Бог се открива на всеки, който Го търси с чисто сърце – на богати и бедни, на наркомани и проститутки

НАШИЯТ КРЪСТ

Неотдавна Еладската църква канонизира благодатния старец Порфирий, който служеше на Бога в центъра на Атина. За един поучителен епизод от живота на този свят човек разказва един негов духовен син.

Старецът разказваше: „Веднъж ме посети едно хипи – беше целият в амулети и пръстени и имаше някаква много пъстра, странна дреха. Когато поискал да ме види, монахините притеснено дойдоха да ме попитат какво да му кажат и аз им отговорих да го поканят. Още щом седна срещу мене, аз видях душата му. Имаше добра душа, ала наранена, и поради това – разбунтувана.

Говорих му с много любов и той се беше много трогнал. „Отче, каза ми той, никой досега не е говорил с мен така.” Споменах името му и той се удиви откъде го познавам. „Бог ми откри и името ти – му казах – и също, че си обикалял из Индия и там си се запознал с някакъв гуру и си станал техен последовател.”

Беше поразен. Поговорихме още малко за неговите проблеми и той си тръгна много доволен.

И ето, на следващата седмица, същият този човек пристига отново, с цяла компания хипита. Влязоха в килията ми и насядаха около мен. С тях беше и едно момиче, за което ми беше много жал. Бяха добри души, но наранени. Не им говорих за Христос, защото видях, че още не бяха готови да слушат. Говорих с тях за това, което им беше интересно. Когато свършихме нашата беседа и станаха да си ходят, ми казаха: „Отче, ще поискаме нещо от теб – да ни разрешиш да ти целунем краката.” Стана ми ужасно неловко, но какво да направя, оставих ги. След това ми подариха едно одеяло. Ще кажа да ми го донесат да го видиш, много е хубаво.

След известно време ме посети това момиче – хипарката. Беше сама, казваше се Мария. Видях, че Мария беше по своето душевно устроение по-напреднала от своите приятели и за първи път ѝ заговорих за Христос. Тя прие словата ми. Идваше много пъти след това и застана на добър път. Даже Мария беше казала на приятелите си: Момчета, никога нямаше да ми дойде на ум, че намирайки се в компанията на хипита, ще позная Христа.“

Този случай ми направи силно впечатление. Прозорливостта, заедно с пастирския дар на Стареца и неговата искрена любов привлекли тези, отклонили се от пътя, но заслужаващи симпатия млади хора, които навярно твърде ревностните християни ще посрещнат с презрение. Тези младежи помолили Стареца да му целунат нозете. И това било първото им посещение. Засрамих се от себе си. Колко години ходя при отец Порфирий и не ми е стигало смирение да помисля за нещо подобно. А тези млади хора, подобно на грешницата, която уми с миро нозете на Христа и ги избърса със своите коси, целунаха нозете на Стареца и му подариха одеяло! Отец Порфирий като дете се радваше на техния подарък, заради тази висота на духа, който той символизираше. Удивих се на неведомите пътища, които следва Божествената благодат, за да спасява душите на хората. От този ден и аз целувах нозете на Стареца, когато лежеше на кревата, не изпросвайки благословение за това.

-------------------

Чрез сайта „Православен свят“

 Светци като стареца Порфирий

се раждат веднъж на няколкостотин години

Преподобният св. Порфирий Кавсокаливит е роден на 7. февруари 1906 г. в селото Свети Йоан Каристис Евбейски, в многочленно и бедно семейство. Родителите с големи трудности изхранвали децата. На 7-годишна възраст Евангелос (светското име на стареца) отива в Халкида, за да работи. На 11 години момчето прочело житието на свети Йоан Колибар, то влязло в сърцето му и поискал да подражава на светеца, затова на следващата година заминава за Света гора. На Атон той се запознава с двама старци – строги, но пълни с любов – и проявява пълно послушание към тях.

На 14 години става монах с името Никита и след две години получава велика схима. Когато бил на 21-годишна възраст тогавашният Синайски архиепископ Порфирий се изумява от личността на този млад човек. Ръкополага го за свещеник.

Преп. Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница – в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. Бог прославя Своя угодник с дарове на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират в един човек. Преп. Порфирий обича безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общува непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота.

Към стареца Порфирий са се обръщали за помощ хиляди хора – по телефона, с писма или лично. Нерядко той се явява на свои духовни чеда, помагайки им в критични ситуации. Бесовете му се подчиняват и освобождават обладани хора, стотици нелечимо болни са излекувани по неговите молитви приживе и след смъртта му. Старецът Порфирий е не само прозорливец – Бог му открива тайните на миналото и бъдещото, но притежава и редкия дар да вижда с духовното си зрение състава на земята, ландшафта на отдалечени с километри територии и др. За него старецът Паисий е казвал, че Бог дава на Църквата си такъв светец веднъж на няколкостотин години.

Старецът Порфирий основава девически манастир в с. Милеси, недалеч от Атина. Малката килия, където е приемал хилядите си посетители, може да бъде посетена и днес. Над леглото му стои постоянно запалено голямо кандило, откъдето вярващите вземат елей за благословение. В последната година от живота си старецът е толкова зле, полусляп, че не може да се вдигне от леглото си, но хората продължават да прииждат – стигало им е да се наведат, да целунат ръката му и да прошепнат на ухото му своя проблем.

„Не ми правете икони, – казва приживе старецът Порфирий – но който ме носи в сърцето си, аз ще съм близо до него всеки ден“.

Старецът Порфирий, загърнат с одеялото, подарено му от хипитата