Кризата в Българската православна църква. Съборност или авторитаризъм?

Полина СПИРОВА  Златина ИВАНОВА

Избори се провеждат в Българската православна църква (БПЦ) - в следващите месеци ще се избира митрополит на една от най-големите крайморски епархии - Сливенската, а след това и български патриарх. Разбира се, изборът на епархийски архиерей не може да се нарече уникално събитие в живота на БПЦ, но този път изборите доведоха до сериозна криза, която повдигна

важен църковен въпрос за участието на клира и миряните в живота на Църквата. Няма съмнение, че насрочените за юни патриаршески избори също ще се проведат в контекста на тази криза.

Какво предизвика кризата?

В процедурата за избор на митрополит на БПЦ участват както представители на висшия клир, така и свещеничеството и народа. Първият етап е, че Светият Синод предоставя на епархийските избиратели (клир и миряни) списък на епископите, който включва всички одобрени кандидати за овакантеното митрополитско място. Електорите избират с тайно гласуване двамата кандидати, получили мнозинството от гласовете. Седмица по-късно е вторият етап, когато членовете на Синода избират един от двама епископи за нов митрополит.

Участието на духовенството и народа в избора на епископи в митрополитските катедри води началото си от възстановяването на Българската църква в края на 19 век. По това време България е част от Османската империя и борбата за национално освобождение е тясно свързана с борбата за независима църква. Възстановяването и учредяването на Българската екзархия тогава е общо дело на духовници и миряни и от този момент нататък принципите на тяхното активно участие в делата на Църквата са заложени в Устава на Българската църква.

Възникналата в началото на годината криза при избора на Сливенски митрополит беше провокирана от опит да се изключи участието на духовници и миряни в гласуването и по този начин да се оставят решенията за нови назначения изцяло в правомощията на митрополитите. През февруари тази година, след като измина една седмица от гласуването, Светият синод не одобри епархийския избор на двама кандидати и не призна първия етап на изборите, без да споменава конкретни нарушения на процедурата. От неофициални източници стана ясно, че синодът не харесва нито един от двамата избрани кандидати - нито Агатополския епископ Йеротей (бивш викарий на Сливенския митрополит Йоаникий), нито Константийския епископ Михаил.

Неофициално се прокарва идеята, че епархийските избиратели нямат нужните възможности да направят правилния избор и че това правилно могат да направят само самите членове на синода. Затова на същото заседание, на което бяха касирани резултатите от епархийския вот, беше прието решение за изменение на реда за избор на митрополит в БПЦ. С решението се отменя първият етап на изборите и се въвежда нов ред, според който изборът на митрополит ще се извършва само от членове на Светия синод. За приемането на решението гласуваха девет от присъстващите дванадесет членове, четирима бяха против, а гласуването се проведе в отсъствието на българския патриарх Неофит. И веднага беше определена дата, когато се предвиждаше изборът на Сливенски митрополит по новите правила.

Това решение е безпрецедентно в съвременната история на БПЦ – и неслучайно се възприема като спиране на действието на Устава на БПЦ в основната му част относно избора на митрополит. Такива сериозни промени в устава могат да се приемат само от Църковния събор - най-висшият законодателен орган на БПЦ, в който участват също епископи, клир и миряни. Според устава църковният събор трябва да се провежда веднъж на четири години, но последният път се проведе преди 16 години през декември 2008 г.

Реакция

Опитът за изключване на клира и миряните от изборния процес в Църквата предизвика бурна реакция от страна на църковното общество, което изненада членовете на Синода. Сливенските избиратели веднага изразиха недоволството си, че изборните резултати са касирани, въпреки че те са проведени по всички правила под наблюдението на временно управляващия Варненска и Великопреславска епархия митрополит Йоан. Протестът срещу действията на Синода обедини духовенство и миряни, започна събирането на подписи срещу отмяната на изборите и срещу самото Решение, предвиждащо отмяната им. Подписите се събираха навсякъде – и в градовете, и в селата, не само в църквите, но и в магазини, библиотеки, та дори и направо по улиците. Това привлече вниманието и на местните власти, които се обявиха в подкрепа на гражданите си.

 Вълна от недоволство бързо заля всички епархии и цялата страна като цяло. Опитът за промяна на един от основните принципи на устава на БПЦ – участието на Божия народ в управлението на Църквата – обедини „консерватори“ и „либерали“, „русофили“ и „русофоби“, хора, които съставляват целия социален спектър, въпреки че изповядват противоположни идеологически възгледи. Подадени са жалби и жалби до всички държавни институции – парламент, правителство, президентска администрация, с които се призовава цялата държава да реагира на ситуацията, тъй като нарушаването на устава на БПЦ от нейния висш ръководен орган е въпрос от национално значение.

Министърът на правосъдието обяви мнението си, че „предложените ad hoc промени в избирателната система имат потенциал да генерират разделения и спорове и в крайна сметка ще имат негативни последици както за БПЦ, така и за вярващите“. Подобно единомислие, което не се среща в рязко поляризираното българско общество, ясно маркира червена линия, която не бива да се преминава.

