Гласът на България

Протестът вече не е опция, а необходимост. При това остра!

Илиян ВАСИЛЕВ

   След визитата на Фицо и днешните изказвания на Радев вече е трудно да се правим, че става дума за отделни гафове, неудачни формулировки или „многовекторна дипломация“. Това започва да прилича на последователна политическа стратегия.  Протестите са нужни не защото някой трябва да избира президент или сваля

правителство през улицата. А защото очевидно институционалните спирачки не работят и върви подмяна на вота на избирателите.

Радев и Йотова демонстрират все по-малко усещане за границите, които членството на България в ЕС и НАТО поставя. Може да имат всякакви лични и политически убеждения. Могат да критикуват Брюксел, Вашингтон, Берлин или Киев. Но има една граница, която не принадлежи на тях — стратегическият избор на България да бъде част от свободния свят.

И когато президентската институция започне да размива тази граница, обществото има право да каже: Баста!

Защото „няма да ни извадят от ЕС и НАТО“ вече не е аргумент. Това е отговор от типа: „Вярвате ли ми?“ А държавната политика не се измерва с обещания, а с действия.

Дежурните заклинания - "ние оставаме твърдо в НАТО и ЕС" се самоопровергават с последващите действия и думи.

Никой няма да ни събуди една сутрин и да ни каже: „От днес сте извън НАТО.“ Така не работи.

Първо спираш да подкрепяш съюзниците си. После започваш да се въздържаш от решенията им. После обясняваш защо техните действия са „провокация“. После започваш да повтаряш опорките на противника. После отказваш солидарност. После не модернизираш армията. После съюзниците започват да се питат доколко могат да разчитат на теб.

И един ден формално си в НАТО и ЕС, но политически вече си другаде.

Точно това е опасността от „малките "тихи" стъпки“ на държавната измяна.

А най-опасното е, че Москва не се нуждае България да напуска ЕС и НАТО. Напротив. За Кремъл е много по-удобна България, която формално е вътре, но постепенно се превръща в слаб, колеблив и ненадежден съюзник.

Ето защо улицата може да се окаже последната реална спирачка.

Не улицата на насилието. Не улицата на омразата. Улицата на гражданите, които напомнят на политиците, че България не е тяхна геополитическа собственост.

Има една перспектива, която според мен трябва сериозно да тревожи Радев и Йотова:

президентските избори да се проведат в условията на масови протести.

Тогава вече няма да могат да се скрият зад институционалния протокол, зад мантрата за „мир“, зад „българския интерес“ или зад някаква мъглява „самостоятелност“.

Ще има един прост въпрос: Къде искате да бъде България?!

И обществото ще трябва да даде своя отговор.

Защото когато институциите започнат да тестват търпението на обществото, обществото има право да тества властта.

---------------------

С водещата снимка напомняме, че подобни политици популисти твърде често застават на мушката на свои разочаровани привърженици. Да си спомним и за Тръмп.

*Дворняжка /рус./ - дворно куче                                                                                                                                                                              Заглавието е от редакцията