Георгий Сузуки разказва за содомията на Иларион и за духовната поквара на клира

Александър СОЛДАТОВ

Миналото лято в Руската православна църква избухна голям гей скандал, който, както изглеждаше по онова време, заплашваше да съсипе кариерата на митрополит Иларион (в света Григорий Алфеев). По това време той вече беше частично в немилост, след като беше „заточен“ в Унгария, където бързо получи гражданство и активно лобираше за интересите на

Руската православна църква и лично на патриарх Кирил (Унгария многократно блокираше името на патриарха да бъде добавено към списъка със санкции на ЕС). Преди това, когато Иларион все още работеше в Москва и ръководеше отдела за външни църковни отношения към Министерството на външните работи на Църквата, млади мъже с азиатска външност като Николай Оно, Вячеслав Ли и Йоан Копейкин служеха като негови помощници и килийници. Вече пристигнал в Унгария, Иларион остана верен на характера си и покани 20-годишния японски гражданин Георгий Сузуки, родом от смесено руско-японско семейство, който търсеше богословско образование в Руската православна църква.

След като служи на Иларион около година и половина, Георгий го обвини в сексуален тормоз и разкри някои подробности за луксозния начин на живот на митрополита, контактите му с олигарси спонсори и, според Сузуки, евентуални корупционни връзки с унгарските власти. От своя страна митрополитът обвини бившия си килийник, който избяга от него в Япония, в кражба на ценности (те вече са върнати на Иларион), незаконно заснемане, фалшифициране на видео и аудио материали и клевета.

Унгарските и руските съдилища разглеждат редица взаимни съдебни дела, а Сузуки е обявен за международно издирване, въпреки че японското правителство не го смята за виновен и отказва да го екстрадира в Унгария. Георги продължава да публикува обвинения срещу Иларион и други йерарси на Руската православна църква в своите Telegram и YouTube канали. Последният обрат в този скандал включваше взаимни обвинения между Иларион и Георги, че работят за руските тайни служби, както и разказ на бившия килийник за унгарския вицепремиер Жолт Шемен, с когото Сузуки си кореспондираше поверително повече от шест месеца. Георги Сузуки сподели някои подробности от тези нашумели случаи с „Новая газета“, обсъждайки травматичното си преживяване и личната си гледна точка за състоянието на нещата в Руската православна църква.

Приехте православието просто поради традицията, или това беше религиозен избор? Защо решихте да служите и да получите духовното си образование в Московската патриаршия, а не например в Константинополската?

„Роден съм и израснал в православно семейство с руски и японски корени. От ранно детство служех в токийската катедрала на Автономната японска православна църква (ЯПЦ), която по принцип няма собствена система за духовно образование. Избрах Московската богословска академия за образованието си, защото говоря руски от детството си и като цяло съм възпитан в руската традиция. Основателят на Японската православна църква е руският светец Николай (Касаткин) и ние съхраняваме неговата традиция.“

Срещнахте се с митрополит Иларион преди няколко години. Бяхте ли наясно с репутацията му в църковните и свързаните с църквата среди?

„Не се стремях да се срещна с митрополит Иларион. Като чуждестранен гражданин, търсещ богословско образование в Руската църква, в Русия, просто писах на официалния адрес на Отдела за външни църковни отношения (ОВЦР) на Руската православна църква - Министерството на външните работи на църквата. По това време изобщо не се интересувах от руските църковни новини, тъй като бях служил с нашия японски митрополит Даниил, който вече е починал. Бяхме чували само слухове, че патриарх Кирил някога е продавал тютюн, нищо повече. Случи се така, че Иларион все още ръководеше ОВЦР по това време и самият той инициира кореспонденцията. И когато беше преместен в Унгария (през юни 2022 г. - А.С.), му написах писмо със съболезнования и той ме покани там.“

В канала си в Telegram споменахте, че сте посещавали Среднеуралския манастир в младостта си, чийто духовен наставник е бил „вождът на царепоклонниците“ Сергий (Романов), който сега излежава присъда в руски затвор. Съдейки по публикациите ви, ви привлича църковният консерватизъм. Чували ли сте нещо в тази среда за това, че Иларион е предполагаем „либерал“, „екуменист“ или „криптокатолик“?

