60 милиона са жертвите на Втората световна. От 1945 до днес сме убили 4,5 милиарда неродени деца

НАШИЯТ КРЪСТ

Само цифри: през ВСВ са убити около 60 милиона души. Но всяка година, макар и в състояние на мир, ние убиваме по около 56 милиона деца. С чиста съвест, тъй като те са прекалено слаби, за да се защитят, а и не могат все още да говорят, за да ни нарекат „Убийци“… Ако умножим 80 години по 56 милиона, ще получим ужасяващото число 4,5 милиарда!

За България тази цифра от 1956 година до днес е между 6 и 7 000 000 убити български деца. Нашите деца…

Нека чуем мъдрите думи на Лимасолски митрополит Атанасий по темата за абортите по желание, която е табу в съвременните предапокалиптични времена…

+   +   +

Не можем да убиваме другия човек, защото не ние, а Бог му е дал живот. Също така, убивайки човека, не му оставяме поле и време за покаяние и спасение. Божието милосърдие е толкова необятно, че и бин Ладен, и който и да е може да спаси, ако се покае. И Бог не само може, но и иска да ги спаси, защото Той е преблаг, милосърден, човеколюбив, Бог на любовта и търси спасението на човека, колкото и това и по човешки да не успокоява нашето чувство за мъст. Ние казваме: Добре, другият е направил толкова злини, и след това светец да ми стане? И в Рая да отиде? Не става ли много? Въпреки това, ако човек се покае и поиска прошка от Бога - да, Божието милосърдие е необятно и ще спаси всеки човек, както спасява нас. Разбира се, ще ми кажеш: Колко хора убиват в този свят? Малцина. И в епохата, в която живеем, поне хладнокръвно не отиваш да убиеш другия човек. Обаче има и други случаи, в които убиваме хора и трябва да ги знаем.

Една обичайна постъпка, за която знаете, че Църквата е категорично против, са абортите. По този въпрос Църквата е категорична, не приема аборта, защото смята, че от първия момент на зачеването, на оплождането в утробата имаме човек, макар още да няма ръце, нозе, глава. И науката потвърждава това след разчитане на ДНК-то и доказа, че ДНК-то съдържа всички онези елементи, които съставят човека, който ще се роди. Църквата винаги е поддържала тази позиция, защото е имала и догматически причини за това. От първия момент, в който й било благовестено на Света Богородица зачеването на Христос, Бог Слово се въплъщава. Независимо че не виждаш ембриона с голо око, а само под микроскоп. Няма значение, човек е. Расте, активира се, придобива цялостен облик. Затова в никакъв случай не можем да приемем абортите като решение. Хубаво е да знаем това и много да внимаваме, защото за съжаление в Кипър стават десетки хиляди аборти на година. При турската инвазия колко човека загинаха? 6 000. Тоест, няколко инвазии на година. Разбирате, че това е голям проблем, да не говорим за травмите, които самата жена претърпява, майката, която реално убива своята природа, своята майчинска ипостас, и среща не по-малко затруднение. Често срещаме това и в изповедите, където хората идват при нас, дори възрастни жени, които се терзаят много заради тази своя постъпка. В онзи момент счели това за изход, за избавяне от една нежелана ситуация, решение на един проблем, но то се връща като бумеранг. Говоря за жените, но и мъжете не са освободени от отговорност. Мога да кажа, че мъжът навярно носи по-голяма отговорност и трябва да застане отговорно до жената, която по една или друга причина е забременяла.

Мисля, че когато жената проявява търпение (и не направи аборт) при една нежелана /както я наричат/ бременност, тогава Бог ще я благослови и ще ѝ даде много благодат и благословение, защото е понесла това затруднение и изпитание.

За щастие виждам, че по-младите жени по-трудно прибягват до това решение. По-рано, когато навярно са били и по-необразовани и са имали различни социални разбирания, е било по-лесно. Това обаче не спира да бъде голям проблем и голям грях, който за съжаление засяга много хора. Помислете за един лекар, който прави аборти, каква душа има, какво можеш да кажеш за този човек.

Когато дойдох от Света гора, бяхме в един манастир, където дойде един лекар-гинеколог. Аз, идвайки от Света гора, бях малко див и не знаех да говоря със заобиколки. Веднага щом го видях, го попитах:

- Какво работиш?

