Гласът на България

Мадуро лети за Москва, за да се моли за военна помощ

Ник КОРБИШЛИ

След референдума в неделя, правителството на Мадуро във Венецуела де факто „анексира“ богатия на петрол регион Есекибо, принадлежащ на съседна Гвиана; тя от своя страна призова за помощ приятели, включително Южното командване на САЩ. В района вече се провеждат военни учения...   Преди три седмици и половина предупредихме, че следващият голям геополитически

пожар може да бъде разпален в „задния двор“ на Вашингтон (или както администрацията на Байдън обича да го нарича, предния двор). За съжаление, изглежда, че сме били прави. Подобно на повечето геополитически горещи точки, засегнатият регион Есекибо (или Гуаяна Есекиба) може да се похвали с богатство от енергийни и минерални ресурси. През 2015 г. консорциум от енергийни фирми, воден от Exxon Mobil, откри огромни находища на петрол в спорните води на региона – и то от сорта суров петрол, който е най-лесен за рафиниране и има най-високата цена на световния пазар.

По този начин те възобновиха стария дипломатически конфликт, който тлее през последните два века. Есекибо се администрира от бившата британска колония Гвиана, като представлява повече от две трети от нейната територия и е дом на 125 000 от 800 000 граждани на Гвиана към 1899 г., когато границите ѝ бяха определени от арбитражен съд в Париж. Венецуела в крайна сметка прие решението, макар и неохотно; но през 1949 г. един от американските адвокати, които работеха по този случай, публикува посмъртно меморандум, в който категорично твърди, че решението е било фалшифицирано в полза на Великобритания.

Преначертаване на картата

След референдума в неделя правителството на Венецуела де факто анексира територията от 159 000 квадратни километра, както и нейните богати на петрол териториални води. Въпреки че не е изпратила войски в региона, тя работи бързо, за да превърне тази нова промяна в реалност. В сряда скандалният президент Николас Мадуро нареди незабавното публикуване на нови карти на Венецуела, показващи Есекибо като част от нейната територия (а не като спорна територия). След това картите ще бъдат раздадени на училищни обществени съвети, обществени институции, университети и всички домове.

Ето как изглежда новата карта (във Венецуела има обща поговорка, че страната е оформена като слон, като Есекибо образува задния ѝ крак).

От „Необвързващ“ към „Обвързващ“

Преди референдума правителството на Мадуро настоя, че вотът бил чисто консултативен и необвързващ; сега, след като е осигурила резултата, който търсеше, то твърди обратното.

„Думата на народа е заповед“, написа Мадуро в Туитър в сряда. „Ние ще наложим решението, взето от венецуелците на консултативния референдум, за да гарантираме развитието и благосъстоянието на нашата Гуаяна Есекиба. Венецуела надигна глас!“

Също в сряда Мадуро представи на Националното събрание проектозакон за признаване на Гуаяна Есекиба като провинция на Венецуела. Като временен орган на новата територия той назначи заместник от управляващата партия - генерал-майор Алексис Родригес Кабело - и разреши създаването на дъщерни дружества за региона на венецуелската държавна петролна компания Petroleos de Venezuela и държавната венецуелска корпорация на Guayana Essequibo, на която ще бъдат предоставени лицензи за проучване и експлоатация на находища на нефт, газ и минерали.

Какви мотиви има Мадуро да направи всичко това? Зависи, разбира се, кого питате.

В повечето западни медии коментарите са, че ходът на Мадуро е отчаян опит за укрепване на политическа подкрепа у дома, тъй като страната е изправена пред перспективата за нови избори през следващата година на фона на леко подобряваща се, макар и все още свръхинфлационна икономика. Искът на Есекибо е един от малкото въпроси, около които почти всички венецуелци, включително много членове на политическата опозиция, могат да се обединят. Твърди се също, че правителството на Мадуро отчаяно иска да се докопа до сладкия суров петрол на Есекибо – оттук и скоростта, с която предоставя лицензи за проучване и експлоатация в региона.

Въпреки че може да има зрънце истина и в двете обяснения, те напълно игнорират искрата, която предизвика тази последна ескалация: откриването на петрол от Exxon Mobil в спорните води на Есекибо през 2015 г. Както документирах в последния си материал, Exxon Mobil имаше обтегнати отношения с правителството на Венецуела от 2007 г., когато Чавес национализира значителните активи на Exxon Mobil в страната, а откриването и последващата експлоатация на петрол в Есекибо беше изключително провокативна стъпка. В статия от 2017 г. Washington Post го описва като „отмъщение“ за тогавашния главен изпълнителен директор на Exxon - Рекс Тилерсен.

За американския петролен гигант Exxon Mobil, Гвиана е ключов елемент в плановете му за бъдещето. Само миналата година петролната компания и нейните двама партньори, Hess Corporation и китайската CNOOC Petroleum, спечелиха близо 6 милиарда долара в Гвиана. Очаква се това да нарасне значително през следващите години.

Тъй като Exxon разшири влиянието си в малката държава Гвиана до такава степен, че „стана трудно да се различи къде свършва петролната компания и започва правителството“, както Ейми Уестървелт написа за The Intercept през юни, това беше просто въпрос време преди американските войски и военни бази да започнат да пристигат. САЩ и Гвиана вече подписаха споразумение през 2020 г. за предприемане на съвместни военни патрули в района на Есекибо, уж за „възбрана на наркотици“ и за осигуряване на „по-голяма сигурност“ на южноамериканската страна.

Както предупредихме миналата седмица, барабаните на войната бият все по-силно. Бразилия, която граничи както с Венецуела, така и с Гвиана и има както сериозни икономически интереси в Гвиана, както и тесни връзки (поне досега) с правителството на Мадуро, вече изпрати военни подразделения на северната си граница. Латиноамериканската суперсила, която може да се похвали с най-голямата армия в Америките след САЩ, подсили тези подкрепления тази седмица с допълнителни 600 войници. Тя също така засили наблюдението и отбранителните си способности по границата.