„За първи път посетих Среднеуралския манастир с майка ми, когато бях на пет години. След това ходих там още няколко пъти. Бяхме поканени там от известната психоложка, монахиня Нина (Кригина), и видяхме отец Сергий само в самия манастир. По това време той все още не беше правил никакви остри изявления за патриарха или Путин. А Иларион дори не беше споменат там.

Сергий сега е обвинен в малтретиране на деца и насилие в манастирския дом за сираци, но аз никога не съм бил свидетел на нещо подобно. Там цареше топла атмосфера, въпреки че, разбира се, никога не съм живял там повече от две седмици. Този манастир беше като цяло популярен в Японската православна църква; много от нашите руски енориаши ходеха там, а нашият японски свещеник публикува добра статия за манастира в църковния вестник. Едно семейство дори се премести по-близо до манастира и все още живее в района.

Искал си да учиш духовен живот от Иларион, надявайки се той да те подготви за монашество и свещенство. Но си се озовал в атмосфера на лукс. Какви са били истинските религиозни убеждения на митрополита? Смятал ли се е за монах?

„Да, бързо осъзнах, че не съм със старец или духовен учител, както предполагах за Иларион от книгите и филмите му, а с успешен бизнесмен или политик. По същество мисля, че е мини-олигарх. Нямах истински монашески живот, но научих руския жаргон, който Иларион и бившият му килиен служител, дякон Вячеслав Ли, постоянно използваха. Именно в тяхната компания за първи път научих руски ругатни – когато гледахме някои филми, в които се използваха. Иларион формално се смяташе за монах и спазваше определени минимални изисквания – например, молитва преди и след хранене. Но когато се опитах да му задам духовен или богословски въпрос, той просто ми подаваше дебела книга на руски, избягвайки подобни разговори."

Научих, че Иларион е прекарвал по-голямата част от времето си в занимания с недвижими имоти, посещаване на ресторанти и срещи със спонсори. Бих казал, че е живял живота на богат пенсионер.

„Ами, той служеше веднъж седмично, защото обичаше службите от естетическа гледна точка – красивото пеене, одеждите, движенията. Когато за първи път пристигна в Унгарската епархия, хорът в Будапеща не беше перфектен. Той беше много нервен от това и скоро покани млад хормайстор от Русия. Хорът се подобри и Иларион се успокои. Той избягваше да служи всенощни бдения, винаги измисляйки си оправдания. Въпреки че живееше близо до църквата, не му се налагаше да пътува никъде за служби. Обикновено посочваше лошото пеене и умората си.“

Когато живеехте с него като килиен служител, спазвахте ли заедно монашески правила, спазвахте ли монашески пости?

„В понеделник изобщо не спазвахме монашески пост; Иларион вероятно не знаеше за това. Отначало той също не постеше в сряда и петък, но след това от Грузия пристигна една монахиня-готвачка и започна да приготвя постни ястия „по подразбиране“ в дните на поста. Иларион, доколкото мога да преценя, намираше това за трудно. Но дори и след това обичаше да закусва с изискано сирене в мое присъствие – единственото изключение беше по време на Великия пост, когато подчертаваше „подвига“ си: „Вижте, аз ям хляб с мед, а не със сирене!“ Но ако по време на Великия пост някой ни поканеше на гости или се озовахме в ресторант, сервиращ вкусни месни ястия, Иларион казваше в мое присъствие: „Добре, този път ще го поръчаме.“

Не го видях да изпълнява монашеското правило. Може би е чел минималните сутрешни и вечерни молитви, но проблемът беше, че преди да го направи, идваше до леглото ми. Лягаше, докосваше ме и след това отиваше да се моли. Не мисля, че такава молитва може да бъде истинска...“

Като се вземе предвид този сексуален тормоз, защо не избягахте веднага от Иларион или не избегнахте подобен контакт? Доколкото разбирам, имахте отделни стаи във всички негови резиденции?

