27-годишният Димо Стефанов произвежда биохумус и печели състезания по маунтийнборд

27-годишният казанлъчанин Димо Стефанов въобще няма вид на „луда глава”. Русолявата брада и небрежно-артистичният му стайлинг могат да заблудят случайния минувач, че насреща ти е студент от Художествената академия, например. Много трудно е да се досетиш, че страстта на този юнак е да хвърчи надолу по планинските склонове, качен върху едно самоубийствено съоръжение, наречено „маунтийнборд”. Всъщност, Димо се занимава с този екстремен спорт още от ученическите си години в казанлъшката Математическа гимназия.

Сред спортните му постижения е едно 5-о място на международното първенство по бордъркрос в Сърбия преди четири години, златен и бронзов медал от  първенство в Румъния и златен медал от първото състезание по маунтийнборд в България.  Също така  хвърчи надолу по планинските скатове и през зимата. „Оказа се, че сноубордът е първи братовчед на маунтийнборда, – смее се Димо – защото досегашните ми умения помогнаха много бързо да свикна със снежния вариант.” За разнообразие, през лятото практикува и водни спортове от семейството на сърфинга...

После разговорът ни тръгва в друга посока, също толкова изненадваща. След МГ-то, Димо изкарал две години в София, следвайки „архитектура” в Нов български университет. Но скоро шумотевицата и суматохата в големия град му омръзнали. Тогава се сетил и за другото си хоби от ученическите години – калифорнийските червеи. Върнал се в Казанлък и направил ферма за биохумус в близкото село Хаджидимитрово. Какво е това биохумус ли?  Това е тор от ново поколение. Произвежда се от червените калифорнийски червеи, които преработват оборски тор, слама, шума, биомаса. Дали има пазар за този продукт в България? Димо Стефанов твърди, че все повече българи се ориентират към домашно биологичното земеделие, което им позволява да се наслаждават на вкусни и полезни плодове и зеленчуци. Така че – търсене има. Биохумусът се използва в зеленчукопроизводството, в овощните градини, в цветарството, за производство на разсад, резници, наторяване и подсилване на растенията.

Димо разширява производството си и яхва трактора си, купен с пари по евро-проект. Любопитно е, че също така във фермата му помагат доброволци от САЩ, Холандия, Англия, Литва, Италия, Полша… Целта на младия казанлъчанин е фермата му да стане самоподдържаща се – с източници на възобновяема енергия.

В своя стремеж към естествен живот, близо до природата, Димо не е сам. Той твърди, че все повече млади българи избират този начин на живот. И ми дава пример с Никола и Свилена, които се завърнали от Щатите, за да отглеждат коне край Павел баня в своето ранчо. Напомня ми и за ентусиастите от Балканския екологичен проект в Шипка, които се занимават с екологично земеделие и пермакултура. Всъщност, в този проект активен участник е и той.
”Много хора са забравили истинските ценности на живота. – казва Димо Стефанов. –
Дали никога не са ги вкусвали или са били повлечени от глобализиращият се свят, не знам… Но аз мечтая да направя турне в България със стар автобус, движещ се с биогориво и пълен с хора, които искат да споделят здравословния начин на живот, или дори само щастието си, че живеят на планетата Земя… Защото виждам много хора, които не оценяват прекрасните дадености на нашата планета и пропиляват не само живота си, а и бъдещето на следващите поколения…”

Петър МАРЧЕВ