Защо мълчи „главната жертва“ на закона - УПЦ, а пищят само московските проксита?

Александър СОЛДАТОВ

Киев одобри „прочистването“ на религиозното поле от всякакво влияние на Руската православна църква. Православна Русия кипи от възмущение: „Киевският режим забрани каноничната църква!“ Но самата предполагаема жертва – УПЦ, която беше част от Московската патриаршия преди руската агресия – мълчи. Според официалната версия, за нея не важи законът за

прекратяване на дейността на организациите със седалище в държавата-агресор. Кого засяга тогава и ще започне ли в Украйна така желаното от Москва „религиозно преследване“?

Центърът на УПЦ не се открива лесно

Няколко дни преди главния национален празник на Украйна, 20. август, Върховната Рада най-накрая прие многострадалния законопроект № 8173 „За защита на конституционния ред в сферата на дейността на религиозните организации“. Неговата цел е постепенно (за 10 месеца) прекратяване на дейността на общности, „които имат ръководен център в държавата, която извършва въоръжена агресия срещу Украйна“.

Руски експерти твърдят, че се имат предвид общности на Украинската православна църква (УПЦ), които до май 2022 г. бяха част от Московската патриаршия. Въпреки че държавният изпит по религия, проведен в Киев през лятото на 2022 г., идентифицира пет вероизповедания с такива центрове.

Самата УПЦ отрича сегашната си връзка с Руската православна църква, поради което не коментира официално приемането на закона и не съобщава директно за наличието на гонение срещу себе си.

От Московската патриаршия също засега се въздържат от коментар, като очакват да приемат съответно решение на следващото заседание на Синода, чиято дата не е определена. Очевидно синодът ще обвърже оценката на действията на украинските власти с оценката на каноничния статут на УПЦ, която Руската православна църква признава или не признава за „своя“. Преди това патриарх Кирил беше склонен да го смята за „схизматичен“ (поради „незаконното“ излизане от неговата юрисдикция), но след това като че ли смекчи позицията си. В същото време

Кирил никога не е изразявал съболезнования на УПЦ за смъртта на нейни клирици или за унищожаването на нейните църкви от руски ракетни или артилерийски удари за две години и половина, което ясно се чете като непризнаване на УПЦ като „наша собствена“.

Процедурни трудности

269 народни депутати (от 401) гласуваха за закона, който остана в украинския парламент практически без движение повече от година и половина. Против бяха само 24 парламентаристи - от фракциите „Платформа за живот и мир” (наследник на проруската „Опозиционна платформа за живот”, която от своя страна наследи „Партията на регионите”) и „Обновление на Украйна”. Законът все още не е публикуван в официалното издание „Урядов курьер“ и ще влезе в сила 30 дни след публикацията, тоест в края на септември. Но това не е всичко.

След като изпълни изискванията на новия закон, Държавната служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта извършва проверки и предявява искове срещу религиозни организации, които са предмет на забраната, те ще имат 9 месеца, за да приведат уставните си документи в съответствие със закона. Но и това не е краят.

Ако не изпълнят разпореждането на държавната служба, ще могат да го обжалват по съдебен ред, до Конституционния съд и ЕСПЧ. И такава процедура най-вероятно ще отнеме много години.

Тук също е важно, че за разлика от Руската федерация, в Украйна няма разделение на „централизирани“ и „местни“ религиозни организации, следователно държавата не може с един лист хартия да нареди на всички епархии, енории и манастири на УПЦ незабавно да прекъснат връзките си с Руската православна църква (ако тя ги разкрие).

Инструкциите ще трябва да бъдат издадени отделно за всяка от повече от 9000 религиозни организации на УПЦ и е очевидно, че в условията на съвременна Украйна реакцията на организациите ще бъде различна. Някои ще се преместят в автокефалната (априори независима от Москва) Православна църква на Украйна, където няколкостотин енории на УПЦ вече са се преместили след началото на войната, някои ще се опитат да организират нова структура (напр. във формата на екзархия към Константинополската патриаршия), някои ще предпочетат „алтернативни“ православни юрисдикции или дори автономен статут. Вариантите са много и властите като че ли не налагат готово решение на УПЦ - основното е скъсване с Москва.

Европа дава ли зелена светлина?

Законопроектът беше внесен в парламента още през януари 2023 г.; субект на законодателната инициатива беше Кабинетът на министрите на Украйна, оглавяван от премиера Денис Шмигал. Уебсайтът на Върховната Рада представя огромен брой документи, които съпътстваха бавния напредък на проекта: сравнителни таблици, таблици с изменения на второ и трето четене (повече от 900 страници!), Заключения на бюджетната комисия и Комисията по Европейска интеграция, многобройни научни експертизи, многократни коментари на ГДП...

