Интервю с руски свещеник, който се разкри като хомосексуален

Варужан САРГСЯН

Едно от основните събития от последната седмица*, свързани с Руската православна църква, беше признанието на протоиерей и бивш ръководител на духовния център на Ростовската катедрала Александър Усатов, че е гей; той замина за Холандия. В блога си той призна, че е бил принуден да напусне служба, заплашван и осъждан, а след като призна, че е гей,

главата на Донската митрополия Меркурий променил отношението си към него. „MБХ Медия“ разговаря с Усатов за реакцията на публикацията му, ролята на църквата в съвременна Русия и защо Андрей Кураев защитава Тихон Шевкунов, известен като изповедник на Путин.

Протойерей Александър Усатов е на 42 години, той е бивш ръководител на духовно-образователния център на Ростовската катедрала, ръководител на Учебния център на Донската духовна семинария, уредник на отдела за религиозно образование и катехизация на Ростовска епархия. През пролетта на 2020 г. е принуден да напусне службата под натиск, но тогава не е посочил причините за това действие. През юли миналата година напуска Русия и получава статут на бежанец в Холандия.

Публикацията ви за разкриване на Вашата ориентация, както се очакваше, предизвика голям фурор. Какво ви изненада най-много в реакцията на хората?

- Представете си, нищо не ме изненада. Неприятно е, когато четеш откровени лъжи или бурни изрази на адски емоции. Но това е естествено. Много хора, дори през 21-ви век, наистина искат да образоват възрастните и да им кажат как да живеят. Например, какво да ядат и кого да обичат, какви чувства да изпитват. Това се нарича социален контрол над даден индивид. Несъмнено тези хора не приемат строг контрол над себе си.

Преследвах именно тази цел: да покажа до какво води тоталният контрол. Повтарям още веднъж: моето разкриване е за нарушаване на човешките права и свободи, а не за разврат и безнравственост.

Кога осъзна, че си гей? Колко дълго го кри?

- Издържах до 22-годишна възраст. Не исках да живея. Бях готов наистина да скъсам с Църквата. Но след това мисленето ми се рестартира и повярвах в чудотворната помощ на Божията благодат. Църквата предлага надежда за „поправяне“, но накрая разбираш, че в нашата църква това не работи. Започнах да говоря почти открито в моя кръг преди около две години. Хората оцениха искреността ми, но не ме отхвърлиха.

Андрей Кураев отговори на публикацията ви, използвайки я като претекст да критикува бившия ви шеф, ръководителя на Донската митрополия Меркурий. След това заявихте, че Кураев критикува Меркурий заради близостта му с Кирил и по този начин „избелва“ Тихон Шевкунов, известен като изповедник на Владимир Путин. Така ли е?

- Кураев е известен със свръхкритичното си отношение към епископата на Руската православна църква, но има един епископ, когото той изобразява с удивителна последователност само в положителна светлина - Тихон Шевкунов. Като се има предвид, че митрополит Тихон има фундаменталистки възгледи, същото „дълбоко“ православие, което Кураев критикува, с неговото почитане на старейшините, отхвърляне на науката, еволюцията и Запада. Тоест, общите възгледи не могат да обяснят пиара за Шевкунов, който се превърна във визитната картичка на блога на Кураев.

На какво отдавате този подход на Кураев?

- В продължение на много години Кураев се опитва да дискредитира конкурентите на Тихон Шевкунов по пътя към патриаршеския трон. И митрополит Меркурий е един от тях. Кураев директно противопоставя „идеологическия безсребреник“ Тихон на корумпираните и деградирали гей-епископи. Вярвам, че това обяснява неговия плам в борбата срещу гей лобито в Руската православна църква. Шевкунов е пътят на Кураев към реванш в системата на Руската православна църква, към статуса и постовете, които Кирил не му е дал.

Какво е общото отношение към Тихон в църковните среди? Той често е наричан най-влиятелният свещеник на Руската православна църква.

- Тихон Шевкунов се смята за йерарх, близък до президента, така че това може да окаже решаващо влияние върху избора на нов патриарх. По едно време именно архимандрит Тихон, а не митрополит Кирил (Гундяев), извърши основната работа по преодоляване на разкола с Руската задгранична църква. Патриарх Кирил няма да може да му прости това.

Говорейки за Кирил, като човек, служил в системата на Руската православна църква в продължение на много години, какво смятате за основната му победа и неуспех?

