Твърди отец Николай Платонов, принуден да напусне РПЦ и Русия заради антивоенната си позиция

Лера ФУРМАН

Отец Николай е роден през 1984, идва в църквата в началото на 2000-те години, след това се занимава с бизнес, а през 2016 г. е ръкоположен в Челябинската епархия. Той служи в малко селце близо до Челябинск, построи храм, чийто основен спонсор беше Руската медна компания. Нейни представители преследваха свещеника, след като той осъди войната, беше му забранено

да служи и бе принуден да напусне Русия. Първоначално той намери убежище в Черна гора, откъдето в крайна сметка се премести във Франция с помощта на проекта „Мир за всички“ за подпомагане на антивоенни свещеници от Русия. По обясними причини отец Николай говори предпазливо за сегашното си състояние и планове. Но, изразявайки своята етична и политическа позиция, той е готов да отиде докрай.

   Преди две години напуснахте Руската федерация и призовахте всички руснаци да последват примера ви, твърдейки, че страната се управлява от луд човек. Днес, на фона на „избирателната процедура“ в Руската федерация, вие решихте да повторите този призив. Стана ли още по-актуален?

– Нищо не се е променило за две години. Уви, Русия все още се управлява от човек, който не осъзнава мотивите на действията си! И изглежда, че международната общност започва да разбира това. Съвсем наскоро американският президент Байдън нарече Путин луд. Русия ми напомня за филма „Обителта на прокълнатите“. Според сюжета, млад лекар идва да започне работа в психиатрична болница. Той общува с главния лекар, с персонала. С обикновени хора, както му се струва, професионалисти в своята област. Но в края на филма се оказва, че истинският болничен персонал е заключен в мазето, а болницата е превзета от психично болни хора. В същото време най-опасният пациент на болницата се представя за главен лекар. И, разбира се, всичко завършва трагично.

Русия е болна. И тези хора, които можеха да подобрят обществото, да го освободят от страховете и омразата, бяха или принудени да напуснат, хвърлени в затвора или убити. Като Алексей Навални. И дори милион души да излязат на улицата, един луд ще даде заповед да се стреля. Да стрелят по жени и деца. И добре нахранените сили за сигурност ще стрелят. През ХХ век световните лидери веднъж подцениха един диктатор и платиха с милиони животи. Моля се на Бог това да не се повтори. Докато сегашните световни лидери не разберат, че човекът, който не осъзнава действията си и управлява ядрена държава със сегашното ниво на технологии, е заплаха не само за народа на Русия и Украйна, но и за цялата планета, нищо няма да се промени.

Христос е с онези, които се чувстват зле. Сега е лошо преди всичко за украинците. И ако западният свят е християнски, тогава той определено ще помогне на Украйна. А на руснаците, чиято съвест е още жива, и след две години смятам за пастирски дълг да повторя думите си. Има луд човек на власт! Махайте се! Спасете себе си и близките си!

А на онези, които смятат, че изпълняват волята Божия, като убиват украинци, че „полагат душите си за приятелите си“, казвам: Не се заблуждавайте! Трябва да умираме за приятелите си, а не да убиваме. Христос не е учил да се убива.

   До какви последствия доведоха за вас изобличенията ви срещу Путин и войната?

- До загубата на всичко. Стигнах до нулата. Без нищо. Всичко, което имах със себе си, беше вярата ми, че Бог няма да ме остави. И Той не си тръгна от мен. Не беше лесно. И имаше много тестове. Но с всяко изпитание вярата ми ставаше все по-силна.

   Къде живеете и служите сега?

- След като преминах през дълъг период на изпитания, с Божията милост стигнах до Европа. Но имаше дни, когато звездното небе ме покриваше нощем. Сега съм във Франция. Дойдох тук, за да служа на Бог, да бъда в църквата. Но определено не в Руската православна църква. Ще се получи ли? Все още нямам отговор на този въпрос.

   Във вашия блог пишете, че не само Путин е болен, но и цяла Русия е болна. Как бихте нарекли това заболяване и кога са се появили първите му симптоми? Има ли лек за такова заболяване?

