По време на молитва, на архимандрит Гервасий му се явява наяве Пресвета Богородица

Петър МАРЧЕВ

Много са свещениците, монасите и епископите, пострадали от гоненията на тоталитарната комунистическа власт в България. За жалост, имената им продължават да тънат в забрава, макар много от тях безспорно да са придобили дръзновение пред Бога.  Тук няма как да не споменем митрополит Борис Неврокопски, застрелян през 1948 година от разпопен свещеник, насъскан и платен от

комунистите. Отец Евстатий Янков от Чепеларе е друга светла личност на БПЦ, пребит до смърт от болшевишката милиция в началото на 50-те години. За тях почти всеки вярващ българин е чувал по нещо. Но има и такива скромни и смирени труженици на Божията нива, чиито имена бавно, но безвъзвратно изчезват от колективната ни памет. Един такъв Божий угодник се е подвизавал в Казанлъшката света обител…

Архимандрит Гервасий в света е работил като миньор, но се отзовал на Божия повик и тръгнал след Христос. Информацията за него е сравнително оскъдна, но все пак църковните хора го помнят от служението му като ефимерий в Казанлъшкия девически манастир. Духовно чедо е на отец Петър Василковски, руснак по произход, който е преследван от ДС заради притежаването на книгата „Архипелаг ГУЛАГ“ на дисидента Солженицин. Казанлъчани, които са познавали отец Гервасий, свидетелстват, че е бил изключителен молитвеник. По време на литургии, молебени, акатисти и панихиди споменавал хиляди и хиляди имена.

Отец Йордан Карагеоргиев, който е бил ефимерий в казанлъшката обител в зората на демокрацията, е записал близо 20 касетки с магнетофонни записи, съхранили спомените на тогавашните около 15 монахини. Тези сестри свидетелстват, че веднъж, по време на молитва в параклиса /който се намира в северното крило на манастира/, на отец Гервасий му се явила наяве Пресвета Богородица.

Всъщност, архимандритът носел тежък житейски кръст – неговият по-малък брат като войник направил опит да избяга зад граница. Но бил заловен, бит и измъчван, а в резултат на издевателствата полудял. Родителите им били починали, затова о. Гервасий прибрал психично болния си брат при себе си в манастира. Болестта карала младежа да буйства през нощта и отец Гервасий останал без сън и почивка. ДС, която имала агенти в манастира, също го наблюдавала като „неблагонадежден“…

Архимандритът умира през 1982, само на 43-годишна възраст. Последните му думи в болницата били „Отровиха ме!“, макар лекарите да записват като причина за смъртта инфаркт…

Вярващите продължават да обичат своя отец Гервасий и да разчитат на молитвеното му застъпничество пред Бога. Ето една от историите, които разказват енориашите – отецът пътувал с влака и случайно станал свидетел на мъката на една майка, чиято дъщеря – голяма девойка – се била самоубила. Как и колко се е молил той, няма как да знаем. Но майката веднъж сънувала покойното си момиче, което я упрекнало, че нищо не направила за упокоението на душата ѝ. И добре че бил отец Гервасий от Казанлъшкия манастир, който я измолил от Господа… И така тази жена дошла в Казанлък, упътили я към манастира, където открила архимандрита и му благодарила…

"Беше най добрият приятел на семейството ни. - спомня си Ивелин Малчев. - Дори да си най-големият атеист, като чуеш отец Гервасий как говори, нещо ти трепваше. Запомнил съм го с чанта пълна със покупки, хранителни продукти. Казваше - пари не ми трябват, а има хора, които имат нужда от храна... И носеше. Мразеше колите - носели смърт, пеша ходеше до Атон и преспиваше по манастирите. Знам, че е имал нещастна любов и след това станал монах. Целият град го обичаше, беше за нас истински ангел. Някои от монахините му завиждаха за голямата обич на хората към него. Когато почина, целият град се събра. А той беше здрав, едър мъж, не боледуваше и хапчета не пиеше. На погребението му се говореше, че е отровен. Чувал съм, че владиката не е разрешил аутопсия. На стената в килията му имаше закачени три снимки: като малък, като зрял човек и снимка на един скелет. Такъв съм бил - такъв съм сега - такъв ще стана, така казваше. Аз бях малък, но той много ме поучаваше. Сега на това безверие ни трябват такива като отец Гервасий. Винаги като се връщам в Казанлък, паля свещ на гроба му в манастира..."

 Отец Йордан Карагеоргиев припомня и друг впечатляващ случай, разказан му от старите монахини. Една вдовица от Казанлък имала твърде буен син, който влязъл в казармата. Било 1980 година. Тъй като жената се бояла той да не направи някое сериозно провинение, се обърнала за помощ към отец Гервасий. И, слава Богу, казарменият срок минал без „издънки“ и момчето се уволнило. Когато пътувало с влака към родния си град, на някаква гара го спрял някакъв „поп“. Който посъветвал бащински младежа да слуша майка си, да избягва лошите другари и белите… накрая му заръчал да поздрави майка си…

Момчето се прибрало вкъщи, хапнали, пийнали и се сетило за „попа“. „Заръча да ти предам поздрави, защото сте се познавали“, казал младежът на майка си. Вдовицата останала озадачена, но на другия ден отишли двамата в манастира. Архимандрит Гервасий бил починал преди няколко месеца. Младежът се вгледал в снимката на надгробния паметник и се изумил: „Да, този беше човекът, когото вчера срещнах във влака и ти прати поздрави!“

------------

на снимката са отец Гервасий и отец Петър Василковски