Днес владиката отслужи традиционната си литургия в храм „Св. Иван Рилски“

НАШИЯТ КРЪСТ

Старозагорският митрополит Киприан възглави Божествената св. Литургия в потопената църква „Св. Иван Рилски“ край яз. „Жребчево“. Тя е съградена през 1891 година в село Запалня, което се заличава с указ през 1965 г., заради строежа на язовира. Последната служба през миналия век е на 28. април 1963 година, когато се венчава синът на поп Драган Стойков - Стойко.

През 2019 година митрополит Киприан решава да възстанови богослуженията. Тогава боголюбиви християни започват реконструкция и частично възстановяване на храма със собствени средства. Фасадата на църквата е укрепена напълно, положен е бетонен под, облицован с камък, поставени са кръст и дограма. Сред спомоществователите са известният кулинар и телевизионен водещ Ути Бъчваров, Иван Петров, Николай Георгиев, Петко Петков, Радка Бъчварова, Тодор Азманов, Красимир и Стоян Крълеви и други родолюбиви християни, копнеещи да се върне предишното великолепие на храма.

Изключително емоционално беше словото на предстоятеля на новозагорския храм „Св. преп. Петка“ свещеноиконом Роман Чернев. „Господ по своя благ и мироспасителен промисъл отвори обятията на този знаменателен храм. Храмът, който за църковен купол има небесния свод, който оттегли водите, за да бъде Кораб на душевно спасение. Храмът, който още помни воплите и сълзите на християните, които напускат своите домове, храм огледало на надеждата и упованието във Всемогъщия Бог“, каза в приветствието си към вярващите отецът. В края на службата владиката благодари на Бога за възможността за шеста поредна година да възглави празничното богослужение и да измоли Св. Иван Рилски за закрила на целия български народ.

Храмът оцелява до днес, благодарение протестното възражение на отец Драган Стойков, който се опълчва на намерението на комунистическите власти да разрушат храма. Самоотверженият свещеник изтъква, че за черквата не е платено нужното обезщетение, тъй като чиновниците са изчислили храма на кубатура, приравнявайки го де факто на обикновен хамбар. Заради своята любов към Христос, към ближните и към Истината, поп Драган е бил репресиран от комунистите, лежал е в затвора, където е подлаган на нечувани издевателства. След като го освобождават, червените безбожници запалват една нощ дома му и той изгаря до основи. Но местните хора показват на дело своята любов към всеотдайния си пастир – събират пари и материали и за една седмица възстановяват къщата. На следващата нощ завалява първият сняг, но свещеническото семейство вече има покрив над главата си.

През целия си живот като свещеник отецът не спира да се бори с „класическата простотия“ на местното население – организира просветни курсове, става председател на читалището. В Запалня имало три цигански семейства – отецът ги кръщава, насърчава ги да образоват децата си и всички те завършват висше образование и стават читави хора. О. Драган направил всичко, за да учат и неговите деца. Но комунистите отказват да позволят на сина му Стойко да се запише в Университета. Нещо повече – поставят му условие да се откаже от баща си чрез Държавен вестник и тогава ще го пуснат да следва. Стойко отказва!

Когато вече е на смъртно легло отец Драган получава вест, че и последната му правнучка е завършила висше образование. Тогава той въздъхва с радост и казва: „Слава Богу, аз победих тази класическа простотия!“