Гласът на България

Калин ТЕРЗИЙСКИ

И на децата аз ще кажа

Да търсят спора между половете

Да се залисват страшно с разсъждения

На тема женското начало

Да водят битки (само да са кротки)

За равноправието на мъжете и жените

За равенството между котките и орхидеите

Да търсят справедливото решение

На страшния въпрос за правото на избор

На пол, на гражданство и на религия

Горещо аз ще препоръчам на децата

Да се вживяват във борби и пререкания

Да пълнят времето си с надпревари

Да губят и да побеждават

Да слагат картите на масите и да залагат всичко

Тоест

Да правят всякакви усилия и да си вярват сериозно

Че всички тези глупости суетни имат смисъл...

Отишъл си е д-р Калин Терзийски /1970 – 2026/. С Кайо ме свързват много спомени, противоречия и единомислия, караници и споделени мисли. Кайо беше неспокойна душа, талантлив и дълбок, избухлив и добросърдечен. Разкъсван от крайности, яростен и не винаги разсъдлив, но и винаги готов да помогне на човек в беда. Той имаше очи за света, за човешката болка, познанието за психе, която ни изпълва. И таланта да ги описва. Той наблюдаваше и съпреживяваше, грешеше, падаше и ставаше, блестеше и се самоизяждаше в угризения и самосъжаление, но вървеше по пътя. Страдаше и избухваше като свръх нова. Кайо беше човек. Кайо беше поет.

Издадох първия му сборник с разкази преди 17 години. Изключителният "Сурови мисли със странен сос". После дойдоха и "Алкохол", и "Лудост" и "Войник", и още разкази. За "Има ли кой да ви обича" в Жанет 45 получи Награда за литература на Европейския съюз. Представих много пъти негови книги. Най-запомнящото се за мен беше на "Аполония". Излязохме на сцената с прекрасните Невена Калудова и Пьотр Кшемински, оттогава сме приятели с тях, благодарение на него. След няколкото думи, с които представихме книгата, Кайо каза: "А сега Невена и Пьотр ще четат пред вас откъси." И те започнаха да четат. Ама на ум. Минута залата, и аз самия, не знаехме как да реагираме. Тогава Кайо додаде: " Казах, че ще четат пред вас, не че ще четат НА вас.". И обикаляше сцената, заставаше зад тях, и разказваше какво четат в момента. Беше незабравимо изживяване. Помня и представянето на "Алкохол" в "Степният вълк", бях в тежък бърн аут, и Кайо ме терапевтираше часове след края на премиерата. Помня и още толкова много срещи…

Сега Кайо постигна вечното успокоение. Бог да го прости. Светъл път.

Светлозар Желев

Б. р.  Да добавим и още няколко думи към този внезапен некролог - за Казанлък в живота на нашия приятел Кайо. Тук, в Града на розите бе тихото пристанище на Калин. В любимото си кафене той написа много страници литература, успоредката на Тюлбето още помни яките му мишци, а домът на неговата Ивана ще продължава да го чака...

Прощавай, момко!

Милостив е Бог...