„Иларион е човек с връзки, власт и авторитет. Не можеш просто така да откажеш на някого. Мислех си, че това е много опасно. Тези повече от 18 месеца, които прекарах с него, бяха ужасни за мен – бях стресиран всеки ден. Понякога умишлено ставах много рано сутрин, преди да пристигне, обличах се и си вършех работата, а вечерта казвах, че имам ужасно главоболие и искам да остана сам. Но после го разбрах: на следващия ден Иларион беше много раздразнен от мен, заяждаше ме по всякакъв начин и като цяло имах чувството, че ме тормози. Последното беше по-лошо за мен от първото. Постепенно осъзнах, че трябва да го търпя, иначе щеше да стане по-лошо.“

В скорошно интервю за Би Би Си, Иларион ви обвини, че сте променили драстично отношението си към него след мистериозно пътуване до Москва през август 2023 г., намеквайки, че може да сте били вербувани от руските разузнавателни служби. Разкажете ни за това пътуване – какво ви доведе в Москва след повече от година служба на Иларион?

„Всъщност посетих Москва и Троице-Сергиевата лавра само със спортна виза за пет дни, тъй като учех там в Московската духовна академия. Молих се и в Лаврата на празника Успение на Пресвета Богородица. Бях поканен в Москва от влиятелна фигура в спортния свят, треньор, чието име няма да разкрия. Срещнахме се в компанията на Иларион, но се разбрахме да не казваме на митрополита за пътуването – той някак си научи за него по свои канали. Много ми липсваше уиндсърфингът, с който преди това бях постигнал голям успех в Япония. Освен спортния център и Лаврата, посетих и катедралата „Христос Спасител“ и други забележителности. Разбира се, не станах агент на Кремъл и не се срещнах със служители на ФСБ… Върнах се в Унгария на 1. септември, а на 4. с Иларион отидохме на яхтено пътешествие до Сардиния с един олигарх, когото познаваше. Прекарахме там две-три нощи. Преди да тръгнем, този олигарх ми предложи да се оженя за една от трите му дъщери. Вероятно беше шега, но на Иларион никак не му хареса. След това започнаха заплахите, които аз приех като директни: „Ако ме оставиш заради някоя жена или отидеш в Япония, ще съжаляваш!“.

Това ме подтикна да планирам „бягството“ си и да започна да се подготвям за него, по-специално като записвах разговори и сцени в спалнята си. Тогава се убедих, че ме тормозят. Иларион разчиташе, че ще бъда с него до края на живота си – както разбрах, той си беше купил „дворец“ близо до Будапеща специално за тази цел – а аз започнах да намеквам, че Япония все пак е моята родина и че там ми харесва.“

От ваша страна, вие също обвинихте Иларион в сътрудничество с руските разузнавателни служби, като отбелязахте, че снимките му на стрелбище, публикувани от чешки медии, уж са направени на Лубянка. Как Иларион е изразявал политическите си възгледи в разговори с вас? Изпитвал ли е страх или, обратно, възхищение от руската държава?

„Иларион знаеше, че съм против Путин и СВО и не критикуваше възгледите ми. Но неговата позиция е чисто прагматична: ако е изгодно да бъде за Путин и за войната, тогава ще бъде за това, но ако е обратното, тогава ще избере ролята на опозиционер. Според мен, не му е трудно да сменя ролите. Но мисля, че винаги ще защитава кариерата си и например винаги ще бъде лоялен към патриарха. Дали обича Путин или Кирил, не знам, но е готов да им служи.

Рядко говорихме за СВО; той винаги избягваше темата. Но няколко пъти каза, цитирайки някакъв източник, че боевете в Украйна ще продължат до 2030 г., или поне още няколко години. Понякога ми показваше новини за Путин, но не ги коментираше. Той ми се похвали с връзките си с генерали от ФСБ, които уж дори са се занимавали с личните му дела. Той не скри тези връзки."

Имате ли много непубликувани записи на разговори с Иларион?

