Как и с какво се прослави обичаният от всички Гавриил Ургебадзе

НАШИЯТ КРЪСТ

Гавриил Ургебадзе е роден на 26. август 1929 година в Тбилиси, в семейството на убеден комунист. Баща му умира рано, а майка му Анна († 2000) става впоследствие монахиня и днес е погребана близо до своя син. Негови близки и съседи си спомнят, че още като дете по цели дни не посягал към храна и бил отдаден на любимото си занимание - да строи църкви от

кибритени клечки. Баща му разрушавал църквите, а той ги съзиждал, поне на игра. Въпреки жестокия атеизъм през тези години в СССР, едва 12-годишен, малкия Гавриил знаел прекрасно Евангелието. След отбиването на редовната си военна служба в редовете на Червената армия, в началото на 50-те години на миналия век, отец Гавриил построил в двора на дома си четирикуполна църква. Комунистите така и не успели да я разрушат и тя съществува и до днес. Цялата църква е окичена с различни икони. Някои в рамки, други просто изрезки от дореволюционни вестници, измачкани, обгорени... Всички тях отец Гавриил е събирал от бунището. Имал е дар да ги открива и "спасява". Още тогава мнозина го считали за душевно болен. През 1955 година приема монашество.

Но ето откъде тръгва неговата всенародна слава – от едно /наглед/ хулиганство. На първомайската манифестация през 1965 г. 36-годишният монах Гавриил запалил огромния портрет на Ленин и бил арестуван от КГБ за "антисъветска дейност". На всички въпроси защо го е сторил, старецът Гавриил спокойно отговарял: "Защото човек не бива да се боготвори". На този плакат, твърдял той, трябвало да бъде Разпятието Христово. "Вие казвате – слава на Ленин", а аз ви казвам, че е трябвало да напишете: "Слава на Господа Иисуса Христа". В психиатричната клиника му поставили диагноза "психопат със склонност към шизофрения". И именно тази диагноза спасила и младия монах от разстрел. Господ запазил избраника си. Той изтърпял много неща от мъчителите си, но никога никого не осъдил.

Старецът Гавриил умело прикривал своите дарования под мантията на юродивството /правейки се на луд и несвестен/, но окръжаващите чувствали небесната благодат, пребиваваща в него, и се вслушвали в съветите му. Сред отличителните харизми, с които Бог го бил дарил, бил дарът да привежда хората към дълбоко покаяние.

Веднъж един монах попитал стареца - какво е това пост? Старецът, който ясно виждал миналото и настоящето на хората, му отвърнал: "Сега ще ти обясня". И открил всичките му грехове. От срам монахът не знаел къде да се дене. Паднал на колене и започнал да плаче, а отец Гавриил му казал: "Искаш ли да ядеш"?

"Не, отче, благодаря, не ми се яде" – отвърнал монахът.

"Ето това е постът, нали искаше да знаеш: когато помниш своите грехове, ти се каеш и дори не мислиш за храна".

Св. Гавриил се преставя в Господа на 2. ноември 1995 г. в старата грузинска столица Мцхета, недалеч от Тбилиси. Погребан е в манастира Самтавро. Св. Синод на Грузинската православна църква го канонизира на 20. декември 2012 година, като постановява неговата памет да бъде чествана на 2. ноември, деня на неговата блажена кончина. През февруари 2014 година гробът му е разкопан и намерени нетленните мощи на светеца, които са положени в Преображенския храм на манастира Самтамвро. А по молитвите му продължават да се извършват много чудеса…

 -------------------------------

Ето и едно чудо, станало години след упокоението на стареца Гавриил, за което свидетелства Елена Гецадзе:

– През февруари 2010 г. моят малък син изгубил съзнание по време на урок (това се случи в Тбилиси). Естествено, учителят извикал Бърза помощ и детето спешно било откарано в болница. Когато отидох и видях своето момченце в тежко състояние, сама изгубих съзнание. Съвзех се и като отворих очи, видях свещеник, облечен в черни дрехи, който помагаше на медицинските сестри. Изведнъж той ме погледна и каза: „Чакам ви в Самтавро”. Тогава аз, разбира се, не разбрах какво е това и не обърнах внимание на тези думи.

Мина известно време и ме запознаха с резултатите от анализите и компютърната томография на моя син: той имаше злокачествен тумор с метастази в главния мозък. Грузинските лекари отказаха да направят операция, като ни посъветваха да продадем всичко и отидем в Германия или Израел на лечение.

Тази присъда на лекаря ме хвърли в ужас. Вече бях готова да продам всичко и да замина за Германия, когато изведнъж видях на една снимка в реанимацията човекът, който помогна на медицинската сестра да ме свести. Поинтересувах се кой е той и ми казаха, че този човек има особени духовни дарования – старец, на чиито гроб стават чудесни изцеления.

Бях в шок! Дори не бях в състояние да кажа на лекаря, че видях този старец в болницата и реших незабавно да замина за Мцхета. Когато попитах къде се намира гробът на стареца ми отговориха, че е в центъра на град Мцхета, в манастира в Самтавро! Самтавро… Защото точно тази дума той тогава произнесе… И разбрах: не трябва да губя нито минута и да отида на гроба на стареца. Така и направих. Заведох сина си там и бях удивена от това, което видях: на гроба му имаше толкова много хора, толкова вярващи! Бяха коленичили, снели пръстените от ръцете си и кръстовете от себе си и ги оставили на земята. Помолих се на стареца да ми помогне по-скоро да продам дома си и да замина за Германия за лечението на сина ми.

На следващия ден детето ми се почувства зле, изгуби съзнание и отново го откараха в болница, поставиха му системи, сложиха му много лекарства. Аз настоявах отново да му направят томография и тогава ми казаха, че болестта прогресира много бързо. Лекарите направиха второ изследване, а аз страшно се вълнувах, не можех да си намеря място. Изведнъж ме извика главния лекар в кабинета си и объркано ми съобщи: „Госпожо Елена, искаме да Ви зарадваме, но не знаем как да го обясним: вашето дете е съвършено здраво, в главата няма никакви метастази и никакъв тумор! Направихме томография на мозъка два пъти и повторна проверка на изследванията и не намерихме нищо, което да застрашава живота на вашия син, въпреки, че предишните изследвания бяха други. От медицинска гледна точка това е необяснимо!”

Извиках от радост и отново изгубих съзнание. Удивително е, че и този път видях същия свещеник, нашия отец Гавриил, който се усмихваше и ни осеняваше с кръстното знамение. Когато дойдох на себе си, започнах да разказвам това на лекарите и сестрите, а те, затаили дъх, ме слушаха и плачеха! Плачеха и благодаряха на Бога за това, че стана такова велико чудо!

А що се отнася до мен, след този случай аз започнах да ходя на църква, и няма ден, в който да не благодарим на старец Гавриил и да не четем акатиста на този велик подвижник, който помага на всички страдащи и се явява наш застъпник на небето.

превод: Ренета Трифонова