, основан от писателя и мислител Юрий Мамлеев в стая в казарма, разположена на Южинския път до 1968 г. (преименуван на Болшой Палашевски път през 1993 г.).

Дугин е бил добре запознат с Мамлеев, с неговата мрачна „метафизична“ проза, и с близкия му сътрудник, мистичния поет, ерудит и преводач Евгений Головин, основал „Черния орден на СС“ още през 1974 г., смятан за гуру в московските рокендрол среди, пишел песни и филологически произведения. Именно той запознава Дугин с идеите на френския консервативен философ Рене Генон, който проклина прогреса и либералните ценности, призовавайки за светлината и „вечната мъдрост“ на ирационалния Изток, който е предаден от суетния Запад, чиито дни са преброени.

През 1988 г., заедно с друг член на кръга - философа и дисидент Гейдар Джемал, 24-годишният Дугин се присъединява към обществото „Памет“, но бързо е изключен заради „връзки с емиграцията“ – черта, от която се страхуват руските антисемитски патриоти. Въпреки това, по отношение на влечението си към традицията, омразата си към Запада и представите за окултна основа на Вселената, Дугин остава близо до всяка система от възгледи, основана на негодувание/завист към често фиктивните успехи на другите, жажда за отмъщение и маниакална нетърпимост към Другия.

Другият – всичко, което не си ти, твоята болка, твоята травма. Като настоява, че Западът е завладял всичко, не споделя нищо и е премахнал многополюсния свят, Дугин не заплашва нищо друго освен унищожаването на всяка многополюсност и всяка следа от многообразие. Принципът на автономно съществуване, основан на свободната воля и стремежа към свобода на избор, е най-лошият враг на реда, който той се опитва да въведе от публикуването на пилотното издание на неговите „Основи на геополитиката“ през 1997 г., с подкрепата на руския Генерален щаб. Това е откровено фашистка книга, която проектира бъдещата военна дейност на Руската федерация.

По онова време подобни възгледи изглеждаха

напълно маргинални.

С тях се отнасяха по същия начин като с Националната болшевишка партия, основана от писателя Едуард Лимонов. Александър Дугин и Егор Летов я засилиха с участието си, да не говорим за странната и за мнозина скандална връзка на Сергей Курьохин с нея: авангардният музикант получи партийна карта номер 418 – мистично число в учението на сатаниста Алистър Кроули, от което Дугин беше очарован. Въпреки цялата си арогантност, НБП често беше наричана арт проект, ако не и осмивана. Вярваше се, че „парите ще триумфират над злото“.

А злото просто взе всички пари за себе си.

Вампирска жизненост

Основателите на НБП вече са покойници – само Дугин е останал жив и светещ като насекомо от „Разказите на Денискин“ на Виктор Драгунски. Интересното е, че мистичните учители на Дугин са практикували, меко казано, подчертано бохемски начин на живот. Но са живели дълго – противно на идеята, че здравият ум задължително се крие в здраво тяло. Мамлеев, неудържим пияница въпреки бъбречното си заболяване, почина на 83 години, а Головин на 72, наподобявайки изтощения от наркотици Едгар Райс Бъроуз.

Тук няма шаблони. Въпросът е, че всеки избира свой собствен път, опровергавайки на практика заблудите на традиционалистите за нуждата на човечеството от едно-единствено, истинско учение, което ще установи Божието Царство на земята.

Дугин има само една характеристика, която си струва да се има предвид. Той е напълно невъзмутим и това е признак, ако не на човек със силна воля, то поне на умел актьор. Той е уравновесен и хладнокръвен, поне външно, самоуверен и дори когато говори глупости – и не казва нищо съществено – го казва с убеденост.

Дугин, подобно на герой от научнофантастичния разказ на Стивън Кинг „Ланголиерите“, поглъща и метаболизира не само простия, но завладяващ окултизъм от Рьорих до Хитлер, но и енергията, ако не и самата плът, на околните, включително собственото му семейство. Дъщеря му Дария, взривена в колата му през 2022 г., се превръща в нищо повече от жертва. Експлозията очевидно е била предназначена за самия Дугин, а символичният контекст на трагедията е бил незабавно и безмилостно използван, точно както самата Дария Дугина е била вербувана в пропагандната работа на баща си като тийнейджърка.

Способността да преодолява всичко, независимо от всичко, демонстрирайки лоялност към себе си и към тези, които му осигуряват успех, помага на Дугин да функционира ефективно, бълвайки глупости с умен вид. Патриотите, като правило, не са ракетни учени и окултният философ се възползва успешно от това. След това той може да изгради репутацията си за дълго време – или като владее свободно чужди езици, или като жонглира с всякакви езотерици, които никой няма да разбере, защото животът е кратък. Това е и много печеливш ресурс.

