Какво е положението в БПЦ, някой сеща ли се?

НАШИЯТ КРЪСТ

Уважаеми читатели, предлагаме на вниманието ви едно интервю с популярния дякон Кураев отпреди 8 години. Тъй като проблемите в РПЦ, за които става дума, не са станали по-малко актуални… Патриарх Кирил подложи на сериозно дисциплинарно наказание протодякон Андрей Кураев, може би основният му публичен опонент

в църковните редици. На упорития мисионер е наложена епитимия: той е изпратен да изкупва греховете си в московския Новоспаски манастир. Отец Кураев разсъждава върху конфликта си с висшестоящите началници, разказва за „Светлосиньото лоби“ – разбирай за епископите хомосексуалисти – както и за очакваното „светло бъдеще“, което предвещава настоящият предстоятел на Руската православна църква, в интервю за изданието „Московский комсомолец“ /ей че хубаво заглавие!/.

 Отец Андрей, вашите и без това трудни отношения с църковното ръководство очевидно са достигнали ново ниво. Докога ще продължи предписаният ви „поправителен труд“?

- Тъй като няма трудов или поправителен кодекс за духовенството, терминът по принцип може да бъде всеки. Но засега сръкат е такъв - четиридесет литургии.

 Тъй като не съм голям експерт по църковните обичаи, преди срещата ни погледнах във всезнаещата, макар и понякога грешна, Уикипедия. И там пише, че „в момента покаяние рядко се налага в православието и главно на онези, които упорстват в някакъв грях“. Дали това е правилното тълкуване?

- Вярно е. Никой обаче не ми обясни за какво трябва да се покая. Не получих никакви инструкции. Телефонът просто звънна и глас, подобен на гласа на епископа, ме информира, че трябва да дойда в Новоспаския манастир.

 Но вероятно имате свое обяснение за това, своя версия...

- Да, общите причини са ми горе-долу ясни. Очевидно е, че това е наказание за журналистическата ми дейност. Когато бях уволнен от Московската духовна академия през 2014 г., формулировката беше: „Заради скандални изявления в интернет и в средствата за масова информация“. Въпреки че човек може да си спомни много църковни деятели, които са правили много по-скандални изявления.

 Някои от тези фигури също бяха отхвърлени. Например, вашият заклет опонент Всеволод Чаплин, който загуби поста си на ръководител на Синодалния отдел за отношенията между църквата и обществото. Между другото, във връзка с това възникна версия, според която църковното ръководство се отървава от всякакви крайности - както на либералния, така и на консервативния фланг. Правилна ли е тази визия за ситуацията?

- Не. Когато ме наричат либерал, винаги питам: по какви критерии ме класифицирате като такъв? По стандартите, да речем, на Западна Европа, аз съм ужасен мракобес. В Руската православна църква има свещеници, които са много по-либерални от мен. И има такива, които са по-десни от Чаплин. И всички те се изказват без негативни последици за себе си. Така че не, не става въпрос за принадлежност към някакъв политически лагер. Мисля, че става въпрос за емоционалната моментна реакция на патриарха. В моя случай, убеден съм, това беше реакция на текста, публикуван в блога ми в края на декември 2013 г. Нека обясня, че когато започнах да пиша за проблема с педофилията сред църковните йерарси, това предизвика истинска мозъчна експлозия у много църковни хора. Те не можеха да повярват, че подобно нещо може да се случи.

И тогава получих писмо от възрастен мъж, който не криеше факта, че е хомосексуален. Този човек написа, че не разбира защо патриарх Кирил, много интелигентен човек, е против гейовете, защото неговият учител, митрополит Никодим Ротов, е бил един от „нашите“. Всички знаехме, че Ротов е част от „нашата“ ленинградска хомо-общност. Като цяло, това беше много интересно писмо, необикновено, човешко. И като човек с вкус към историческото, реших, че такъв текст не бива да се хвърля в кошчето. И го публикувах.

