Изкуплението. Алексей бе искрено вярващ християнин, дори неговите последователи трудно го разбираха

Момчил ПЕТРОВ

Наивен ли беше Навални? Подцени ли склонността на Путин и режимът в Кремъл да бъдат безкрайно жестоки и безчовечни? Надцени ли руснаците и тяхното желание да живеят свободно и достойно? Вярвам, че отговорът на всички тези въпроси е „Не“.    Не мисля, че Навални се върна в Русия с очакването да свали Путин и да стане президент. Ако беше така, когато подобен сценарий

стана ясно, че няма да се случи, а вместо това Навални беше осъден на затвор до дълбоката си старост, той щеше да се счупи. За мен е очевидно, че Навални играеше една друга по-голяма и важна роля, свързана със съвестта и бъдещето на руския народ.

Мнозина не си дават сметка, но нуждата от изкупление е в основата на човешкото съществуване. И последните години на Навални са прекрасна илюстрация на това.

За да бъде изкуплението поне донякъде ефективно, задължително историята трябва да е известна на хората към които е отправено посланието. Ето защо родителите, които се жертват за изгубилото посоката тяхно дете не могат да бъдат полезни на никого, освен на детето им. Както и жертващия се в окопите защитник на отечеството оставя следа само в онези, които го познават лично. Но Навални беше познат практически на голяма част от Русия. И на този етап няма никакво значение какво е мнението за него – дали някой му симпатизира, истински подкрепя, счита го за „чуждестранен агент“, амбициозен преследвач на власт, осъден престъпник, таен съмишленик на Кремъл. Като начало е важно историята да е достатъчно известна.

След това трябва да има саможертва. В случая с Навални саможертвата е явна – Алексей можеше да живее на свобода и сред уважение с прекрасното си семейство, но избра да се върне в Русия, където вече бяха направили явен опит да го убият.

Също така е важно хората към които се отправя посланието да могат да се идентифицират с човека, който извършва саможертва. И да, Навални беше пълнокръвен руснак, или по-скоро от онзи тип руснаци, на които мнозина тайничко си пожелават да приличат. Смел, остроумен, талантлив и ведър.

За да има изкупление трябва да има ужасяваща несправедливост. И начинът по който Навални беше третиран от властта и институциите беше точно това.

И след това идват и изтезанията, и униженията. Да, Навални беше изтезаван. За времето от завръщането си в Русия преди две години прекара почти година в строг карцер – подложен на глад, на студ, на тормоз, вероятно и на физическо насилие. Накрая беше преместен в най-ужасяващия концлагер отвъд Полярния кръг, създаден през садистичните времена на Сталин.

И накрая, за да има поне частично изкупление трябва да има жертва. Навални беше убит от своите мъчители – независимо дали чрез постоянните изтезания или чрез някаква отрова, но смъртта на този 47-годишен мъж е убийство.

Сега мнозина са готови да ми кажат – че какво изкупи Навални, какво промени неговата саможертва, страдания и трагична смърт? Добре, нека ви попитам и аз нещо. С кого се идентифицират огромното болшинство днешни германци – с Хитлер и националсоциалистическите управници или с хора като Дитрих Бонхофер, Мартин Нимьолер, Клеменс фон Гален, Йоханес Бласковиц и всички известни участници в различна форма на съпротива, които заложиха и в повечето случаи загубиха живота си, противопоставяйки се на престъпленията на властта?

Да, в момента руският народ е под хипноза, под каквато са били и германците в двете десетилетия преди средата на миналия век. Но един ден този мрачен сън ще свърши, обстоятелствата ще се променят и съвестите ще се пробудят. Тогава някой трябва да даде надежда, утеха и изкупление на руснаците, че не всички са били страхливи, подли, несправедливи и безмилостни, в каквито режимите на тъмнината превръщат управляваните от тях. И тогава руснаците ще знаят – да ние допуснахме това, нашите бащи и дядовци са допуснали това. Но не всички са мълчали, не всички са се предали, не всички са аплодирали глупашки, викали ура и са се радвали на престъпленията вършени срещу свои и чужди. Имало е Навални, имало е Яшин, имало е Кара Мурза, имало е, имало е, имало е. Затворите са били пълни, хора са губили живота си, отказвали са се възможности, бъдеще, любови и са посрещали насилието срещу себе си с вдигнато чело.

Дали това разсъждение е честно? Изкуплението никога не е честно, но е безкрайно необходимо. За да може животът да продължи напред, за да може хората отново да обичат, възпитават деца, защитават доброто и отхвърлят злото. За да бъде събудена съвестта, за да има нов ден, бъдеще и надежда. Да, за децата на тези хора, които днес се радват, че тяхната власт така уверено смазва всеки опонент и се радват на новините за опожарени градове, разрушени заводи и съсипани животи. Защото със злото не може да се живее, злото е смърт – както за хората към които е насочено, така и за хората, които са му подвластни. А животът трябва да продължи. И за да продължи трябва да има изкупление.

Е, Навални се посвети на това да извърши нещо такова за своя народ. И изобщо Изкуплението е в основата на съществуването ни като човешки същества. Това е най-недостижимата тайна и в същото време най-познатата история в нашата цивилизация.

Разбира се, Навални знаеше, че не може да бъде Христос. Но можеше да вземе пример от своя Господ и очевидно точно това направи. Рабира се, между жертвата на Навални и жертвата на Христос им безброй разлики – обхват и сфера на изкуплението, ефективност на изкуплението, качества и същност на жертвата. Това е една голяма тема и ще съм безкрайно радостен ако се заемете да я изследвате за себе си.

Искам само накрая да споделя една очевидна разлика. Навални умря шегувайки се, смеейки се, повдигайки куража на всички с безкрайно оригиналните си и бодри съобщения, които изпращаше от затвора. Христос умря агонизирайки, изпитвайки огромно страдание и болка. Всъщност Христос пристъпи към своята Голгота с огромна тъга и преодолявайки мъчително вътрешно противоречие.

И разликата, приятели, не идва от там, че Навални е смелчага, а Христос проявява мекушавост. Разликата идва от товара, който Христос понася на кръста. Там Христос е оставен от Отец, с Когото от вечността и през всичките си дни на земята е свързан. Изоставен е, защото се натоварва с неща, с които Бог по дефиниция няма как да има нещо общо. Освен със самотата ни, объркванията ни, тъгите ни, болките ни, се натоварва и с греховете и вината ни. И този товар е непоносим дори за Него. И въпреки това го понася. За да не го носи никой, който вярва в Него. А това означава, че споделя всяка болка, самота, отхвърляне и срам, пред които човек се изправя. Така ние никога не сме сами с тези неща, защото имаме Изкупител. И това означава, че и Навални не е бил сам в карцера отвъд Полярния кръг. Защото има Изкупител.