В същото време трима митрополити публикуваха т. нар. Особени мнения, в които се аргументираха срещу приемането на горепосоченото Решение за касиране на първия етап от изборите. Това са Ловчанският митрополит Гавраил, Видинският Даниил и Неврокопският Серафим. По-късно към тях се присъедини митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф.

Юристи и експерти по каноническо право публикуваха в медиите и социалните мрежи своите анализи, становища и коментари относно предложеното от Синода Решение за промяна на процедурата за избор на митрополит. Изводите бяха, че той противоречи на каноните на Православната църква, на принципите и духа на Устава на БПЦ, а с приемането му и на заветите на възрожденските дейци от 19 век, борещи се за независимостта на Българска църква, са поругани.

Масовият обществен протест принуди Синода да промени позицията си. Първо Варненският митрополит Йоан, местоблюстител на Сливенска митрополия, под чието ръководство се проведоха епархийските избори, оттегли подписа си от текста на решението. В изявлението си той посочи като основна причина единодушното несъгласие на клира и миряните от собствената му епархия, с които по тяхно настояване той проведе няколко срещи:

„Миряни и свещеници са дълбоко огорчени от факта, че им беше отнето правото на глас при избора на нов митрополит... Разочарованието и болката на всички се дължат на факта, че нашият подпис стои върху писмото, където тази резолюция беше предложена.”

 След тези събития на заседание на 12 март, когато първоначално се предполагаше, че синодът ще избере митрополит по новите правила, епископите очаквано гласуваха за отмяна на спорната резолюция. Решението за касиране на резултатите от епархийските избори все пак остана в сила, с което процедурата за избор на Сливенски митрополит беше подновена отначало.

Протест и контрапротест

По време на синодалното заседание на 12 март пред сградата на Синода, в самия център на българската столица, се събраха свещеници – едни излязоха на протест, други на контрапротест, който по същество беше опозиция. Тази безпрецедентна картина – протестиращи свещеници и миряни пред Синода и полицейски кордон, който ги разделя на две групи – ясно илюстрира дълбоката криза на БПЦ.

Една част от протестиращите бяха духовници и миряни от Сливенска митрополия, към тях се присъединиха представители на Неврокопско, Видинско, Софийско и други области. Те протестираха както срещу касирането на първия тур на изборите, така и срещу спорното решение.

От другата страна на „барикадата” имаше контрапротест, имаше свещеници и миряни, монахини и служители на Пловдивска епархия, които бяха докарани в София със същия тип плакати с безплатни автобуси. Този контрапротест беше организиран в епархията на Пловдивския митрополит Николай, един от най-влиятелните и амбициозни български митрополити. Тези хора бяха доведени, за да подкрепят „безусловно“ Светия синод, независимо от решенията, които взема. Така те демонстрираха идеята за безпрекословно подчинение на висшата църковна власт, независимо дали тя взема правилни решения или не. Затова стояха с плакати „Ние подкрепяме Светия синод“.

Целта на контрапротестиращите не беше конкретна, те не декларираха никаква позиция в този конфликт. По-скоро те се превърнаха в явна демонстрация на абсолютната власт на митрополита над неговата епархия и нейните хора, включително и над тяхната съвест. Тяхното присъствие в столицата трябваше да покаже на всички, включително и на другите митрополити, как човек може да управлява паството си с „твърда ръка“, а не да показва „слабост“, като позволява на „обикновените“ свещеници и миряни да се месят в „епископските работи“.

На практика на площада се сблъскаха две направления в българския църковен живот. Първият защитава правото на духовенството и миряните да имат думата при избора на митрополити и патриарх и призовава за реално сътрудничество между висшето духовенство, свещениците и народа, а вторият настоява за авторитарен модел на управление на църковния живот от страна на епископата.

Бурните събития от последните седмици в Сливенска епархия не са изключение в най-новата църковна история на страната - изборът на нови митрополити е по същество катаклизъм, особено в крайморските епархии, където има разнопосочни икономически интереси. Но истинските протести на клир и миряни, диалогът и промяната на мнението на членовете на Синода показаха нещо друго важно – в Българската църква липсва онзи твърд вертикал на властта, който мнозина познават преди всичко от Руската православна църква. Традициите на Българската екзархия, както и силното влияние и близостта на Гръцката църква, където действа синодалния модел на управление, не позволяват на БПЦ да затвърди едноличната власт на предстоятеля. Трудно осъществима изглежда и идеята за съсредоточаване на църковната власт – административна и законодателна – изцяло в ръцете на висшия клир. Желанието за тази идея от страна на епископата обаче остава сериозно предизвикателство, пред което ще се изправят българските християни през следващите години.

В контекста на това църковно противопоставяне се очаква да протекат и предстоящите избори за Българската патриаршия. Именно личността на новия патриарх до голяма степен ще определи кое от двете направления – съборност или авторитаризъм – ще надделее в живота на БПЦ.

--------------------

Анализът е публикуван в изданието на Университета Фордъм, Ню Йорк

Заглавието е от редакцията