В тайнството на Литургията ние потвърждаваме желанието си да живеем вечно в Небесното царство

НАШИЯТ КРЪСТ

„Искам да умра, искам час по-скоро този окаян живот да свърши!“ Това е основната мисъл, желание, но и самозаблуда на всички самоубийци. Защото животът не свършва със смъртта, а просто минава в друго измерение, където обектите /почти/ нямат физически измерения и характеристики. Човешките души, които съдържат и съхраняват нашето съзнание, нашия Аз,

нашите чувства, мисли и желания – те са безсмъртни, защото са сътворени от Божието дихание. А земният ни живот не е по-различен от един дълъг-дълъг урок, който завършва със задължителен изпит или тест. Критериите дали сме усвоили преподаваното в училището на Живота са Божиите заповеди, от които най-важна е Христовата заповед за Любовта – към Бога и ближния. За да няма нечули и неразбрали - тук под „любов“ не разбираме онова сладострастно плътско влечение, възпяно от масови поети и поп-фолк текстописци. Говорим за Любовта като проява на съпричастност, на милост към човека, но и към всяка живинка…

Ако сме повярвали с ума си, че горилите и шимпанзетата не биха могли да бъдат нашите прадеди, ние сме направили първата стъпка нагоре. Ако сме повярвали, че Светата Троица е нашият създател и отец – това е втората крачка. Но дори вече да сме влезли в храма, дори да сме повярвали в Евангелието – това не е достатъчно… Чуйте по този повод благодатните и утешителни думи на новопросиялия гръцки светец и наш съвременник св. Порфирий Кавсокаливит:

"...Старецът беше натъжен, че вярващите по навик искат от свещеника да се помоли за тях в олтара, докато в храма те самите почти не участват в общата молитва. Той казваше така:

„Аз изнасям даровете, а те дори не повдигат глава. Казвам възгласа: „Да застанем прави...“, а те остават да седят. Аз ги благославям, а те говорят помежду си. Но най-страшно е, когато се каже възгласът: „Пийте от нея всички...“, а малцина от тях пристъпват към светата Чаша с причастието. За свещеника това е голяма мъка.

- Отче, необходимо ли е всички да се причастяват?

- Това не го казвам аз. Това го казва Господ: „Всички!“ (Мат. 26:27). Може би тази дума има някакво друго значение, което не ми е познато?.. В свещеническата молитва се съдържат следните думи: „И удостой ни, Владико, от Твоята властна ръка да ни преподадеш Твоето пречисто Тяло и Твоята честна Кръв, и чрез нас на всички хора.“ На всички!!!

Как ще се отстраниш от ежедневието без божественото причастие, без Христос? Дошъл си в храма, а си пренебрегнал най-важното – светите Дарове, а те са всичко. Взел си само антидоро. Знаеш ли какво е светият Престол? Това е най-скъпоценното нещо, което съществува на земята. Царските престоли, председателските кресла, академичните катедри имат по-малка стойност.

Светият Престол е неизгаряща къпина. Тук слиза Христос, тук пребивава Светият Дух. Около Престола стоят свети ангели. Колко величествена и страшна гледка! Често се плашех дори и да допирам светия Престол. Като стоиш пред това чудо, ти слушаш как енориашите вместо да участват в преживяването на необикновената Тайна, те си шепнат и си говорят празни приказки. А кой извършва богослужението? Дали сам свещеникът или йереят заедно с народа? Защо казваме „служба? Така както свещеникът стои пред Престола на Славата, също така и народът трябва да стои в храма. Внимателно, събрано, напълно да се отдаде на Бога. През тези мигове ние вече не се намираме на земята. „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите...“ – значи, че се намираме на небесата, пред Света Троица. „Да отложим всяка житейска грижа..“ Тогава всички ставаме свещенослужители...

О, голяма милост Божия е, че сме удостоени да преживяваме това! Ако вярваме, че пред нас се извършва велика Жертва, тогава сме длъжни да стоим със „страх Божий“. Трябва да плачем от щастие, че Самият Бог снизхожда към нас и от любов към нас се принася в жертва. Ако ние не вярваме в това, защо тогава влизаме в храма? Кого лъжем с това? Тези, които не влизат в храма са по-искрени. Дали ти, братко, ходиш на филхармония?

- Да, отче. Искам да слушам добър симфоничен оркестър. Така се отпускам.

- А чул ли си някой там да разговаря? Всички мълчат и се страхуват да не пропуснат нещо. Кое има по-голяма стойност? Музикалните звуци, които само отпускат или присъствието на Светия Дух, Който спасява! Ако царят или президентът на държавата те повика поименно, за да приемеш дар от него, дали би могъл да му обърнеш гръб и да му кажеш: „Не искам!“? Защо тогава не пристъпваш към Христа, Който поради Своята голяма любов, принася Себе Си заради тебе, а му отвръщаш гръб и изговаряш безсмислени думи? Виждаш ли какви дарове Той ни дава? Самият Себе Си.

В храма трябва да мълчим, да събираме ума си и да говорим само с Бога... Нека Бог ни даде сили да понесем това чудо. А всъщност и свещеникът, и енориашите би трябвало да умрат, понеже се намират толкова близо до Тайната, която се случва пред очите им, толкова близо до слънцето. Но милостивият Бог ни показва Своята благост и милост. Слушай и се ужаси! Той дори и умира в нашето нищожно присъствие..

При тези думи, от очите на стареца, този истински служител на Светите Тайни, потекоха сълзи.

- След светата Литургия излизаш от храма изпълнен с мир, който се излива от тебе, като тази светлина се прeлива върху всички, които ни обкръжават. Ти носиш в себе си Христа. Ти си станал Богоносец, Христоносец, Кръстоносец. Всичко това се съдържа в думите на една свещеническа молитва: „Дай ни да Ти служим в смирение...“