Доктор митрополит Тихон (Шевкунов) има една цел: да научи Владетеля да абортира революциите в зародиш

Александър СОЛДАТОВ

Създателят на филмовия епос за „уроците” на Византийската и Руската империя, авторът на православния бестселър „Несвятите светци” и скъпите „исторически паркове” пое по пътя на великата академична наука. На Рождество Христово (макар и по „еретическия” календар) на 24. декември митрополит Тихон (Шевкунов), много близък до Путин йерарх на Руската православна църква,

наричан дори негов „духовен отец”, защити дисертацията си „Крахът на Руската империя: Фактори във връзката между власт и общество” във Факултета по публична администрация на Московския държавен университет. Моментът е подходящ: руската хуманитарна наука се е оградила от западната наука с желязна завеса и се изражда в идеология.

Но в началото имаше един филм. По-точно многосерийният епос „Смъртта империята. Руският урок“, който се появи през 2021 г., когато изглеждаше, че автокрацията в Русия отново отслабва и ѝ липсва „движуха/динамика“. Филмът беше продължение на първия мащабен филмов проект на Тихон „Смъртта на империята. Византийският урок”, заснет в навечерието на завръщането на Путин на поста през 2012 г. И тогава, и сега Тихон използва историческия материал само за да оправдае едно силно еднолично автократично управление, което е призовано да бъде по-твърдо от своите предшественици във Византийската и Руската империя и да не повтаря техните „грешки“.

През изминалата година митрополитът издаде в собственото си издателство „Волен скитник” едноименна книга – „Смъртта на империята. Руският урок”, обобщавайки сюжетите на филма. Сега книгата се превърна в дисертация - с някои промени и допълнения. Нейните параграфи почти повтарят дума по дума текста на книгата – емоционален, политически натоварен, далеч от академичните стандарти. Това не смути титулуваните рецензенти, които видяха „приноса“ на изследването именно в „психоемоционалния” подход към проблема за революцията.

Справка относно дисертацията

Преди да прочетем текста от 180 страници, нека оценим обкръжението. Авторът на дисертацията е една от най-харизматичните личности на Руската православна църква с патриаршески перспективи и специално място в Кремъл. Всичко, което прави, бързо се превръща в "мегапроект" - неговото "пътешествие в науката" няма да бъде изключение.

Председател на дисертационния съвет на МГУ по специализацията в сферата „Държавна и общинска администрация (исторически науки)” е деканът на Факултета по публична администрация и, разбира се, научен ръководител на митрополита Вячеслав Никонов.

Той е и един от лидерите на „Единна Русия“, депутат, доктор на историческите науки и внук на сталинския народен комисар Вячеслав Молотов! Активен поддръжник и отчасти идеолог на СВО (до миналата година оглавяваше фондация "Русский мир"), Никонов днес е под санкции от ЕС, САЩ и други страни. Но само преди няколко години Държавната дума повдигна въпроса дали той има американско гражданство. Миналата година Никонов, заедно със служителя на ФСБ Девятов, издаде учебник по съвременна история на Русия за 10-11 клас, който включваше глава за СВО, завършваща с възклицанието на Молотов: „Врагът ще бъде победен! Победата ще бъде наша!“

Научният съветник на Тихон постави историята на руснаците в елегантна формула: „Клон на арийското племе слезе от Карпатите, мирно засели Великата руска равнина, Сибир, стигна до Тихия океан, основа Форт Рос (между другото, това е щата Калифорния - А.С.), пое соковете на най-богатите култури на Византия, Европа, Азия, победи най-ужасния враг на човечеството – нацизма, проправи пътя към космоса“.

Признато светило на историческата наука е един от тримата официални референти на дисертацията на високопреосвещенния дисертант - проф. Сергей Мироненко, бивш ръководител на Държавния архив на Руската федерация, сега ръководител на катедрата по история в Московския държавен университет. Мироненко напусна поста генерален директор на GARF, който заемаше от 1992 г., преди осем години след конфликт с тогавашния министър на културата Владимир Медински. Позовавайки се на документи, Мироненко нарече „подвига на 28 панфиловци под Дубосеков“ мит, за което Медински го посъветва да не се занимава с политика. Историята на сътрудничеството на Мироненко с Тихон обаче започва много по-рано: в края на 90-те години тогавашният игумен на Сретенския манастир на Лубянка се интересува от проблема за автентичността на останките на членове на семейството на Николай II. Две тела - царевич Алексей и принцеса Мария - бяха държани в GARF, а Тихон стана секретар на комисията за тяхното изследване. Комисията все още не е стигнала до официални заключения.

Сергей Мироненко стана може би единственият опонент на Тихон, който си позволи предпазливо да критикува дисертацията, като нарече „абсурдно“ твърдението на митрополита, че Николай II е предаден от всички командири на руските армии. Професорът идентифицира следи от конспиративни теории в произведението, основаващи се на безусловното доверие на автора в докладите на френския капитан дьо Малейси, основани на слухове и на признаването на автентичността на „покайното писмо” на Павел Милюков, което се оспорва от учени.