Именно това – споменаването на Никодим в такъв контекст – предизвика гнева на патриарха по онова време. Хора от патриаршията ми казаха, че това е осуетило плановете му да канонизира Никодим. Всичко вече било готово за канонизацията на патриаршеския наставник, но тази публикация съживи стари църковни слухове. А репутацията на митрополита през годините на службата му, през 60-те и 70-те години, наистина беше толкова добре дефинирана, че в църковните среди възникна „меме“: Никодимов грях, така наричаха хомосексуализма в РПЦ.

 Може да се предположи, че настоящото наказание е свързано с последните ви усилия в същата посока - със скандала, който избухна, след като оповестихте публично случаи на педофилия в Тоболската семинария…

- Не, не мисля, че това е проблемът. Приказките за нещо подобно, което се готви за мен, започнаха още през зимата, преди скандала в Тоболск.

  Носеха се слухове, че ще те лишат от сан напълно…

- Не мога да изключа съществуването на подобни планове от страна на патриаршията. Напълно възможно е сценарият да е бил следният: ще изпратим Кураев в манастир, той ще откаже и това ще бъде канонично основание да го лишим от сан. Но реших да не им давам толкова красива причина.

 Известно е, че Следственият комитет разследва скандала в Тоболск. Докъде е стигнало разследването?

- Не мога да кажа. Знам само, че производството е започнало в средата на април, след като Тюменският отдел на Следствения комитет е получил писмо, подобно на публикуваното от мен. Неотдавна и аз дадох показания по това дело - бях поканен в московския офис на Следствения комитет. Споделих някои неща с разследващите, предоставих им някои материали.

 Освен това, което е публикувано в блога ви?

- Да.

 Ще цитирам пресслужбата на Тоболската митрополия: „За 26 години през Тоболските духовни училища са преминали над 1600 студенти и, разбира се, може да има недоброжелатели сред онези образователни институции, които не са спазвали разпоредбите, които биха могли да се опитат да навредят по този начин на училището и неговото ръководство.“ И вие сто процента сигурни ли сте, че това не е клевета, породена от някакви чисто лични мотиви?

- Сигурен съм на 100% поне за едно доказателство. Защото този човек не е в конфликт нито с патриаршията, нито с епархията. Нещо повече, той има всички основания да бъде благодарен на Дмитрий Капалин (митрополит Тоболски и Тюменски, главната фигура в секс скандала). Между другото, цитираното от вас твърдение прави доста странно впечатление. Епархийските служители сякаш предварително си подготвят сламката, за която да се хванат. Те не казват, че няма свидетели и не може да има. Казват, че има различни хора и някои могат да си отмъстят. Това означава, че предполагат, че има свидетели и жертви. Вторият интересен детайл: според прессекретаря на митрополията решението дали да се съди Кураев или не, ще зависи от резултатите от разследването. Тоест, те не вярват на картите, които държат в ръцете си. Страхуват се, че Кураев все още има печеливша ръка…

 А в действителност имате ли подкрепа?

- Ами, както вече казах, не публикувах всичко, което знам.

 Борбата ви срещу сексуалните отклонения в църковните редици и срещу това, което по-късно нарекохте „хомосексуалното лоби в Руската православна църква“, продължава вече няколко години. Можете ли да направите някакви изводи? В какво успяхте и къде се провалихте? Промени ли се нещо през тези години?

- Е, какво се е променило... Първо, съдейки по полушеговитите оплаквания, които чувам от епископите, животът им е станал по-труден. „Народът“, казват те, „ни гледа със съмнение и ни подозира“. И това е добре. Ако един клирик не е замесен в нещо подобно, подозренията не му вредят ни най-малко и не ограничават живота и дейността му. Ако има някаква намеса - дори на ниво мечти и фантазии - това ограничава дейността му в тази посока. И по този начин съдбите на някои млади хора се запазват чисти. Вторият плюс е, че младите хора и техните семейства също са предупредени и затова не вярват на всяка усмивка и на всеки подарък. Трето, табуто върху говоренето по тази тема е премахнато. Докато проблемът е табу, докато дори не може да се говори за него, той не може да се реши. Всичко това вече е един добър резултат.

