

Ваня БАКЪРДЖИЕВА
Ще пристигна с косите разрошени
и в очите ми - пламъци огнени...
Ще целувам, ще искам още докосване...
и ще пиша със устните спомени.
И когато най-после утрото
ни погали с лъчите си жълтите,
ще целуна нежно очите ти
и ще си тръгна усмихната...
И ще идвам в твоите сънища
и ще пиша стихове в тъмното
и ще превръщам нощта ти в лудница...
И ще е дяволски хубаво…