Засега „положението от бразилската страна на границата е нормално“, съобщава армейски източник. Някои бразилски медии предупредиха, че ако Венецуела действително се опита да нахлуе по суша в Есекибо, част от войските ѝ може да се опитат да преминат през бразилска територия, най-вероятно през щата Рорайма.

Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва каза, че следи развитието между Гвиана и Венецуела с „нарастваща загриженост“. Той също така предложи на среща на върха на Меркосур многостранни органи като CELAC (Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите) и UNASUR да допринесат за мирно решение. „Ние не искаме и не се нуждаем от война в Южна Америка“, каза той.

Венецуела вече изпрати военен контингент в Пуерто Барима, близо до атлантическата граница на Венецуела с Есекибо, преди референдума. Страната може да се похвали с четвъртата по големина военна сила в Латинска Америка, със 137 000 военнослужещи, като е тясно обвързана с Русия и Китай.

Мощни приятели

За разлика от тях, Силите за отбрана на Гвиана (GDF) наброяват само 4600 души, според официалния уебсайт на GDF. Но богатата на петрол държава, която осигурява почти 10% от глобалното производство на петрол на Exxon Mobil, има приятели със силни мускули. И правителството на Гвиана помоли за тяхната помощ. В скорошно интервю за CBS News президентът на Гвиана Мохамед Ирфаан Али каза, че правителството му, въпреки че много предпочита мира и дипломацията, заедно със своите приятели е подготвено за алтернативата.

„Приемаме тази заплаха много сериозно и предприехме редица предпазни мерки, за да гарантираме мира и стабилността в този регион“, каза Али в сряда. „Ако Венецуела продължи да действа по този безразсъден и авантюристичен начин, регионът ще трябва да отговори. Ние изграждаме регионален отговор.“

Този регионален отговор включва мобилизиране на подкрепата на до голяма степен контролираната от САЩ Организация на американските държави (ОАД) - същата организация, която напълно подкрепи катастрофалния опит на Вашингтон да наложи едностранно Хуан Гуайдо като „временен“ президент на Венецуела. Той също изигра ключова роля в улесняването на кървавия държавен преврат на Жана Анес през 2019 г. в Боливия. Организацията се радва на малка подкрепа сред левите правителства в региона, които работят заедно за укрепване на регионалния орган CELAC като алтернатива.

Гвиана може да разчита и на подкрепата на Caricom, политически и икономически съюз на 15 държави от Карибите и Централна Америка, както и на Британската общност. Президентът ѝ твърди, че има подкрепата на Франция, Обединеното кралство и Бразилия, което, ако е вярно, всъщност би било изненада.

Но САЩ са тези, които ще осигурят по-голямата част от военната подкрепа, ако е необходимо. Държавният секретар Антъни Блинкен разговаря с президента на Гвиана д-р Мохамед Ирфаан Али, за да потвърди непоколебимата подкрепа на Съединените щати за суверенитета на Гвиана. Министърът повтори призива на Съединените щати за мирно разрешаване на спора и всички страни да спазват арбитражното решение от 1899 г., определящо сухопътната граница между Венецуела и Гвиана. Секретарят Блинкен и президентът Али отбелязаха заповедта на Международния съд, издадена на 1. декември, която призовава страните да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да влошат или разширят спора.

Гвиана също така представи своя случай пред Съвета за сигурност на ООН,

където той се обсъжда днес.

Южното командване на САЩ вече е в готовност. В четвъртък то обяви, че ще проведе авиационни учения над Гвиана в сътрудничество с отбранителните сили на Гвиана. Това се случва, след като миналата седмица вицепрезидентът на Гвиана заяви, че Southcom също ще създаде военни бази в Есекибо. Но нека не се залъгваме тук: тук не става дума за защита на суверенитета на Гвиана от враждебен съсед; става дума за защита на интересите на САЩ в региона и за блокиране както на Китай, така и на Русия от ресурсите на региона, както повтори командирът на SOUTHCOM Лора Ричардсън миналата седмица на Форума за национална отбрана на Рейгън.

Докато Гвиана може да има много съюзници, към които да се обърне в момент на нужда, Венецуела изглежда по-изолирана. И Китай, и Бразилия са инвестирали големи капитали в бързо развиващата се енергийна индустрия на Гвиана. Други регионални съюзници като Колумбия на Густаво Петро и Мексико на AMLO досега пазят мълчание по въпроса.

Една страна, която може да е готова да засили подкрепата си за Венецуела, е Русия. Както вече споменахме, двете страни вече имат тесни военни връзки. Те също имат тесни връзки както в енергетиката, така и в туризма, които датират от мандата на покойния президент на Венецуела Уго Чавес. Също така е трудно да си представим правителството на Мадуро да повишава напрежението със САЩ по толкова агресивен начин, ако не беше подкрепено от друга военна суперсила като Русия.

Не толкова отдавна Владимир Путин предложи на съюзниците на Русия в Латинска Америка, както и в Азия и Африка, модерни руски оръжия. Но днес, при затъването на руснаците в Украйна, Москва едва ли би могла да помогне някак на своя „приятел“ Мадуро. И неслучайно, венецуелският автократ е планирал посещение в Русия сега през декември, въпреки че точните дати все още не са определени. /Но най-вероятно е да получи вместо военна помощ, съчувствено потупване по рамото от двойника на Путин – бел. ред./

Междувременно, САЩ вече обмислят повторно налагане на санкции върху петрола, газа и златото на Венецуела.

/със съкращения/