Гласът на България

Честит първи учебен ден на всички ученици и учители!

ГБ

Днес българските училища отново отвориха врати, за да посрещнат млада България. Близо 64 000 бяха само първолаците. От всички Инспекторати докладваха готовност на провеждането на нормален учебен процес. Деца и родители плъпнаха да купуват тетрадки, учебници и раници. На пръв поглед – всичко в нашето Училище е наред. Но дали наистина е така? Чуйте мнението на един мъдър мъж...

„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава.То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върхy една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.
    Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде: лежив божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите - и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания - и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили - и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. Какъв ум, каква съобразителност и какви познания са потребни, напр., за да се ограби една банка, въпреки всички съвременни средства за предпазване и охрана? Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата "Св. Неделя", не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество! Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквара... Умът е велик дар на човешката природа, но той не е нито същественото, нито най-важното в нея.
    Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобще отрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях.
    Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
    Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, - щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие... Нашето училище е атеистично...
Посочваме големите недъзи в нашето училище със скръб в душата и от голяма загриженост за бъдещето на нашата младеж и нашия народ. Всички трябва да знаем тези недъзи и да положим искрени усиля, за да бъдат те отстранени, колкото е възможно по-скоро. Ние трябва да знаем как стигнахме до тези гибелни резултати, кой извърши голямото престъпление с българското училище и какви мерки трябва да се вземат против злото.”

Това е написал през 1928 година в своята пророческа книга „Кризата в нашето училище” архимандрит Борис, който по-късно е избран за Неврокопски митрополит, а след 1944 година е застрелян от комунистите. Сложете ръка на сърцето си, помислете и отговорете: променило ли се е нещо към по-добро в Българското училище пред последните 100 години?!