Казват, че има хора, който Бог е избрал за Себе си още от утробата на майка им. Старецът Гавриил е бил точно такъв. Негови близки и съседи си спомнят, че още като дете по цели дни не е посягал към храна и е бил отдаден на любимото си занимание – да строи църкви от кибритени клечки. Баща му разрушавал църквите, а той бил от тези, които ги съзиждали. Въпреки жестокия атеизъм през тези години в СССР, едва дванадесетгодишен о. Гавриил е знаел прекрасно Евангелието. След отбиването на редовната си военна служба в редовете на Червената армия, в началото на 50-те години на миналия век, о. Гавриил построява в дома си четирикуполна църква. Комунистите така и не са успели да я разрушат и тя съществува и до днес. Цялата църква е окичена с различни икони. Някои в рамки, други – просто изрезки от дореволюционни вестници, измачкани, обгорени… Всички тях о. Гавриил е събирал от бунището. Имал е дар да ги открива и „спасява“. Още тогава мнозина са го смятали за душевно болен. В 1955 г. Годердзи приема монашество под името Гавриил.

Годината е 1965-а, а датата 1 май, ден на трудещите си. Проспект „Руставели“ е изпълнен до краен предел от манифестиращи труженици. Мнозина от нас си спомнят тези насилствени и нищо не значещи демонстрации на солидарност с трудещите се от другите братски социалистически страни и подтиснатите ни братя от Запада. И тук, на този митинг, както обикновено се е откроявал един огромен портрет на „бащата на всички трудещи се“ – Ленин. О. Гавриил обаче отишъл и пред смаяните погледи на всички го запалил. Бил е арестуван от КГБ и над него няколко месеца лично се е „трудил“ доскорошният президент на Грузия, а тогава още среден апаратчик в Комитета по държавна безопасност Едуард Шевернадзе. Можем само да гадаем на какви изтезания е бил подлаган в полицейските подземия. Човекът, осмелил се публично да изгори портрета на Ленин в онези години. На всички въпроси защо го е сторил, старецът Гавриил спокойно отговарял: „Защото човек не бива да се боготвори“. На този плакат, твърдял той, трябвало да бъде Разпятието Христово. „Вие казвате – Слава на Ленин“, а аз ви казвам, че е трябвало да напишете: „Слава на Господа Иисуса Христа“. В психиатричната клиника му поставят диагнозата „психопат със склонност към шизофрения“. Тази диагноза спасява о. Гавриил от разстрел. Господ запазва избраника Си, за да не остане грузинския народ без назидател.

О. Гавриил изтърпява много неща от мъчителите си, но никога никого не осъжда. „Той строго забраняваше да съдим когото и да било – разказва игуменията на манастира „Самтавро“, майка Кетеван, – и ни наставляваше така: „Ако видиш убиец или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш и ще погинеш… Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто“.

Майка Кетеван, на която старецът е предсказал игуменството, си спомня първата среща с о. Гавриил. Било е преди повече от двадесет години, на централния проспект „Руставели“ в грузинската столица. Отецът бил вдигнал високо ръце и със силен глас призовавал: „Грузинци, опомнете се и се пробудете! Грузия загива! Гробът на св. Шушаник е в запустение! Метехският храм е превърнат в театър!“. Старецът гръмко плачел и скърбял за своя народ. Минаващите го гледали с интерес, някои го слушали, а други скептично се усмихвали.

О. Гавриил умело е прикривал своите дарования под мантията на юродивството, но окръжаващите са чувствали неговата благодат и са се вслушвали в съветите му.

Майка Елисавета Зедгенидзе си спомня случай, когато по пътя към манастира „Джвари“ („Кръст“, недалеко от Мцхета, построен през 5 в.) отецът я благословил да купи водка, скрил бутилката под расото си и влязъл в храма по време на службата. Там извадил бутилката, пил и почерпил всички в близост до него. След това се огледал наоколо, усмихнал се и казал удовлетворен: „Виж, как никой не ни осъди, те всички ще се спасят“.