Тази история, разбира се, нямаше някакъв епичен край: никой не беше сериозно наказан или изключен. Но аз не очаквах чистки. Разчитах само на спирателен кран за кариерата. Достатъчно е да не се повишават онези хора, които са под подозрение. В края на краищата, да си епископ не е универсално човешко право. Трябва да има определени забрани за професията. Необходимо е да се вгледаме особено внимателно в онези духовници, които проявяват интерес към работата с младежи и деца... За съжаление, няма нищо подобно. Реакцията е дори обратна на очакваната: мощен поток от хора с репутация, която е или съмнителна, или безспорна, се катерят по йерархическата стълбица.

 Според изследователя Николай Митрохин, хомосексуалността в църквата не е отклонение от нормата, а е всъщност самата норма: „На практика за хомосексуалистите Руската православна църква е доста отворен и приятелски свят.“ Млад мъж с нестандартна ориентация, отхвърлен от връстниците си, „намира топло посрещане в църквата“ и бързо започва да прави кариера тук. Как ви харесва тази гледна точка?

- Истината е, че през Средновековието и Новото време както католическите, така и православните манастири са били истинско убежище за хомосексуалистите. Тогава на мода са били ранните бракове и човек, живеещ в безбрачие, е бил твърде странен за света. Манастирът е давал убежище на такива хора: преструвайте се, че обичате Христос, отидете в манастир и там ще можете да срещнете хора като вас. Църквата е предлагала на хомосексуалистите да се откажат от нещо, което няма стойност за тях - хетеросексуален брак, а в замяна им е осигурявала респектиращ начин на живот, достъп до пари и кариера. Какво друго ви е необходимо?..

 Оказва се, че наистина подкопавате основите…

- Едно е да дадеш подслон на някого, а съвсем друго е да имаш власт над някого. Съгласете се, че това не е едно и също нещо. Бих искал да подчертая, че от гледна точка на съвременното право, тормозът над подчинен от началник е престъпление, независимо от пола и възрастта на жертвата. Те могат да бъдат на една и съща възраст, подчиненият може дори да е по-възрастен от началника си, но използването на власт за задоволяване на собствената похот е престъпление във всеки случай.

 Фокусът ви обаче не е само върху случаи, които излизат извън рамките на закона, но и върху греха на содомията като такъв, който сега е напълно приемлив от гледна точка на светския морал и светското право. Както е казал класикът, човек не може да живее в обществото и да бъде свободен от обществото. Може би сте твърде строг с колегите си от църковната „корпорация“?

- Какво пречи на тези хора да създадат своя собствена педерастична църква? Нека я създадат. Нека имат свое паство, нека провеждат срещи на убедени и по свой начин честни хора. А аз от своя страна обещавам да не рисувам никакви гадни неща по стените на техните срещи. Аз съм за свободата на съвестта, но не харесвам лъжите. Разбира се, никой не е честен всяка минута. Но няма нужда лъжите да се превръщат в система и ключ към кариерно издигане.

 Епископ Тихон Шевкунов, наричайки ви свой приятел и признавайки съществуването на проблема, за който биете тревога, въпреки това категорично не е съгласен с избраните от вас методи. Според него, не е трябвало да пишете в блогове, а да се свържете с патриарха, да се опитате да се срещнете с него. Какво бихте могли да кажете в отговор на това? Писахте ли на Кирил, опитахте ли се да се срещнете с него, обяснихте ли се?

- Да започнем с факта, че патриархът е много надеждно изолиран от тези, с които не желае да се среща. Когато веднъж дойде да служи в моя храм на един престолен празник, имаше категорично протоколно изискване: не трябва да съм там! Така че е невъзможно да се свържа с патриарха. Второ, ако Негово Светейшество иска да се срещне с мен, официално или неофициално, няма проблеми - едно обаждане и аз, естествено, ще се появя където кажат. Трето, имам горе-долу ясна представа какво бих могъл да чуя от патриарха, а и той има ясна представа какво би могъл да чуе от мен… Ако някой си мисли, че ще кажа: „Ваше Светейшество, знам как да спася Руската църква, дайте ми пет минути“, тогава много се лъже. Не съм чак толкова луд, нямам фикс-идея. И нямам тайни планове: пиша това, което мисля. Според моята информация, самият патриарх чете блога ми и редовно получава съобщения за моите „скандални“ изявления. Освен това съм убеден, че той знае много повече за живота на своите епископи от мен. Знам, че получава видеозаписи на определени забавления на бюрото си, между другото.