„Много, но ако публикуваме всичко, това ще създаде хаос, а няма нужда. Това, което вече е публикувано, е достатъчно, помислих си аз, за да бъде лишен Иларион от сан и да го изключат от църквата. Когато публикувах няколко видеоклипа онлайн, се надявах, че това ще доведе до промяна в Руската православна църква, но хората се оказаха страхливи. Вдигнах знамето, представих доказателства и хората отговориха: „Действайте сами и ще ви гледаме как се борите.“ За повечето хора е станало нормално това да се случва в църквата; хората са свикнали с всичко това и се чувстват безсилни.

Наскоро беше публикувана информация за това, което според мен са възможни корупционни връзки между Иларион и унгарското правителство. След това унгарските власти започнаха публично да ме обвиняват, да ме притискат и да защитават Иларион. Всъщност, опасността за живота ми само се увеличи. А какво ще стане, ако публикувам всичко? Докато не си намеря силен покровител, няма да мога да публикувам всичко.“

Защо решихте да публикувате обвиненията в корупция срещу унгарското правителство?

„Наскоро лидерът на опозицията в унгарския парламент изпрати въпрос до правителството, в който питаше защо Иларион, приятел на вицепремиера Шемен, е получил сериозни обвинения в корупция срещу него и не е подведен под отговорност. Правителството отговори, напълно неуместно, че педофил е някой, който е извършил непристойни действия срещу дете под 14 години, а аз бях на 21. Но никой не обвинява Иларион в педофилия! Нещо повече, Шемен лично дойде в парламента и заяви от трибуната, че Сузуки е обявен за международно издирване, че е откраднал вещите на Иларион, тайно е заснел видеоклипове и т.н. Това беше неговата реакция на моята история за кореспонденцията ни с него и как чрез Иларион Шемен вероятно има връзки с руски олигарси. Когато за първи път срещнах Шемен, го смятах за добър и свестен човек. Кореспондирахме си повече от шест месеца и той споделяше само най-безобидните фрагменти, извадени от контекста. В момента не водя никаква кампания срещу него лично, а просто посочвам, че той прикрива действията на Иларион.

Списъкът с издирвани предполага, че дадено лице се укрива, а унгарската полиция знае адреса ми в Япония и е във връзка с мен чрез адвокат. Предметите, които взех от Иларион като обезпечение, отдавна бяха върнати на Иларион чрез полицията и полицията предложи да прекрати делото, но Иларион настоява да ме издирва. Доколкото знам, наскоро той уж е писал на журналист, че „докато Сузуки не затвори канала и не се извини, той ще остане издирван“.

Изкуствено се забавя разглеждането на делата ми за клевета срещу Иларион и Вячеслав Ли в районния съда в Будапеща, където живее митрополитът. Съдът изпрати призовка на Иларион, но той не отговори, затова нареди на полицията да го открие в рамките на два месеца. Минаха повече от шест месеца - нищо не се е случило, полицията не прави нищо, а съдът мълчи. Сега е моментът да се подаде заповед за обиск! Делата срещу мен също са в застой, заметени са под килима. Защото, ако се образува някакво производство, това би създало ненужна публичност за Иларион.

Сега ме съди в Русия – също за клевета – с надеждата да спечели там, след което ще твърди, че всички обвинения са били счетени за клевета. Патриаршията ще каже: вижте, съдът е установил, че Иларион е оклеветен на Запад, така че той трябва да бъде реабилитиран с почит – например, като бъде назначен в Санктпетербургската епархия.“

Присъствахте на срещите на Иларион със заместник-премиера Шемен. Какво обсъждаха?

„Не съм присъствал на всички срещи и някои от разговорите бяха частни. Не мога да ви дам всички подробности, но те обсъждаха руски олигарси, търсещи пребиваване в ЕС. Доколкото разбирам, тези олигарси са предлагали услугите си на правителството, Унгария им е предоставила пребиваване и Иларион, предполагам, може да е получил процент. Но имаше и въпроси на правителствено ниво – например санкциите срещу патриарх Кирил. Унгария винаги е блокирала включването му в списъка със санкции на ЕС.“

Как преживяването ви с Иларион повлия на възгледите ви за Църквата? Все още ли искате да служите на Църквата или плановете ви са се променили?

