Глава от романа „Цепелин за Седмото небе“ на Петър Марчев

НАШИЯТ КРЪСТ

След гимназията отидох да уча в София. Татко каза: “Катя, запиши културология”. Наистина, звучеше по-така, пък имах и нужния бал. Но, когато започнаха лекциите, не бях очарована. Студентските купони също не ме влечаха, защото продължавах да нося в сърцето си копнежа по Спасителя. Тогава срещнах в мензата едно момче от групата ни в Казанлък. Беше във възторг

от откритието си. Още в събота Ленко ме заведе в руския девически манастир в Княжево.

Ето, това е! Най-после намерих онова, което търсеше сърцето ми. Матушка игумения е строга, но не може да прикрие любовта си към ближния; а монахините и те са едни такива, лъчезарни – личи им, че са Христови невести, че живеят с Иисуса. Но най ме очарова срещата с отец Серафим; той наистина е светец. Вече е стар и болен, но от очите му струи светлина, цялото му присъствие излъчва благост. Обаче стане ли дума за Календара и отстъплението, той се променя; гласът му се изпълва с горест, но и със сила. Всъщност, това е различното в Княжевския манастир: там служат на Бога по с т а р и я к а л е н д а р! По същия този юлиянски календар са се извършвали богослуженията и в Българската православна църква до 1968-ма; в онази година, обаче, тогавашният ни патриарх Кирил под натиска на Световния съвет на църквите въвел новия календар. Я ми кажете на коя дата се почитат светите равноапостолни братя Кирил и Методий – на 11-и или на 24-ти май; или пък кога е редно да се почитат героите на Илинденското въстание? Е, видяхте ли, че хаосът е пълен. Но най-страшно е общуването на духовниците от Българската православна църква с икуменистите от Световния съвет на църквите. Дяволска работа е тоя икуменизъм; тия диваци отричат съществуването на “едната, света, вселенска и апостолска Църква”, от която през вековете са отпаднали католиците, протестантите и пръкналите се от тях безчет секти. А искат тепърва да създават Църквата Христова, като обединят всички “църкви”, разбирай ереси. Целта им е твърде прозрачна – да омърсят, да осквернят по този начин и Православието, което е правоприемникът на древната апостолска Църква.

 Единствено архимандрит Серафим и монахините от Княжевския манастир се противопоставили на въвеждането на новия стил; а също вдигнали глас и против членуването на нашата църква в икуменическата организация. Постепенно и други вярващи проумели истината и се присъединили към тях; после назрял моментът да се създаде Българска старостилна православна църква. Отец Серафим имал откровение от Господа, че неин глава трябва да стане тогавашният иеромонах Марий. Хареса ми този човек; когато го видях за пръв път в манастира, гръмогласно обясняваше нещо на матушка, а очите му искряха. В продължение на близо година той се готвеше да го ръкоположат в Гърция за епископ. Изведнъж, обаче, на архимандрит Серафим му се дало друго откровение – че начело трябва да застане друг, сегашният епископ Фотий. Лелее, че като се разфуча оня ми ти Марий, като измамена годеница. И се отдели от хората на Фотий; последвах го и аз, защото ме бе омаял неговият огън, хъсът му. При него няма мънкане, няма средно положение: или горе, или долу! Както се беше ядосал на Фотий, та си го изкара на Българската православна църква. Като рече: няма благодат в нея, заради общението с еретиците Господ бил оттеглил благодатта си, а разколът бил очевидното доказателство за това. Като че ли в Гърция няма тъкмо осем, и то все старостилни синоди! Но аз това не го бях чувала по онова време. И взех да повтарям като безмозъчен папагал мариевите хули.

 Ах, Катерино, глупачко, окаянице!.. Заради хулата ми срещу Благодатта, Господ допусна да стане това за вразумлението ми: демонът влезе в мене…

---------------------

Публикуваният откъс е от романа „Цепелин за Седмото небе“, 2012, ИК „Жанет 45“

Тиражът е изчерпан, но последни бройки може да потърсите в  ИЗДАТЕЛСТВОТО