За не/милосърдието и двойния аршин на лицемерието

НАШИЯТ КРЪСТ

Днес в сайта на БПЦ-БП бе публикувано т. нар. Обръщение на Светия Синод по повод на продължаващата блокада над Ивицата Газа. „Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят: „горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!“ (Авак. 2: 11-12). Месеци наред световната общественост е свидетел

на жестоката обсада на Ивицата Газа, довела до невиждана хуманитарна катастрофа. Хиляди наши братя и сестри вече загубиха живота си; десетки са ранени; два милиона души са обречени на недостиг на храна, питейна вода, медикаменти, електричество и гориво, докато над главите им продължават да падат бомби…

Не можем да останем безмълвни, безучастни и равнодушни.“

Това се казва в текста на публикуваното обръщение, за което се твърди, че е от името на Светия Синод. Тоест, то трябва да е прието с Решение на Синода. Отваряме в сайта раздела „Решения на Св. Синод“ и виждаме, че последното решение е от 10.03.2025 и касае смяната на членовете на Върховния църковен съвет. Тоест, решение относно Газа няма. По пътя на логиката стигаме до извода, че публикуваното Обръщение е лично мнение и позиция на патриарх Даниил.

Ако грешим, нека бъдем опровергани с документи.

Дотогава можем да твърдим, че Даниил Софийски, който със своите изявления и действия още като Видински митрополит доказа, че е симпатизант, ако не и прокси на Московската патриаршия, с пълно право може да бъде наричан Даниил Московски.

Та, от гореспоменатото обръщение, разбираме, че младият дядо Даниил скърби и лее сълзи за убитите палестински мюсюлмани в Газа. Макар да имаме доказателства, че емпатията не му е най-силната страна, и най-вероятно е получил поръчение /откъдето трябва/ да се включи в шумотевицата като професионална оплаквачка. Който е живял по-дълго, помни, че едно време в България имаше и такава „професия“…

Откъде си вадим изводи за емпатията на дядото ли?

Първо – със знанието му и под носа му в Роженския манастир навремето пребиха до смърт и изнасилиха един свещеник. Младият монах Даниил даже и не подсмръкна от жалост… Ами че той оня, убитият поп си беше разколник – бой по главата, така му се пада!

Второ – вече четвърта година рашистите безчинстват в Украйна – не хиляди, милиони наши православни братя и сестри, жени, мъже, деца и старци загубиха честта, имуществото и живота си. Дядо Неофит, въпреки немощите си, заклейми проклетата война на московските изроди. И вероятно от руските служби му помогнаха по-бързо да се представи пред лицето на Бога. После същите служби щракнаха с пръстчета и хоп! – чудото стана, тяхното прокси наметна патриаршеско було…

„Не можем да останем безмълвни, безучастни и равнодушни…“ А ето, че може – вече повече от една година Даниил е патриарх, а така и не чу воплите, нито видя сълзите на украинските жертви на рашистките орки. Знаеш ли на колко години е най-малкото изнасилено украинско дете, а светейший? Само на 2 /две/ годинки…

„Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят“ (Притч. 21: 13). Така майсторски жонглира с цитати от Писанието дядото по адрес на Газа. Без да си дава сметка, че според тези библейски слова ще бъде съден и той самият - от Всевишния…