- След 24. февруари 2022 г. се опитах да намеря различни аргументи, за да убедя семейството и приятелите си, които подкрепят Путин. Като се започне от примера на нацистка Германия – че не всяка власт е от Бога – и се стигне до Проповедта на планината на Христос. Имаше много аргументи и те бяха толкова очевидни, че фактът, че не бях чут, ме накара да се замисля: какво пречи на хората да виждат очевидни неща? Очевидно е, че някакъв грях им пречи. Но какъв грях прави човека сляп? Това е гордостта. „Гордостта е крайното нещастие на душата, която мисли за себе си, че е богата, а като е в тъмнина, мисли, че е в светлината. Този, който е пленен от гордостта, се нуждае от помощта на самия Бог; тъй като човешкото усилие е безсилно да промени нещо у възгорделия се”, пише св. Йоан Лествичник. Войната е крайната степен на гордостта. Хората са толкова уверени в своята святост, че вярват, че им е позволено да убиват. Как иначе да си обясниш факта, че те, без да се крият, оправдават една 100% агресивна война?! Дали защото се чувстват добре за първи път от много време? Животът се е превърнал в интерактивна геополитическа игра, в която пряко участват и тези руснаци, които се наслаждават на гордото имперско величие от дивана.

   Трябва ли християнинът, ако е против войната, но не може да напусне Русия, да остане енориаш на Руската православна църква? Остана ли нещо живо и спасително в тази църква?

- Много е опасно да останеш там. В крайна сметка, храмовете на Московската патриаршия проповядват „Генералната линия на партията“, линията на войната. И не забравяйте, че в тези храмове четат кървава молитва за победа. Ако имате достатъчно късмет да намерите храм, където не излъчват прокремълската програма и не четат тази ужасна „молитва за победа“, тогава трябва да изтичате до този храм, а не да ходите, защото там на практика служи свята личност, Христов свещеник.

   Защо, според вас, останалият християнски свят нямаше решимостта да скъса напълно с Руската православна църква, след като тя започна идеологически да обслужва „СВО“?

- В края на краищата Руската православна църква първа прекъсна връзките с всички. Но християнският свят не е такъв. Това е свят на милосърдие, търпение и сестринско очакване на завръщането на една сестра, затънала в пороци.

   Почитате ли Алексей Навални като мъченик? Трябва ли да се повдига въпросът за неговата канонизация?

- Абсолютно съм сигурен, че рано или късно Алексей ще бъде канонизиран. На противниците на тази идея мога да отговоря едно: защо неговият подвиг да е по-малко значим от подвига на цар Николай? Алексей беше по-умен, по-добър и по-смел. Той изведе семейството си, а след това, след като беше отровен, след като беше на косъм от смъртта, се върна. Щеше ли да се върне цар Николай при такава ситуация? Много се съмнявам. А на тези, които казват, че се е върнал заради политически амбиции, ще кажа: Алексей се върна заради Русия, а Русия са хората. Погледнете календара - колко свети царе и князе завоеватели ще намерим там? А Алексей беше миротворец. Христос не говори за победители, а за миротворци. А фактът, че имайки огромен брой последователи, които излязоха на улицата, Алексей не ги поведе към Кремъл, за да направят кървав преврат, говори за светлата му душа. Не е ли неговата безгранична вяра в човека още един жив пример за Христовата вяра в човека и, като следствие, жертвата на кръста? Заради тази вяра и любов той се върна. Беше много добър и вярващ човек. Прочетете отново неговото послание за Великден през 2014 г.

Някой казва, че Навални „не е ходил на църква“. Скъпи мои, сега милиони хора спокойно отиват в църквите в Русия и четат там молитва за победа в кървавата, агресивна война с някогашния братски народ. Дали ходенето на църква ще помогне на тяхната вкаменена безчувственост и коравосърдечие? Ходенето в храма не е гаранция за спасение.

Как да разберете дали Алексей е светец? Много е просто. Предлагам на всички, с вярата, която имате, да поискате от Алексей това, от което имате нужда. Но искайте само добри неща! И по чудесата ще разберем дали Алексей е достоен за канонизация или не. Случилите се чудеса могат да бъдат публикувани в социалните мрежи.

    И последно: каква е вашата прогноза за по-нататъшното развитие и колко скоро ще приключи войната?

- Моля се да свърши тази ужасна война веднага. За да спрат хората да умират. Сигурен съм, че много хора виждат, че адският водовъртеж на войната засмуква света в неотменим мрак. И колкото повече световната общност чака, без да спре кървавия диктатор, толкова по-малък е шансът да избави света от нови милиони жертви, като повтори ужасната грешка от ХХ век.

---------------------------

Интервюто е взето специално за „Новая газета“