- Мога да бъда лишен от сан във всеки един момент, но все пак ще отговоря. Патриарх Кирил успя да разклати и в много случаи да разруши вярата на хората в Църквата. Много млади и опитни свещеници бяха изпълнени с цинизъм и разочарование. Той лично разруши единството на православния свят, като провали Вселенския събор в Гърция през 2016 г. Можехме да станем свидетели на Вселенския събор за първи път от VIII век, но в последния момент Кирил отказа да участва в него. Комуникацията с гръцките църкви е прекъсната. Някой помни ли тази църковна трагедия?

В същото време се радвам, че толкова дълго време ни показва истинското лице на Руската православна църква: феодални навици, презрение към науката, желание за наказване на инакомислещите, превръщане на църквата във франчайз. При предишния патриарх мнозина бяха в блажено неведение за реалното състояние на нещата. В този смисъл патриарх Кирил има неоценима заслуга!

Писахте за гей лобито в Руската православна църква. Защо според вас църквата, като носител на традиционните ценности, го прикрива?

- Сигурен съм, че руската Църква не е „носител на традиционни ценности“ по редица причини. Първо, моралните ценности исторически са се променяли и еволюирали. Говоря сега конкретно за морала, тоест за отношението към реалните хора: непознати и съседи, православни и дисиденти, към жена и евнух, към незаконно дете и беден човек. Моралът в семейната и сексуалната сфера също не е паднал от небето.

В блога си изразявам увереност, че един съвременен руснак няма да може да приложи към себе си църковните изисквания от времената на Московска Рус. И напротив, в продължение на хиляда години Църквата е одобрявала съжителството на благородник с любовница, което съвременните свещеници наричат „блудство“ и „безплатна проституция“.

Затова съм сигурен, че рекламираните в момента в РФ „традиционни ценности“ са ново творение, което има само косвено отношение към традицията, тоест към историческото християнство. Второ, Руската православна църква може само да морализаторства. В самата нея малцина са способни да живеят според Заповедите. Самият Иисус е казал за такива свещеници и богослови: „Не подражавайте на делата им, защото самите те не практикуват това, което учат“ (Матей 23:3).

Колко високопоставени са тези хора?

- Представителите на гей лобито в Руската православна църква не са учители в неделно училище. Те са хора с власт и достъп до пари. На първо място, йерарсите, както и техните помощници от духовенството. Ето отговора на въпроса за „прикритието“: Руската православна църква е загрижена за статута си в лицето на светското общество, така че не може да се очакват шумни разкрития. В това царство всичко е тихо и спокойно.

Казахте, че един от свещениците е писал доноси срещу вас от ревност. Проведени ли са някакви следствени действия срещу вас? Къде са писали и какви точно?

- Доносът беше написан от ростовския протоиерей, а митрополит Меркурий само заплаши, че тези висши структури ще се занимават с мен. Бях обвинен в подкрепа на Навални и едва не в планиране на революция, както и в антисистемни настроения и хомосексуалност.

Предлагали ли са ви еднополови връзки в замяна на повишение? Колко често се среща това в Руската православна църква?

- Аз лично съм избегнал тази съдба. Но близки приятели измежду духовенството многократно са ми разказвали за подобни предложения. Нещо повече, дори по време на службата пред олтара свещениците стават свидетели на „семейни кавги“ между по-възрастни и по-млади, както и присъстващи съучастници. Всъщност, никой не крие това…

Не мислите ли, че Руската православна църква се е сляла с правителството през последните години?

- Всъщност, Руската православна църква е правителственият орган за православната вяра. Нито един от 350-те епископи не смее да осъди беззаконието, което се случва в страната. Сергей Романов беше бързо отстранен от сан едва когато се изказа срещу президента. Преди това той открито разпространяваше антисемитизъм и други странни идеи в продължение на много години. Напоследък църковните йерарси започнаха открито да подкрепят правителствени инициативи, дори когато никой, изглежда, не ги е молил за това. Забелязах също, че идеи, които се появяваха във вътрешни документи на Руската православна църква, постепенно се превърнаха в държавни закони след 2000 г. Например, в тях Църквата осъди пропагандата на хомосексуалността, а през 2013 г. Държавната дума прие подобен закон, установяващ отговорност за „пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения между непълнолетни“.

В Холандия получихте политическо убежище? За колко време?

- Кандидатствах за статут на бежанец през юли и той беше одобрен през септември. Статутът ми е за 5 години, след което планирам да получа гражданство. Имам право на помощи и жилище. Живея сам в тих град, не ходя по гей клубове и не пуша марихуана. Сега трябва да се интегрирам в обществото, да науча езика и да се запозная с културата.

---------------------------

Интервюто е взето през 2021 година