Движението и произтичащото от него приемане на този законопроект съвсем не приличат на евтиния водевил, който руската пропаганда представя на лековерната си публика.

Например Комисията по европейска интеграция, позовавайки се на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, призна, че Европа позволява ограничения на правото на свобода на съвестта, които са „необходими в едно демократично общество в интерес на обществената безопасност и за опазване на обществения ред“. Украинските парламентарни експерти включват сред тези ограничения забрана на антиукраинска пропаганда или „оправдание на агресията“ под прикритието на религиозна дейност. Съгласно съответните статии СБУ и други правоприлагащи органи на страната вече преследват повече от 100 духовници на УПЦ-МП; няколко духовници се признаха за военнопленници и бяха разменени за украински войници. Като цяло, в Украйна почти не е тайна, че УПЦ беше мястото на концентрация на проруски елементи, пропаганда на „Руския свят“, „триединна Рус“ и т.н., които започнаха да искрят с напълно нови, кървави цветове след 24.02.2022г. Проблемите в Киево-Печерската лавра например започнаха, след като през ноември 2022 г. там бяха тържествено изпълнени духовни стихове за пробуждането на Русия. Ясно е, че в Русия такива песни и такава пропаганда се възприемат по различен начин, но Украйна пострада от правото на собствено възприятие.

На 17. април тази година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция № 2540 за „Смъртта на Алексей Навални и необходимостта от съпротива срещу тоталитарния режим на Владимир Путин и неговата агресия срещу демокрацията“. ПАСЕ, по-специално, призова за признаване на Руската православна църква като инструмент на руското влияние, чиято дейност няма нищо общо със свободата на религията, и обвини патриарх Кирил и неговите служители в съучастие във военни престъпления.

Ако вземем предвид тази оптика, то въпросът за „ръководния център” ще премине от плоскостта на правото на свобода на съвестта в чисто политическа и дори военна плоскост.

Но как ще реагират САЩ?

Едностранчивата картина с „преследваната канонична църква” и „тържествуващите разколници”, която понякога се рисува в Русия, разбира се, е далеч от многоизмерната реалност. В много случаи УПЦ успява ефективно да защити правата си в рамките на украинската правоприлагаща система, въпреки отказа да скъса напълно каноничните връзки с Москва.

Последно бе решението на Шевченковския районен съд на Киев от 9. август, признаващо факта на престъпление, извършено от и.д. Министъра на културата и информационната политика на Украйна Ростислав Карандеев по време на опит за изгонване на промосковски монаси от Киево-Печерската лавра. В портфолиото на юриста на УПЦ протоиерей Никита Чекман има много други успешни дела - по-специално той постигна преместването от следствения арест в домашен арест на един от основните проповедници на „руския свят“ в УПЦ и истински църковен олигарх, викарий на Киево-Печерската лавра, митрополит Павел (Лебед), известен също като Паша-Мерцедеса.

По информация на украинския народен депутат Марян Заблоцки, цитиран от украинските медии, на 16. октомври миналата година Киевската митрополия на УПЦ подписа споразумение с американския лобист от компанията Amsterdam & Partners Уилям Бърк-Уайт. Според тогавашния заместник-министър на информационната политика на Украйна Дмитрий Золотухин, Бърк-Уайт е получавал заплащане по 1400 долара на час, за да работи с Белия дом, Държавния департамент, сенатори и конгресмени, за да формира общественото мнение срещу законопроекта и да организира натиск върху украинското ръководство. Твърди се, че средствата за заплащане на услугите са били отпуснати от опозорения украински милиардер от руски произход, един от лидерите на Партията на регионите и в същото време протодякон на УПЦ - Вадим Новински, който живее предимно в Швейцария. Той също така използва услугите на Amsterdam & Partners в случаи на вдигане на санкции от активите му.

В началото на 90-те години Уилям Бърк-Уайт учи в Московския държавен университет и след това работи в МГИМО. Като международен адвокат той започва кариерата си в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, а след това служи в екипа за политическо планиране на американския държавен секретар Хилари Клинтън. Всъщност самият собственик на Amsterdam & Partners, адвокат Робърт Амстердам, отдавна и последователно представлява интересите на УПЦ в международни съдилища. Преди това той заплаши украинските депутати, които ще гласуват за законопроекта, с всякакви неприятности в западните страни, а наскоро написа обемно писмо до Владимир Зеленски, в което подробно описва „противоречията с международното право“ на новия закон и последствията от него за Украйна, ако бъде приет. Писмото е написано по много изразителен начин, което се отразява на правното му качество. Например Амстердам обещава да гарантира, че всички ограничения на УПЦ се приравняват на „престъпления срещу човечеството“, което ще доведе до лична отговорност за Зеленски и народните депутати пред Международния наказателен съд. Амстердам приравнява искането за разрив между УПЦ и Руската православна църква на „колективно наказание на невинни граждани по религиозни причини“. Възможно е този разказ да се споделя от мнозина в ръководството на Републиканската партия и че ако Тръмп спечели изборите, украинските власти ще трябва да забавят прилагането на закона.