- Лекар съм.

- Какъв лекар?

- Гинеколог.

- А, гинеколог?

- Да.

- Правиш и аборти?

- Е, добре…

Човекът се усмихна с половин уста, сигурно си рече „Къде го намерихме тоя тук!” Не ми отдаде голямо значение. Но детето му отишло и купило от книжарницата книга, посветена на аборти. Сигурно чуло, че казах за абортите на баща му, купило една книга и я дало на баща си. Аз нищо не знаех. След един месец той отново дойде, намери ме и ми каза – „Знаеш ли, онзи ден стана така и така. Чувствам се малко неловко, нека поразговаряме малко по този въпрос”. Аз му казах:

- Я ми кажи, колко години си лекар?

- 18.

- Добре. Правиш аборти?

- Да, но знаеш ли, не са аборти, а прекъсване на бременността.

- Добре, дори така. Колко приблизително правиш на ден?

- Е, има дни, в които правя по 4 – 5, в клиниката.

Имах един джобен калкулатор и казах: 18 години по толкова дни, хайде, да сложим два аборта на ден. Хайде средно по един на ден, умножено по 18 години, излезе огромна цифра. Човекът без малко да припадне, когато разбра колко хиляди души е убил. И казах: добре, онези жени може да не знаят, да са под влиянието на чувствата си, на трудната ситуация – разбира се, те нямат оправдание. Но дойдоха при теб. Ти, който си лекар, бре детето ми, как смееш да правиш това нещо, колко хора убиваш?! И не ги убиваш да кажеш, хайде, един ембрион да е на пет дена, където дори на това нямаш право, дори на една секунда да е плодът! А на два месеца, три месеца, четири месеца, пет месеца, където имахме такъв случай. Това е трагедия. Затова абортът няма оправдание, каквото и да стане. Какво означава – „Докторът ми каза?!” Е, понеже ти е казал докторът, какво означава това? Много пъти се поставя дилемата – по-рано, сега не съществуват такива дилеми, сведени са до минимум – че или детето или майката трябва да умре. Вече много рядко се стига до такава дилема. Какво трябва да стане? Ние не можем да отговорим, не можем да кажем: Убий детето си! Ти ще решиш какво ще правиш, но какво означава „майка“? Майката означава жена, която дори може да умре за детето си. Това е майката. Или най-малкото, не го планирайте, оставете човешката природа да работи от само себе си, много пъти в опита ми като духовник се случи да дойдат при мене хора с такива дилеми – ще умре майката, ще умре детето, и когато го изследвахме по-добре, научно и със сериозни учени, видяхме, че нямаше такава опасност. Много просто, това бе лесното решение. Или по-комерсиалното решение, за съжаление. Затова трябва да сме изключително внимателни и да се стараем да не утежняваме душата ни с такива неща. Друг въпрос днес е извънтелесното оплождане. Църквата не е против извънтелесното оплождане, стига само да не оплождат яйцеклетки и след това да бъдат убивани или изхвърляни ембриони. Затова трябва да бъдат много внимателни тези, които прибягват към тези методи.

Въпроси към митрополит Атанасий

След турската инвазия в Кипър през 1974 година излезе решение на Кипърската църква, което разрешава аборти в случаи на жени, които са били изнасилени. Как характеризирате това решение?

- Официално никога не е било издавано такова разрешение. Проучвал съм този въпрос, защото и аз бях чул, че уж Църквата позволила това по време на инвазията, но Църквата официално никога не е казвала подобно нещо. Нито официално някой епископ или член на Синода го е казвал. Ако го каже, на момента се низвергва. Тоест ако аз или който и да е клирик каже на някоя жена: Знаеш ли, върви и направи аборт! Край, на момента се лишава от сан, загубил е Свещенството.

Изключено е да служи повторно. Зная човек, който даде пари на едно семейство, на мъж и жена, които му се оплакваха, че жената забременяла и какво ще стане, ще се самоубият и т.н. Той има роднинска връзка с тях, искали му 100 лири, почувствал срам, дал парите на девойката да отиде да направи аборт. След това този човек тръгнал да става свещеник, но един свят духовник на Света гора, който го познаваше, го спря и не му позволи. След като си съдействал за аборт, не можеш да станеш свещеник. Биваш разглеждан като съучастник в убийството на този човек.

