Длъжността „патриарх“ не е доживотна. Ако Даниил продължи с издънките, Синодът има право да го свали от патриаршеския престол…

НАШИЯТ КРЪСТ

Няма човек от нашите поколения, който да не е израснал с „героичния образ“ на червения поп Андрей Игнатов от село Медковец, подвизавал се през септември 1923 година като комунистически метежник. През годините на комунизма той бе възхваляван като революционер и пример за прогресивното свещеничество, което се бори заедно с народа против фашистката власт.

Във филма "Септемврийци", поръчан от Политбюро, поп Андрей е начело на брониран влак, който пристига в решителния момент на битката на въстаниците с армията. Бунтовниците са поздравени лично от Димитров и Коларов, а ролята на Червения поп играе известният актьор Иван Братанов. В действителност, попът, който има чифлик с 300 дка земя, цели пет дни от избухването на метежа до 27. септември върти далавери. Революционният комитет му е дал пълномощно за реквизиции - храни, брашно, фураж, сено, сирене... А за да ги натовари - и влак с локомотив, три вагона и платформа. Когато болшевишкият метеж се проваля, подведените от комунистите селяни си плюят на петите. Някои от тях заварват попа в чифлика му: нощ е, той е запалил голям огън и играе ръченица! Дали е бил пиян, или е превъртял – не се знае. Тогава довчерашните му другари по оръжие го връзват и го закарват на гара Медковец, за да спечелят някоя червена точка пред старата-нова власт…

Историята е запазила срамния спомен и за още един Червен поп – от Самоков. „Протойерей Константин Русинов, за да попадне в днешното безизходно положение, е жертва на децата си и на госпожа презвитерата, жена почти неграмотна, която заедно с децата си е посещавала редовно клуба на комунистите и е толкова фанатизирана, че мъжът ѝ се поставя при свършен факт да мине в редиците на комунистите. Ваше Преосвещенство, много говорихме, увещавах го, молих го с болка на сърцето си да заяви, че се отказва от комунистите, обаче с тъга на душата си донасям, че няма резултат положителен и нищо утешително няма.” Така пише в свое изложение до Пловдивския митрополит негов събрат и приятел. След деветосептемврийския преврат Русинов се разпопил, захвърлил расото и тръгнал да изнася платени атеистически проповеди по училища, села и паланки…

По времето на тоталитарната комунистическа власт, чекистите от ДС изпълняват повелята на ЦК на БКП – Църквата да се превземе отвътре. Всички църковнослужители са били поставени под натиск – първо да захвърлят расото, като властта им дава възможност при привилегировани условия да учат висше образование и да сменят професията си. Някои се съгласили. Останалите били насилвани да сътрудничат на тайната комунистическа милиция. Знаем почти всичко за досиетата на нашите владици… Но нито един от тях не падна толкова ниско, та открито да пропагандира комунистически опорки като патриарх Даниил. Той започна с индулгенции за Септемврийското въстание… и бедно ни е въображението да си представим докъде би могъл да стигне. Дори хлъзгавият като жаба пРезидент е „обтекаем“ в словесните си изяви. Да, „Ами какъв да е Крим!“ и „Западът е виновен затова, че подкрепя украинската контраофанзива, довела до милионни жертви“ – това са образци, които ще влязат в Златната книга на кремълските блюдолизци. Но никой не е чул о.з. генерала да се възхищава публично от кървавите подвизи на червени главорези като Лев Главинчев и Мирчо Спасов, избили десетки хиляди невинни хора през „безотговорните дни“ на 1944. Примерно.

Засега Патриархът ни е само леко розов. Като недозрял домат. Ще влезе ли в историята като Червения патриарх, зависи от него самия. А и от нас, които държим да наричаме бялото „бяло“ и черното – „черно“. Длъжността „патриарх“ не е доживотна. И ако Негово Светейшество продължи да дава доказателства за своето недостойнство, Светият Синод има право да го свали от патриаршеския престол…

Умната, дядо!