Случайно ли е, че бе избран един от тримата про-московски митрополити?

НАШИЯТ КРЪСТ

Трудно е да се пише за събитията, когато си вътре в тях. Затова нека разчетем случилото се преди малко през един страничен поглед – този на руския свещеник Иоан Бурдин, който бе прогонен от Русия от патриарх Кирил заради антивоенната му позиция:    „Днес в България се проведоха патриаршески избори. Около 130 представители на епархии, манастири и семинарии

решиха кой да бъде новият духовен глава на Българската православна църква. След първия кръг отпадна Ловчанският митрополит Гавриил. Той получи само 19 гласа. На втори тур се класираха Врачанският митрополит Григорий (64 гласа) и Видинският митрополит Даниил (51 гласа).

Неочаквано на втория тур митрополит Даниил поведе и спечели с 3 гласа разлика, като стана новият български патриарх. Даниил е на 52 години. През 2002 г. завършва задочно Богословския факултет на Софийския университет. Хиротонисан е за епископ през 2008 г. Бил е викарий на Американския митрополит Йосиф в Америка и Канада в продължение на около 8 години. През 2018 г. е избран за Видински митрополит. Той симпатизира на Московската патриаршия и последователно се противопоставя на сближаването с патриарх Вартоломей. Все още не е ясно как изборът му ще се отрази на политиката на БПЦ. Трябва да се има предвид, че в БПЦ има синодално управление: гласът на патриарха е важен, но не е решаващ.“

Така. Прието е в България симпатизантите на кремълския кръволок Путин да се наричат „копейки“, тъй като услугите им са платени. За симпатизантите на Русия в църковните среди е кощунствено да си помислим, че обичат патриарх Кирил и „святая Русь“ заради някакви финансови облаги. Затова тях ще ги наричаме безсребреници или „безкопейки“. Колко са те в редиците на БПЦ? Ето, днес се състоя това преброяване: безкопейкиновци са болшинство, макар и твърде крехко – 69 срещу 66 гласа.

От друга страна, митрополитите в Светия Синод с антируска /или провселенска/ ориентация са мнозинство. Тоест, открита промосковска политика /каквато би легнала на сърце на патриарх Даниил/ няма как да мине. Което означава, че изборът на един от тримата откровени про-московски митрополити за български патриарх очевидно е някакъв компромис. Тоест, имаме сделка. Каква точно е сделката, бъдещето ще покаже…

А сега, както ни учат светите отци, да кажем: Слава Богу за всичко!