 Но в момента на избирането на Кирил вие бяхте смятан за член на неговия екип. Каква котка се изпречи между вас? Можете ли да си спомните някаква ситуация, някакъв момент на истината, след който пътищата ви започнаха да се разделят?

 - Те никога не се сляха истински. Всъщност, след смъртта на патриарх Алексий, публикувах голяма статия, в която обяснявах защо смятам избирането на Кирил за най-добрия резултат от патриаршеските избори за нашата църква. Скоро след това Кирил, тогава все още митрополит, поиска да се срещне с мен. Той започна разговора с фразата: „Отче Андрей, благодаря Ви, че ме защитихте.“ Аз: „Владико, не Ви защитавам. Защитавайки Ви, аз просто защитавам себе си. Защото при други обстоятелства мисионерската работа, с която живея, най-вероятно ще бъде закрита.“ След секундна пауза, местоблюстителят отговори: „Това е единствената правилна позиция.“ Не разчитах да участвам в „подялбата на откраднатите портфейли“ по това време и очакванията ми бяха напълно оправдани. Нещо повече, скоро след избирането на Кирил бях изпратен на дълга мисия в Абхазия. Знаещи хора ми казаха, че това е форма на учтиво изгнание.

 А защо беше това изгнание? Обидиха ли думите ти Кирил?

- Не, не. Не става въпрос за обида. Просто патриархът има нужда от хора, които, образно казано, е откърмил. А аз съм твърде стар за „кърмене“. Той осъзна, че е твърде късно да ме „осиновява“. Що се отнася до разочарованието ми от Кирил като патриарх, мога дори да посоча точната дата, когато се случи: 23. май 2009 г. За моя радост, за този ден беше обявена първата среща на патриарха със светската младеж. Първият шок беше кордонът от охранители около спортния комплекс „Измайлово“, където се провеждаше срещата. Можеше да се влезе само с покана, каквато аз нямах. В крайна сметка потокът от минаващи момчета почти ме промуши насила. Казаха на охраната: „Не разбирате ли, това е Андрей Кураев!“ Но голяма група хора, енориаши, които също искаха да видят отблизо новия си пастир, така и не успяха да влязат. Вторият шок беше съставът на участниците в срещата. Огромната зала беше пълна не с православна младеж, а със студенти, събрани по задължение, предимно от близкия Университет по физическо възпитание и спорт. Тоест - тези, които се интересуваха от патриарха, не бяха допуснати, а тези, които не се интересуваха, бяха закарани. Освен това се оказа, че няма да има „свободни изпълнения“. Списъкът с въпроси беше съставен предварително, ролите бяха разпределени - кой кога ще се приближи до кой микрофон и каква реплика ще каже. Всичко това беше непонятно за мен. Познавах новия патриарх като интелигентен човек, способен на импровизация и оживен диалог. Но останах с впечатлението, че се страхува да говори с паството си. И следователно, при неговото управление няма да има диалог с обществото. А това беше лошо: един човек, колкото и интелигентен да е, не може да се справи с такава тежест. Като цяло тогава бях много разочарован. Надеждите, които бях възлагал на патриаршеството на Кирил, бяха разбити.

 Публикацията във вашия блог, в която се говореше за нетрадиционната сексуална ориентация на духовния учител на патриарха Никодим Ротов и която, както казвате, стана причина за уволнението ви от богословската академия, беше възприета от някои като намек, че ябълката не е паднала по-далеч от дървото, че патриархът също е един от „нашите“. Вие самият тогава решително отхвърлихте подобно тълкуване. Придържате ли се към същата гледна точка и днес?