Какво става в случаите, когато една жена роди умряло дете? Логически погледнато, жената не е виновна. Но като че ли чух, че за да допусне Бог да се роди мъртво дете, значи и тя може да е виновна?

- Не, нека не навлизаме в такава логика. Не стига болката на жената, че е родила умряло дете, а сега да я изкараме и виновна – тогава сме погинали, и тя с нас. Не. Това е едно тъжно събитие, трябва да я подкрепим, да разберем болката и затруднението ѝ, тя не носи никаква отговорност. Нима една майка иска да убие детето си? Има биологични причини, където детето може да почине при износването, но не тя е виновна. Освен ако не е взела средства, за да го убие. Тогава да, но недоброволно, без да го желае, не носи никаква отговорност. Напротив, тя се терзае, жената е майка, носи в утробата нов човек, това е великото благословение – от Бога – на жените, че могат да станат майки. Но не можем да ги товарим с такива вини.

А ако медицински изследвания докажат, че плодът в утробата на майката е увреден?

- И какво, ако детето ни е болно, да го убиваме ли? Не можем да го убием, понеже е болно. При мен веднъж дойдоха мъж и жена, на които лекарите им казали, че има вероятност бебето, което ще се роди, да има Синдром на Даун. И ме питат: „Какво да правим? Трябва да прекъснем бременността, не можем иначе и т.н.“ Аз казах: Вижте, хора, добре, разбирам, проблем е, да ви кажа нещо обаче. Оставете детето, родете го и го убийте! Ама как ще го убием? Веднага щом се роди! На другия ден го убийте! Ама не става! Добре, в утробата ти може, защо извън утробата ти да не може? Каква е разликата? И за болните деца се борим и правим и митинги, лицемерим, а бебетата, които убиваме преди да се родят? Направи един ултразвук да видиш бебето в утробата си. Или, както казват простодушните хора, върви лекарят да ти го покаже на телевизора! Дори в утробата е по-незащитено. Със същата логика утре ще искаме да убиваме и старците, какво да го правим стареца, дето е в старческия дом и не умира? Защо да не му пуснем малко класическа музика, да му бием една инжекцийка и да заспи? Смеем се, но тези неща стават, стават…

Спасяват ли се душите на децата, които биват убивани при аборти?

- Аз не съм Бог да кажа, не знам; знам, че тези деца са онеправдани и със сигурност всеки онеправдан човек и много повече всяко онеправдано детенце праведният Бог няма да го остави на хорската неправда. Благият Бог като праведен и преблаг ще се отнесе към тези души както Той знае най-добре. Нито трябва да се безпокоим дали се спасяват душите на децата, които са били убити, а да се безпокоим какво ще стане с душите на тези, които са ги убили. Когато някой бива убит, оплакваш обикновено жертвата – но двойно повече трябва да оплакваш убиеца, защото е умъртвил душата си. Другият, който е бил убит, душата му може да се е спасила чрез смъртта му. Но този, който е убил, е убил душата си и се нуждае от голямо покаяние и духовен труд, за да намери себе си.

Старецът Паисий казва, че душите на тези деца…

- Не, не е казал, че не се спасяват. Зная случая и видението, което е имал. Просто иска да каже колко голямо неправда извършваме спрямо тези дечица, които биха могли да се родят, да приемат св. Кръщение и така кръстени да влязат в царството Божие, а ние ги онеправдаваме, защото ги пращаме в другия живот, убивайки ги и лишавайки ги от кръщение.

Децата, които се раждат и малко след това умират, ако успеем да ги кръстим малко преди това?

- Да, кръстени си. Затова Църквата има икономия и детето може да бъде кръстено и от всеки православен християнин, не само от свещеник. Много благочестиви акушерки и лекари правят това. Когато виждат, че бебето ще умре, го кръщават така: Кръщава се Божият раб еди-кой си в името на Отца и Сина и Светия Дух! Край, кръстено е детето. Ако оживее, свещеникът ще довърши Кръщението.

При възкресението на мъртвите тези деца…

- А-а, там ще ни чакат. Ще чакат майка си, баща си и там ще стават големи запознанства…

-------------------

Превод: Константин Константинов