Патриарх Гуньо награди двойника на господаря си Путин с орден „Ал. Невски”

Иво ИНДЖЕВ

И в книгите си, и в този блог съм писал много за “великия” Александър Невски, категоризиран векове по-късно като „светец“ от подчинената на държавата руска църква, а след това превърнат и в обект на държавно спонсорирано обожествяване като едва ли не най-големия национален герой. Журналистът Александър Невзоров, който не просто се отказа от руско гражданство в знак на протест срещу нападението срещу Украйна, но и декларира нежеланието си повече да бъде смятан за руснак, реагира по повод награждаването на Путлер /всъщност на неговия двойник – б.р./ с орден “Александър Невски” от страна на църквата, която целува ръка на диктатора. Слугата награждава господаря си!

Обобщението на Невзоров кой е бил Невски е кратко, но съдържа в няколко изречения същността на този измислен със задна “герой” на днешната Московия. Привлече ми вниманието използваното от Невзоров презрителното определение на полковник Гундяев, маскиран като руски патриарх, като “Гуня”. На български това звучи като Гуньо…

Невзоров обяснява: Гуня накичи кремълския тапир с твърде забавна дрънкулка (орден Невски). Намекът е очевиден: наградата наистина си “намери героя” (който заслужава - бел. ИИ).

Др. “Невский” е служил през целия си съзнателен живот прилежно на хановете от татарско-монголската Орда. Работил е за нея като мутра, събираща насилствено данъци от руските градове. Хановете ценели тъпотата и свирепостта на своя събирач на данъци. Редовно му продължавали ярлъка, т.е. княжеския лиценз.

Ако плащанията се бавели, Невски “устройвал погром, изгарял имения, давил деца, а на руските хорица резал носове и избождал очи”, цитира Невзоров древни хроники. Точно така постъпил според всички източници с Новгород (самоуправляващ се по европейски пример град, ненавиждан по тази причина от московските самодръжци - бел. ИИ).

През 1242 г. този лют човек тръгнал да граби естонски (чудски) рибарски селища на брега на Чудското (естонското) езеро. Рибарите не били въоръжени и в мнозинството си били неспособни да окажат съпротива. За нещастниците се застъпили няколко романтици от Ливонския Орден. Стигнало се до сблъсък, раздут по-късно от руснаците като “Битката на леда” и “Великата победа”. В “Ливонската римувана хроника” се казва, че са загинали 20 рицари и 6 били пленени – и толкова!

Всичките дела на др. Невский били от същия микро мащаб.

През 1262 г. “Невский” отишъл да проси поредното продължаване на пълномощия от Ордата на хан Менге. Там бил отровен от своите началници, на които “ужасно омръзнал”, пише авторът.

Невзоров спестява за краткост още много детайли, като сведенията за преминаването на монголския слуга към мюсюлманската вяра в края на живота му. Най-знаменателния за нас детайл от биографията му, обаче, според мен, е защо е бил оценен, макар и с вековно закъснение, като “светец” от руските попове на държавна служба (каквито са те и в днешно време).

През следващите столетия Московията, формирана като прототип на руската империя по калъпа на монголите, утвърждава като свое главно достойнство съпротивата срещу европейския Запад. На този фронт Невски се доказал приживе, отказвайки да приеме католицизма. Посмъртно, повече от два века по-късно, бил обявен за голям герой заради това.

Именно по тази причина го налагат като патрон на Патриаршеския храм в България в София. Било е напълно съзнателно насилие в духа на приоритетите на “освободителите”, за които най-важно от всичко е било възкръсналата млада страна да не обърне взор към Европа. Съобщава ни го като главна задача на имперската политика многократно в своите “Записки” Николай Игнатиев, наместникът на империята на Балканите и душманин на борбата на българите за църковна и национална независимост (не само от османците, но и от лакомия за български земи и работна сила Дядо Иван).

По-голяма гавра с европейска България днес трудно може да се намери от тази с “Ал. Невски” в центъра на столицата ни. Дори и все така стърчащите монументи на окупационната червена армия МОЧА, загубили отдавна комунистическата си съветска легитимност в очите на милиони българи, вече бледнеят като подигравка с истината и справедливостта на фона на натрапения ни патрон на главния ни православен храм, наречен на името на най-възвеличавания в евразийската империя борец срещу западното влияние.

Миналата седмица столицата Москва демонстративно преименува своя площад “Европа”, от който още преди година свали европейските знамена, вкл. и българското. Прекръсти го на “Евразия”.

Не е ли повод да отвърнем, като си върнем самоуважението на европейска нация и се освободим от все по-голямата към днешна дата подигравка на “освободителите” с националния ни стремеж да сме като другите напреднали европейски народи, завещан ни от Левски?!

-------------------------------------- 

Бел. авт. Забележките в скоби, подписани като ИИ, не означават Изкуствен интелект. Това са инициалите ми на автор, който използва собствения си интелект в рамките на своите възможности в личния си блог, за да припомня факти от голям обществен интерес.