Третият референт е бившият министър на образованието и науката на Руската федерация, а сега президент на Руската академия на образованието Олга Василиева (член на Патриаршеския съвет по култура); тя признава в рецензията си, че историята всъщност е основа за Тихон; а дисертацията е посветена на „социално-политическите процеси в бившите части на Руската империя - сега независими държави“ и трябва да стане основа за „проектиране на държавната политика на Руската федерация в областта на осигуряването на суверенитета на страната“. Тихон Василиев вижда основното научно постижение в това, че той отхвърли „водещата роля“ на социално-икономическите фактори в революцията, подчертавайки „психо-емоционалния фактор“, а именно „идеализацията на либерализма“. Академичната степен в Руската федерация е един от задължителните атрибути на висш „статут“.

Владимир Путин и Рамзан Кадиров

са кандидати на икономическите науки,

а сред федералните министри и депутати има много доктори. Стилът на управление, комуникациите и харизмата на Тихон го поставят сред висшите служители на путинската вертикала, малко зависим от патриарха, синода и други църковни институции.

Според Ксения Лученко, православен журналист и бивш служител на издателството на Московската патриаршия, Шевкунов отговаря на образа на Путин за идеалния чиновник: „Той привлича и използва огромни бюджети без нито една грешка. Всичко е навреме, подходящо, според докладите, с дързък размах, който вдъхновява Путин, но без самохвалство – „всичко е ваше, ние сме само изпълнители тук“.

Психотипът на Тихон е удобен за Путин, за разлика от психотипа на Кирил. И президентът на Руската федерация не пести признаци на внимание: посещава Тихон във всички места на неговото служение, хвали неговите изложби и проекти, награждава го с ордени (на 18. ноември митрополитът получи още един - „За заслуги към отечеството”, 2-ра степен). На този фон научното „остепенуване“ на Тихон е очевидна стъпка към чисто политическа кариера, „по призив на Господаря“.

Конспирации, масони и други "психоистории"

Към тези мисли навежда текстът на дисертацията. Авторът слабо се интересува от теологията и църковния живот (само три параграфа в основния текст са посветени на това), но страстно описва политически интриги, възприемайки историята като психологически трилър, изпълнен с конспирации и коварни машинации на врагове. Кандидатът няма специално образование /той е завършил кино-специалност/, нито един от неговите научни трудове, с изключение на статии, свързани с тази дисертация, не е включен в наукометричните бази данни. Да наречем защитената на 24. декември работа „научна“ обаче е твърде пресилено. Преценете сами.

Още във въведението Тихон заявява, че неговата работа не е за миналото, а за настоящето (следователно не за историческия отдел, а за факултета по публична администрация): „Кризата на държавността в края на ХХ век в много отношения прилича на революционните събития от 1917 г.... Днес, когато заплахите за нашата държавност, идващи предимно отвън, нарастват, въпросът за жизнеспособността на Руското общество отново става изключително актуално“. Авторът предлага да използва своите постижения „за подобряване на стратегията за национална сигурност и прилагане на политики за запазване и укрепване на традиционните руски духовни и морални ценности“.

Стилът на произведението - литературен и публицистичен - разбира се, значително улеснява възприемането му от масовата публика, но поставя под съмнение научната му стойност. Изглежда епископът просто е упорито съветван да преформатира последната си книга „Смъртта на империята. Руският урок“ като дисертация. Авторът на дисертацията не крие това: „Съгласно Правилника за присъждане на академични степени в Московския държавен университет [книгата] отразява основните резултати, положения и изводи от изследването.“

Съответно, основният патос на книгата се влива в дисертацията: вечният враг на руската държавност е прозападната либерална интелигенция, превърнала се в „печеливш проект за безмилостно унищожаване на собствената си страна“. Разбира се, крахът на държавността е невъзможен без масонски заговор. Тихон напомня:

„От 34 души, които ще заемат министерски постове във Временното правителство, 29 бяха масони... Подобна ситуация може да се наблюдава и във втория център на властта - Петроградския съвет, председателят на изпълнителния комитет на който, вече споменатият Чхеидзе и двамата му заместници, включително Керенски, също бяха масони.

Като цяло революционното „двувластие“ и противоречията между либерали и социалисти бяха обикновен масонски трик - всичко беше планирано предварително на тайни срещи на ложите. Друг пример за научно ниво на изследване: „Една от най-сложните фигури в царския кръг беше Григорий Ефимович Распутин“, пише авторът на дисертацията. „Има много причини да се твърди, че той не е чудовището, за каквото го представят клюките и руската преса от онова време.“

Няма източници, но трябва да вярвате

на честната дума на автора-дисертант.