Дугин, майстор тактик, знае точно какво прави. Той не е маргинална фигура, която мърмори за световни конспирации. През 2023 г. Олег Скрипка, фронтменът на украинската група „Вопли Видоплясова“, ми разказа как през миналия век, по време на антракта на концерта им в московския клуб „16 тона“, изпод сцената започнали да се чуват викове „Хохли, махайте се!“. Според Олег, това бил „тогава неизвестният Александър Дугин“. Трябва обаче да се уточни, че гореспоменатата книга за геополитиката вече била публикувана по това време, което означавало, че студентите в Академията на Генералния щаб вече са изучавали ролята на Русия в евразийското пространство. Всичко, което последвало, било просто продължение на виковете под сцената.

„Някой като Дугин“

В интервю за проправителствения канал „Метаметрика“, който е известен с използването на уж остроумен и нецензуриран език, Дугин небрежно демонстрира философски непукизъм. Обяснявайки, ни повече ни по-малко, предназначението на един философ, Александър Гелиевич ни напомни, че не го е грижа за този свят, включително нуждата от слава и почит. Дори водещият нямаше друг избор, освен да прекъсне Дугин и услужливо да обясни, че гостът има всички тези неща в изобилие. Дугин отговаря с неутралната доброжелателност, характерна за истински философ.

В съвременна Русия Дугин е постигнал именно тази позиция – той може да казва каквото си поиска в рамките на вселената, която самият той е изградил и на която се е превърнал в символ. Именно затова той все по-често прави неволни грешки. В интервюто за news.ru Дугин обсъжда участието си в подготовката на доклад за сценариите за развитие на Русия и подчертава, че най-лошият сценарий за Русия винаги е резултат от нечии машинации. И че, за да се избегне този най-лош сценарий, няма нужда да се фокусираме върху идеологията – Русия вече се справя отлично с това /с негова помощ, разбира се – б.р./. Необходими са усилия буквално във всяка друга област.

Трудно е да се спори с философа по темата. Демография, технологично развитие, сигурност, социална политика – всички тези неща в днешна Русия вече са на ръба на катастрофата. Пропагандата, която не е същото като идеологията, също засега се държи уверено, но това не означава, че е толкова ефективна, колкото твърди, че е.

Заявявайки, че всичко е наред с идеологията в Отечеството, Дугин открито отказва да се заеме със задачата. Всъщност той вече е направил всичко, което е могъл. Преминал е през окултен обред на посвещение, присъединил се е към обществото „Памет“ и Националболшевишката партия, редактирал е ученията на Рене Генон, като умело е заменил Азия с Русия, присвоил е идеите на евразийците и е поел ръководството на тяхното движение, и накрая е дал старт на каймака на руския офицерски корпус, като е очертал непосредствените цели на руската армия. Време е да приключваме.

Дугин обаче е убеден, че философите скоро ще имат повече работа. Това се дължи на разпространението на изкуствения интелект. Само философ (подсказка: такъв като Дугин) ще може да общува с това нещо на равни начала и да предотврати пълното му господство във всички сфери на живота. А Русия, според Дугин, отново изостава от Силициевата долина, където, както той каза, програмисти биват уволнявани, за да направят място на философите. Русия просто трябва да настигне и тази тенденция, и ще го направи. В края на краищата, това е въпрос на оцеляване. Разсъжденията на Дугин за управлението на демографските процеси са не по-малко неоспорими. Първо, необходими са спешни мерки. Второ, нови хора трябва да поемат контрола – старите са напълно безполезни. След това, разбира се, започва обичайният делириум –

комисарски мерки за изкореняване на урбанизма,

забрана на разводите

и дори на отделните личности като такива заради либералния им западен произход. Но тъй като Дугин вече е висш чиновник, подкрепящ глупостите си с връзки с държавата, той трябва по някакъв начин да подкрепи предложенията си. И, въпреки че плахият интервюиращ не каза нищо подобно, той строго заяви: „Не, не, не, това не са празни приказки!“

А, ето я и ахилесовата пета, случайно разкрита – поради личното старание на самия Ахил. Въпреки факта, че според Дугин неговата концепция за „цивилизация-държава“ (заимствана от класическия евразиец Пьотр Савицки) е станала официална в Руската федерация и се предполага, че се използва от „върховния главнокомандващ“, няма пряко потвърждение, че Александър Дугин е потребен на хората в Кремъл. Защото тези, които възприемат неговите еклектични призиви и използват неговите методи, но не в сферата на елегантната литература - те са жестоки практици, които проливат цистерни с кръв без да им мигне окото…

Ето защо Дугин все още се страхува, че може да е казал нещо нередно. Разбира се, не е имал такава умисъл. Но тези, които се разпореждат с живота на милионите мужици, със сигурност не ги е грижа за емоциите на един фашизиран философ.

--------------------

Авторът е културолог и журналист