Гласът на България

Чрез тази военна стратегия Северът спечели Гражданската война в САЩ

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Украйна не успя да постигне бърз напредък в атаката на отбранителните линии, построени от руската армия. Миналата година беше възможно да се освобождават десетки квадратни километри територия на ден, сега десетки метри на ден през минни полета е постижение. Спектакълът на бавното украинско настъпление не е особено зрелищен, а за хиляди украински семейства е пълен с трагично напрежение. Но всеки успешен ракетен удар на Украйна по руския Черноморски флот и приближаването на фронта към жизненоважната магистрала М14 и многократните атаки срещу контролираните от руснаците мостове изграждат една многозначителна аналогия от военната история - планът „Анаконда“ по време на Гражданската война в САЩ (1861–1865). Помните ли бавната и стабилна стратегия, която прекъсна доставките на Конфедерацията /Южните щати/ и доведе до победа на Съюза /Северните щати/ във войната?

Подобен план няма да доведе до бързи и зрелищни завладявания на територии, но може да осигури победа или голям локален успех в района на Крим.

"Анаконда" и паралелите с Украйна

Генерал Уинфийлд Скот предлага плана „Анаконда“ в началото на Гражданската война. Повечето северняци очакваха лесна победа, но Скот вярваше, че това е малко вероятно и че най-добрият начин да спечелите възможно най-бързо е да се подготвите за дълга битка от самото начало. В Библиотеката на Конгреса има книга със заглавие „Голямата змия“, написана от ген. Скот, която хумористично очертава плана „Анаконда“, чиято цел беше да удуши робовладелските Южни щати, като ги отреже от всякакви вносни доставки и спре износа на памук. Блокиращи флотове бяха използвани и по вътрешните реки за подпомагане на военните операции на Съюза.

Украйна, подобно на Съединените щати в началото на кампанията си срещу бунтовническите сили, би искала бърза победа. Но една широкомащабна, сложна атака в стил НАТО срещу руската отбрана изглежда не работи. Тъй като тактиката на НАТО предполага поне въздушен паритет и дори превъзходство над врага в небето, логично е Украйна да се нуждае от различен план. Киев разчиташе на механизирани части за контранастъплението, но бронираните машини затънаха в минни полета и попаднаха под ожесточен артилерийски обстрел. След това украинците преминаха към стратегия за бавно унищожаване на отбранителните линии с малки отряди пехота.

Но в същото време Украйна рязко засили атаките срещу Черноморския флот и продължи да атакува мостове, свързващи окупираната територия с Крим, наскоро удари Бердянск, най-важната част от сухопътния „мост“ към Крим. Тези военни действия, ако продължават последователно, могат да „удушат“ нашествениците, стягайки позициите им като пръстени на анаконда.

Но това едва ли е план „Анаконда“; не изглежда Украйна да се опитва да изолира руските части. Например, пряко попадение върху руски голям десантен кораб може да означава ограничаване на военното снабдяване от морето - въпреки че във всеки случай потапянето на голям и скъп кораб е ценно. Ударите срещу Черноморския флот изглеждат по-скоро като демонстрация на новите възможности на Украйна, отколкото като част от планирана операция. И накрая, атаките на Кримския мост изглеждат повече като опит да се нарани егото на Владимир Путин, отколкото да се изолира полуострова.

Действието, водещо до пресичането на сухопътния мост (магистрала М14), очевидно изглежда като игра на изолация, но изглежда, че сега става дума само за желанието да се прекъсне координацията зад вражеските линии, а не за съгласуваното удушаване на вражеските сили. Организираният, съгласуван натиск върху сухопътния мост би понижил морала и би обезсърчил ротацията на руските части, а също така би позволил освобождаването на градове като Мелитопол.

От какво се нуждае Украйна за успех

Да предположим, че Украйна приеме план тип „Анаконда” срещу Запорожие, Херсонска област и Крим. Как ще изглежда той? Точно по същия начин като сега. Но за да изпълни плана, тя ще трябва да се съсредоточи още по-силно върху отслабването на Черноморския флот, върху разрушаването на Кримския мост и върху цялата инфраструктура, която съставлява „сухопътния мост“. Всичко това позволява да се снабдяват групи от руски войски в Крим и Херсонска област. Украинците се доближиха най-много до „моста” в района на Работин, но още по-важното е, че магистрала М14 е лесно достъпна за ракети. Вече видяхме успешни атаки с помощта на ATACMS.

Русия изглежда разбира колко уязвима ще стане, ако загуби своя „сухопътен мост“. Тя просто няма логистичния капацитет да осигури десетки хиляди войници в окупираните територии. А Руската федерация засилва въздушните удари, прехвърля хиляди мобилизирани на фронта, разгръща въздушнодесантни части – само за да попречи на Украйна да стигне до възловия град Токмак. Доставката на американски системи ATACMS значително ще улесни изпълнението на плана на Украйна за изолиране на войските на агресора. Но ако ракетите HIMARS продължат да имат сегашния си ограничен обсег, за Украйна все още ще бъде трудно да поразява ефективно Черноморския флот или мостовете с тях.

В заключение - дори ако Украйна приеме и приложи план от типа „Анаконда“, пак ще отнеме месеци докато отрязаните руски части се предадат или деградират достатъчно, за да може Украйна лесно да спечели.

Но трайният успех е по-важен от бързата победа.