Спомням си, че моят приятел Мераб, който добре познаваше стареца, не веднъж ми е казвал, че о. Гавриил е обичал да пие пред хората и да показва опиянение и така е разсейвал всякакви съмнения за святост.

Сред отличителните харизми, с които Бог го бил дарил, е бил дарът да привежда хората към дълбоко покаяние.

Веднъж един монах попитал стареца какво е това пост? О. Гавриил, който ясно виждал миналото и настоящето, му отвърнал: „Сега ще ти обясня“ – и открил всичките му грехове. От срам монахът не знаел какво да прави. Паднал на колене и започнал да плаче, а о. Гавриил му казал: „Искаш ли да ядеш?“ – „Не, отче, благодаря, не ми се яде“ – отвърнал монахът. „Ето това е постът, нали искаше да знаеш: когато помниш своите грехове, ти се каеш и дори не мислиш за храна“.

Друг път в килията на отеца била дошла съпружеска двойка. Жената била бременна. Старецът им казал, че детето разбира всичко и трябва да бъде учено на Словото Божие още от утробата на майка си. Мъжът се удивил, че той не може да чуе дори в съседната стая какво се говори, а как детето ще чува в утробата на майка си? Старецът тогава подвикнал към жената: „Детенце, ти чуваш ли ме?“. И плодът на бременната така силно се размърдал, че на нея ѝ прималяло и трябвало да седне.

При отеца дошъл гост от Атон. Старецът, без да го познава, му подарил икона на неговия ангел-хранител. Гостът се поклонил и го помолил: „Ела при нас, от нищо там няма да имаш нужда“. Отговорът бил: „Аз моята Грузия за Атон не заменям“. Гостът бил игумен на един от атонските манастири.

Мнозина обясняват неговата категоричност с пророчествата, които той ни е оставил.

„Борбата на светите пророци Енох и Илия с антихриста ще я предават по телевизията. Когато иконата на Иверската св. Богородица напусне Атон, ще забият камбаните и църквите ще ѝ се поклонят, за да я изпратят. Всичко това ще се предава по телевизията. Това е милост Божия, за да могат хората по света да видят и желаещите да се спасят, ще дойдат в Грузия… Антихристът тук няма да се възцари. И тук ще има гонение, но то няма да е като на другите места. В Евангелието е написано, че навсякъде ще бъде повдигнато гонение и горко на тези, които му изменят. Ще дойде време и хората ще бягат в гората. Но никой да не бяга сам… Бягайте в гората на малки групи. За християните най-голямото страдание ще бъде, че те самите ще избягат в гората, но техните близки ще приемат печата на антихриста. Продуктите, на които ще бъде поставен печатът на антихриста, не могат да ви навредят. Това още не е самият печат. Трябва да казвате молитвата „Отче наш“, да се прекръствате и храната, която ядете също, и да я поръсвате със светена вода – така се освещава всяка храна…“.

„Над всички канони и устави е любовта. Ето защо толкова много се говори в Книгата за нея“ – обичал да казва о. Гавриил. „Ако ненавиждаш дори и един човек, в негово лице ненавиждаш и Самия Христос и далече си от Царството Божие… В последните времена любовта, смирението и добротата ще спасяват хората. Добротата отваря вратите на Рая, смирението въвежда в Рая, а любовта ще ни покаже Бога“.

В края на живота си отецът е бил тежко болен. Над дванадесет пъти са вадили течност от стомаха му. Докторът е правел всичко в много примитивни условия, в килията на стареца. Според специалистите нормален човек би издържал не повече от две-три подобни процедури. Всичко обаче е било според Божия план. Старецът Гавриил мирно затваря очи на 2 ноември 1995 г.

Той все още не е канонизиран официално от Грузинската църква, въпреки многобройните свидетелства за светостта му приживе и след неговата смърт. За себе си на шега той е казвал така: „Първо трябва да канонизират отец Георги (Мхеидзе). Той е велик светец“. Неотдавна, през 2003 г., Грузинската църква канонизира духовния наставник на стареца Гавриил, о. Георги. Първата част от пророчеството му се е изпълнила…

По молитвите на стареца Гавриил, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй и нас грешните! Амин!