Гласът на България

Под покровителството на св. Иоан Рилски, за просвещаването и приближаването на българския народ към Истината

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Когато преди 10 години създадохме портала „Гласът на България“, се обърнахме чрез Църквата към Бога, с молба да благослови начинанието. Но единия ден свещеникът беше зает с кръщенета, на другия с панихида и така се случи, че отслужи молебен за благопреуспяването на медията ни на 18. август 2014. Чак на другия ден осъзнахме, че това е Денят на св. Иоан Рилски, небесният покровител на народа ни. 

Всеки вярващ християнин знае, че случайности не съществуват.

В този смисъл, разчетохме Промисъла като наставление да следваме пътя на славния Рилски светец, който е казал в своя Завет: „И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете.“

В този дух, се стараем да предпазваме народа от прехласване по Дънов, Ванга и богомилите и други окултни и далекоизточни зарази, както и от величаене на всякакви тоталитарни идеологии от сорта на комунизма или фашизма. Но и от залитания в „дясна“ посока, като например безкритичното преклонение пред РПЦ, от която Кирил Гундяев прогони Христос и Го замени с рогатия „бог“ на войната, убийствата и изнасилванията…

Кога ще се оправи България?

Когато се оправи всеки от нас. Какво означава това ли? Да се опитаме да живеем според Христовото наставление: „Милост искам, а не жертва“. Тоест, да ни болят сърцата от страданията на нашите ближни и да се опитваме да им помагаме: на изпадналите в беда, на просяци, на старци, на сираци и вдовици, на съседа… Когато ние се очистим от семето на злото, от завистта и егоизма, тогава и Бог ще ни даде мъдри, честни и справедливи управници…

Искате ли да опитаме да се променим?

След всеки вождизъм е нужна хемотрансфузия

Христо Слави РАЧЕВ

Въпрос: Къде ли се укрива толкова ловко вината за политическата криза в България? Как къде, на най-скришното и неоткриваемо място. В гънките и мозъчния релеф на българския човек. Първо, не е възможно един вагон избраници да са виновни, а избирателите невинни. Ще кажете, тук разполагаме с това…Поставям въпроса, къде и кога изчезна онова? И как утре ще посрещнем изгрева? Тези, които могат, отдавна разбраха, че размноженото население по балканските баири е умопомрачено. Не допуска вътрешна светлина, нито излъчва ведри мисли. Налице е колективна мозъчна увреда, край морето хидроцефалия с известно съмнение, че водата в мозъка е придошла от морето. Но защо за това никой не отваря дума?! С такова население - сбирщина, тълпи, махали, къси вратове, месести чела и опикани входове - се опитваме, чрез автохипноза да си внушим, че с поредните избраници, е възможна демократична промяна, възраждане, възход и да постигнем някакво величие. Каква зловеща заблуда! Закъсняло обдишване уста в уста на изпаднала в кома Демокрация, със суетящо се наоколо население. Имали сме добър мицел до края на монархията, 15-о място в Европа. Свалиха я - с оня референдум, по съветски модел, за който днес бленуват шоучалгарите. По сградната архитектура на София ясно личи, кога България проскърца и блокира на място. Годината е точно 1944. Мицелът можеше да се раздуха, размножи и подкваси българското общество. Да вдигне стоп-палка на малоумието и да даде път на качествените хора. Стремеж към познание, заедност в бутателната сила, щастливи в разнообразието и различността си. Обезателно култ към красотата! За жалост, зачаткаха веригите на калпавите съветски танкове, а окупаторите разпоредиха: да се избие интелигенцията и вечен тормоз на останалите!

Да, в този миг, започна неспирният възход на българския упадък.

Тези процеси са протяжни във времето, с леки ремисии, които подвеждат, че не всичко е загубено. Попитайте Радев - как вижда България след 5 години – той ще се обърне кръгом и няма да отговори. Ще видите офицерския му тил и разперени уши. Вижда я като казарма не от светски, а съветски тип. Пионерия и суворовски лагер за възрастни, в който всеки донася за всеки. Безмозъчен ред. Една телевизия: “Днес другарят Радев посети…“ Всички около властта с летящ старт ще се влюбят повторно в съветската литература, ще предложат само съветска телевизия, ще подмятат русизми… а поетите ще се изгърбят в търсене на убедителни ласкателства.

Да наречеш нахлуването на войски и окупацията на България, “освобождение на българския народ от монархо-фашистка власт” – е едно от чудесата на съветската пропаганда. Чудо е, защото умопомрачените повярваха, останалите замълчаха. Днес така млъкна и руската интелигенция. Смениха ни държавното устройство, изнасилиха демокрацията, изпразниха хазната и офейкаха по направление Курск, Москва. И до днес най-извратените и устоичиви типове си остават левите пропагандатори. Те увредиха окончателно менталната ни аграрна същност. Столетната лява логорея винаги възбужда некрофилно влечение към мумификация на български предатели. Да се стигне до там, че най-зловредния от зловредните да бъде шпикован със слама и положен в саркофаг. Абе той беше за разстрел, те го тикат в мавзолей. Охлаждат го, че и руж по бузите разтриват с пухче… Коминтерновският пияндур и фустогон е умрял завинаги, ама делото му било живо. Ще се вият опашки от младо и старо, да изпият мумията с очи, дали няма да ги отвори, “мръдна с клепачи бе”, да гълтат сополи и губят здрав разсъдък. До днес децата ни зубрят пролетарската им поезия. Мислите, че всичко това е отминало? Отново плачат за един учебник, един Вожд, една Партия. Тук никаква смяна на чипа не помага, единствено смяна на избирателя. Добре дошла, Глобализация! Единствено тя работи за нас. Бавно, но сигурно. Дотогава търпение, защото дълго ще се лашкаме, при тоалетните, в края на последния вагон към Европа.

Няма чудеса, братя българи! Само диагностицирани идиоти от сертифициран с международна практика психиатър, могат да смятат, че поредните избори ще сътворят чудо. /По-далече от псих. Цветеслава Гълъбова./ Навлизаме в поредния балкански предизборен тунел с несъобразена скорост. Ще излезем скалпирани, омацани със сажди и мътна картина за бъдещето. Издъниха ни с наше съгласие. Провалихме се в избора. Те ни източиха кръвта, ние им построихме паметници. Във военно време всеки, който оригиналничи с русофилски метани, фъфли диалектно глупости във възхвала на врага, трябва да разбере, че нарушава правата, интересите и сигурността на всички останали – както карането в насрещното движение. Шофиране под пропагандна наркоза. Конфискация на возилата и арест на вманиачените водачи! Путиноидът да усети какво значи дисидент. Не ние, той да е нелегален и обруган. Оставихме ги да притискат легалните, разумните и почтените. Строги санкции за нарушителите рецидивисти! Прошка за никого. Засега това е предостатъчно. Хубаво е да разберем за кои никога да не гласуваме – непосилна задача за поселението. Неспасяемите българи злорадо ще си останат в къщи, ах как грешат. Други, по-близки до нормалността са изпаднали в масова самозаблуда, че един етнос, народ – не може да изчезне. Народът бил мъдър. Ами, точно това ни се случва. Чезнем. Изпаряваме се. Повече трупополагаме, отколкото раждаме. Няма златни олимпийски медали за българския етнос и браво на спортните деятели, привлякоха чужд ген! Така трябва, първо внос на мускули, ще пристигнат и умове. След всяка социалистическа чума е нужна хемотрансфузия. Свежа кръв, внос и кражба на хубави булки, и момци. От мен – ето ви две барбита с нордически ген.    :)