- Да, същото е. Но гей-лобито в църквата не са само хомосексуалистите. Това са и онези „нормални“ йерарси, които знаят истината и въпреки това поддържат статуквото. Или дори влошават хода на болестта. Те крият оплакванията под килима, потулват разследвания, дават добри препоръки и просто забравят за църковните закони в „неудобни случаи“. Те смятат погрешно разбрания „мир“ като най-висше църковно благо. Тъй като патриархът е прекарал младостта си в кръга на Никодим, вярвам, че той е добре запознат с поведенческите особености на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Вероятно затова такива хора не предизвикват у него отвращение.

 Тоест, начело на гей лобито е...

- В нашата църква само един човек решава кой ще стане епископ и кой - не. И в същото време виждам, че хора с ясно изразена хомо-ориентация следа излитат на ято. Дори тези, които бяха свалени при Алексий, отново излитат. Простете ми, но трябва да си абсолютен лицемер, за да кажеш: „Не, не, патриархът няма нищо общо с това.“ Това са негови решения, негов избор. Веднъж ми казаха: „Отец Андрей, разбираш ли, ти не остави избор на патриарха кого да избере: дали един протодякон-многознайко като теб или 40 хомо-епископа? Ако ги изгони, те ще организират алтернативна църква и това е разкол. Историята няма да прости на Кирил това. Затова предпочете тях и си ги къта.“ Но не мисля, че това е изчерпателно обяснение. Основната роля, според мен, играе фактът, че такива хора са много по-лесни за контролиране. Когато има компромат за някого, всеки негов опит за съпротива е лесен за потушаване. Достатъчно е да му се каже: „Забрави ли за своите авантюри?!“

 Темата за „синьото лоби“, гей лобито далеч не е единствената причина за вашите разногласия с църковното ръководство...

- „Синята“ тема не е нещо, което ме вдъхновява и представлява голям интерес за мен. Смятам публикациите за това за мой, ако щете, социален ангажимент. И дори мисионерска работа. В края на краищата не е достатъчно да влезеш в Църквата - трябва да можеш да оцелееш в нея, да останеш. А розовите очила имат навика да се чупят със стъклото навътре, наранявайки очите. Затова предупреждавам народа - ако не сте очаровани, ще избегнете разочарование.

 Надявате ли се, че нещо ще се промени тук?

- Бог съществува и следователно имаме право на надежда. Но е ясно, че това няма да се случи при сегашния патриарх. Когато ме питат какво ще правя, ако бъда лишен от сан, отговарям, че ще се запиша във фитнес клуб. За да доживея до следващия патриарх и да подам жалба.

 Времената са горещи напоследък, отче Андрей. Актуална ли е темата за вашата сигурност днес?

- Често чувам заплахи. Хората постоянно посещават блога ми и споделят мечтите си как биха искали да ми „насинят лицето“ или да организират нещо по-сериозно. А преди време някои познати от ФСБ ми казаха, че вече съм изнервил някои другари от гей лобито дотолкова, че са готови да се включат и да наемат убиец. Не говорим за самите гей епископи, а за хората от втори ранг, които са близки до тези йерарси. Те също искат да бъдат издигнати, но смятат, че публикациите ми са навредили на кариерата им и че трябва да бъда наказан за това.

 И така, какви мисли поражда у вас тази информация?

- Аз вярвам в Бог. Тоест, ние да правим каквото трябва, а да става каквото е решил Господ… Знаете ли, напоследък често си спомням един виц от живота в Рублевка. Представете си Рублевское шосе: скъпи нови къщи, редуващи се с бараките на стари жители, които още не са изгонени... И една баба-коренячка се опитва да пресече пътя. За съжаление, не успява: възрастната жена е блъсната от някакъв готин Мерцедес. И тогава започва голяма каскада: Ламборгини се блъска в Мерцедеса, Мазерати се удря в Ламборгинито, Ферари яхва Мазератито, Ролс-Ройс се блъска във Ферарито... Един „нов“ руснак-богаташ слиза от Ролс-Ройса, пали цигара, поглежда тази купчина изкривено скъпо желязо и казва: „Да, бабката си отиде със стил...“

-----------------

За тези, които се интересуват от съдбата на дякон Кураев – понастоящем, от миналото лято той е клирик на Литовската епархия към Вселенската патриаршия

Интервюто се публикува със съкращения