Гласът на България

Женя ДИМОВА

В дъното на есента

сред тишината в мъртвата градина

ноември си почива  Мъглата се надига

Под труповете на листата пръстта изстива

Сърцевината на природата е сива

и само от запаления огън

в самия край на двора

човешките ръце са топли

Мълчат устата  пръстите записват

последното усещане за живост

записват бавно и внимателно събират

листа и листи  спомени последни

от отминаваща в мълчание година

Урокът на природата е Тихо

докато станеш глас  идващ отвътре

глас тих  неумолим  като приведената

мушмула  която плодна

чегърта с клони по стъклото

за да намекне тежестта.

---

фотография Румяна Колева