Основният нерв на работата е изследването на „психологията на революцията“, използвайки чисто литературни (ако не и филистерски) методи. Авторът на дисертацията описва емоциите на участниците в събитията:

„Въпреки че всеки, който имаше търпение, можеше да си купи ръжен хляб без ограничения, ситуацията се превърна от напрегната в паника... Бунтът вече беше в разгара си, а Думата беше на негова страна. Но императорът все още не знае за това. А председателят на Думата Михаил Владимирович Родзянко знае. И той започва да действа активно. Неговата задача е да сплаши царя. Митрополитът се позовава на мнението на „известни учени и историци“, дошли в Сретенския манастир. Без да назовава имена! Мнението се отличава със своята оригиналност: „Какво искаха водачите на революцията? Да, искаха да управляват!“

Аргументите на новоизпечения кандидат на науките в сферата на психологията и психиатрията също приличат на плакати: „В тези трагични дни цареше тотална, удивителна внушаемост... Неконтролируемите маси, алчни за обещания, бяха бързо увлечени от рецепти, които предлагаха незабавни и уж единствено верни решения... „Заиграха се. Ние свършихме играта”... В психиатрията има такова понятие – масова психоза. Или заразна умствена епидемия."

Но вместо очакваните препратки към трудове по психиатрия, авторът цитира... картината на Иля Репин „Манифестация от 17. октомври 1905 г.“ „Погледнете внимателно тези лица“, призовава кандидатът дисертационния съвет (?). „Това лица на нормални хора ли са?“ И не можете да спорите. Елитът, който свали царя-бащица, продължава Тихон, „нямаше представа, нямаше реален план за трансформиране на страната“. И това „научно откритие“ трябва да се приеме на вяра.

 Не си мислете, че ученият митрополит е закоравял антисъветски монархист. Съвсем не! Той се чувства горд от Съветския съюз: „Русия, макар и вече съветска, в крайна сметка се надигна и успешно се възползва от част от голямото наследство, което наследи от имперска Русия. И нашият народ с най-голям ентусиазъм, без да се спира пред никакви жертви, се зае със задачата, за която се показа единственият способен в областта на държавното строителство: създаването на нова велика сила - сега съветска.

Небезизвестният олигарх Сергей Пугачов, който твърди, че е запознал Путин и Тихон в края на 90-те години, описа светогледа на последния по следния начин: „Той е много съветски, принуждава хора на Сретенския манастир да пеят съветски песни. Той има салата винегрет в главата си... Той има, според мен, една ужасна черта за свещеник: благоговение пред сановете.“

Руският религиовед Николай Митрохин, който работи в Бременския университет, напомня за предполагаемия интерес към бъдещия митрополит от страна на КГБ на СССР. Нека оставим това предположение на бъдещите църковни историци. Нека само да отбележим един факт: неочакваното назначаване на възпитаника на ВГИК /Киноинститута/ в Издателския отдел на Московската патриаршия по онова време, може да изглежда странно, но бе начало на рязък кариерен възход за Тихон в началото на 90-те години. Което завърши с изключително доверие в отношенията му с Путин. Като игумен на манастира на Лубянка, Тихон се грижеше за много висши офицери от ФСБ и в интервюто си от 2019 г. каза, че не вижда нищо лошо в сътрудничеството на висшето духовенство с КГБ - според него, това е донесло само полза на църквата.

Специалистът по история на църквата от епохата на Руската революция, професор Михаил Бабкин, се изказа много негативно за дисертацията на Шевкунов в разговор с журналисти на „Новая газета“: „Това е компилация. Има почти нулева информация за политическата позиция на духовенството. Но призовава държавата (стр. 180, последният параграф от Заключението) да противодейства по-ефективно на разрушителните фактори.“

Тихон, както може да се предположи,

иска работата му да помогне на Путин

да избегне грешките на Николай II.

Но защо авторът на такова произведение носи сан митрополит, интересува ли се въобще от религията като такава? Ако потърсите отговора на този въпрос в дисертацията, ще се окаже - в най-малка степен. Само веднъж, към края, Тихон споменава, че „първопричината“ за падането на Руската империя е „всеобщият упадък на духовния живот, формализирането и поради това и смъртта на църковната вяра в много слоеве на руския народ“ .”

Би било наистина интересно да разберем истинските причини за това явление. Без такова разбиране, цялата „психоисторическа концепция“ на Тихон се разпада: процъфтяваща империя, управлявана от изключителен император, руският народ е богоизбран, световната война предизвика прилив на патриотизъм - и, моля - „смъртта на вярата!”.

Академичната степен по публична администрация със сигурност открива нови хоризонти пред митрополит Тихон. Но това изобщо не означава, че владиката скоро ще се появи пред нас в стола на министър-председател или председател на Държавната дума. В една авторитарна система такива позиции играят техническа роля. Това по-скоро означава, че бъдещият патриарх, както го вижда Путин, ще бъде не толкова „абстрактна“ религиозна фигура, а държавник – глава на патриотичната идеология и традиционните ценности. Колкото и да се труди кагебистът Кирил на това поприще, той си остава човек от миналото, рудимент за духовенството. Тихон е човек от настоящето, правилно и творчески изразяващ всички интуиции и мечти на водача на нацията.