Освен заплахи, адвокатът отново се опитва да докаже, че УПЦ по никакъв начин не е свързана с Руската православна църква, въпреки че се позовава на Патриаршеския томос на Руската православна църква за самоуправлението на УПЦ, който, по-специално, говори за подчинението на една църква на друга, се съдържа директно в клауза 1.1 от настоящата Харта на УПЦ. Робърт Амстердам твърди, че украинското правителство има някакъв „таен план“ за интегриране на повечето от настоящите структури на УПЦ в екзархията на Константинополската патриаршия, създадена в Киев през 2018 г. и досега състояща се от една енория (на храма „Св. Андрей“).

Геополитическата деликатност на ситуацията с Амстердам се крие и във факта, че неговата компания си сътрудничи с правителството на Ердоган и намиращата се в Турция Константинополска патриаршия е принудена да вземе това предвид. Следователно проектът на екзархията, от който се страхува Амстердам, е нереалистичен. Във вечерното си видеообръщение на 20. август Владимир Зеленски съобщи за посещението в Киев на делегация на Константинополската патриаршия, водена от архиепископ Иларион Уинипегски. Архиереите ще се срещнат с президента, други официални лица, ръководството на УПЦ и ПЦУ, за да разработят компромисен модел за реорганизация на църковния живот в Украйна с премахване на последните следи от „имперско-сталинистко псевдоправославие“.

Протести почти не се чуват

Докато служители на „преследваната“ църква мълчат, единственият по-известен украински оратор, който се изказа в защита на УПЦ, беше световният шампион по бокс в лека категория Василий Ломаченко. Той написа в социалните си мрежи: „Атеистите смятат, че са победили... Не се заблуждавайте: Бог не може да бъде подиграван. Каквото посее човек, това и ще пожъне. Невъзможно е да осмиваме или да заблуждаваме Бог, неговата църква и неговите служители. Бог ще възнагради всекиго навреме според думите и делата му. Много съм щастлив, че живея във време, когато истинската вяра е подложена на изпитание. Мир на всички." „Благочестив“ и доста изчистен текст.

От името на официалната Руска православна църква не взе никакво отношение ръководителят на Отдела за външни църковни връзки на Патриаршията митрополит Антоний (Севрюк). Новият закон беше коментиран от помощника на патриарха, протойерей Николай Балашов, който на публично място заяви „разрастването на преследването на вярващите“ и „нарушаването на религиозните свободи“ в Украйна. По-креативен се оказа председателят на Руската задгранична църква, която се сля с Руската православна църква едва преди 16 години, протоиерей Серафим Ган от Ню Йорк. Той сравнява УПЦ със светия патриарх Тихон (починал през 1925 г.), който е репресиран от съветските власти по инициатива на „червените свещеници” – „живи църковници”.

От чуждестранните православни първойерарси успя да се изкаже само промосковският български патриарх Даниил. Той се оплака на посланика на САЩ в България от „сериозни фактически и правни ограничения в пастирската дейност“ на УПЦ – „поради дискриминационната политика на определени фактори в Украйна“.

***

Точно преди началото на войната /наричана от Кремъл СВО/ на 21. февруари, Путин обвини украинските власти в „подготвяне на репресии“ срещу църквата на Московската патриаршия. Така защитата на „каноничната“ юрисдикция се превърна в едно от „религиозните“ оправдания за военни действия. Целите на операцията обаче се оказаха непостижими за Путин, така че Москва ще трябва да приеме новия религиозен пейзаж на съседната държава, генериран до голяма степен от собствените ѝ действия.

Такъв подтекст може да се чуе в объркания коментар на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова, която на 20. август описа целта на закона по следния начин: „Да унищожи каноничното истинско православие в корените му, и да го замени с фалшива църква". Думите „каноничен“, „фалшив“, „истински“ тук, разбира се, се използват не в църковен, а в чисто политически смисъл.

Всички поместни църкви на световното Православие в съвременния свят еднакво признават както Константинополската, така и Московската патриаршия (въпреки че последната едностранно прекъсна комуникацията с Константинопол). Не е работа на служител на Външно министерство като Захарова да претегля тяхната каноничност, особено след провалилия се опит на Кремъл да наложи тази „каноничност“ със силата на оръжието. Въпреки всички недостатъци на новия украински закон, той дава шанс на бившите последователи на Московската патриаршия да прокарат границата между Бога и кесаря, религиозната и политическа граница, към която ни призовава и Самият Христос.

---------------------------

Александър Солдатов е колумнист на руското опозиционно издание „Новая газета“