„И да, и не. Сега разбирам колко сериозни са проблемите на Руската православна църква. Моето отношение към самото Православие не се е променило, но тази религиозна организация /РПЦ/, според мен, е дълбоко корумпирана и се разпада. Но Бог не се меси в делата на патриарха. Преминаването към Константинополската патриаршия е проблем за мен, защото не говоря езика, а те нямат епархия в Япония. Тези, които приемат католицизма или протестантството, след като се сблъскат с реалността на Руската православна църква, смятам за духовно слаби. Хората не се присъединяват към църквата заради патриарха или митрополита.“

Запознати ли сте с травматичните преживявания на други млади хора, които са се сблъсквали със сексуален тормоз от страна на епископи в Руската православна църква? Споделят ли с вас историите си и други пострадали?

„Някои ми писаха. Знам историята на млад мъж, който искал да обвини епископ в сексуално насилие в Русия. Той бил толкова притиснат, че се самоубил /или е бил самоубит – б.р./. Информация за престъпленията на епископите вече не изтича. Но, от друга страна, броят на семинаристите и послушниците, които съзнателно се съгласяват на подобни неща и специално идват да „умилостивят“ епископите в името на кариерата си, нараства.“

Наскоро обявихте създаването на движение в подкрепа на жертвите на епископски злоупотреби в Руската православна църква. Все още ли са в сила тези планове?

„Да, те остават. Но сега съм под натиск от различни страни. Цялата ми енергия се изразходва за неравната ми борба с Иларион, а след това ще мога да помагам на другите. Това е много важно. Не само за жертвите на сексуално насилие, но и за всички измамени вярващи, които даряват пари на свещеници и епископи, които след това ги харчат за срамни неща. Младите хора, които се намират в същото положение като мен, с развратни епископи, вече не се надяват на никаква защита в Русия. Но по-възрастните духовници и енориаши са готови да участват в подобно движение – анонимно, разбира се.“

Колко хора ви подкрепиха, оказват ли ви помощ?

„Мисля, че повечето духовници мислят в същия дух като Иларион: угаждането на властите е предпоставка за кариера. Те винаги казват това, което им казват началниците. Дори не говоря за патриарха, защото над него все още е царят. Това беше ясно демонстрирано през февруари 2022 г.: Синодът на Руската православна църква първоначално обяви предпазлива, миролюбива позиция, но буквално няколко дни по-късно патриархът рязко промени реториката си, както и всички епископи.“

Мнозина чувстват в сърцата си, че съм прав, но се страхуват да ме подкрепят открито от страх да не загубят кариерата си. Няколко свещеници ми писаха анонимно и само тези, които са на дъното на кариерната стълбица, предложиха пряка подкрепа. Обикновените енориаши пишат много, но те са само малка част от цялата Руска православна църква, която до голяма степен е с промити мозъци от „послушание“. Това е специално, сляпо послушание, при което Евангелието и каноните са обявени за второстепенни, а думите на свещеника, епископа или патриарха са по-важни.“

До каква степен пороците, с които се сблъскахте в Руската православна църква, са присъщи на историческото православие в миналото?

„Мисля, че всяка затворена организация, като армията или затворите, често има подобни проблеми, защото е невъзможно да се проверят отвън. Разбира се, тормозът в църквата не се е появил едва през 21. век. Но именно в този момент, когато светът става все по-корумпиран, той е достигнал гигантски размери, по-лош от всякога. Тези пороци се утежняват допълнително от особеностите на руската история. Струва ми се, че дяволът е триумфирал в тази църква.“

Митрополит Иларион понякога е противопоставян на митрополит Тихон (Шевкунов) като „консервативна алтернатива“. Например, той никога не е бил обвиняван в малтретиране на семинаристи или послушници и не е бил замесен в никакви гей скандали. Как гледате на тази личност?

„Честно казано, не го познавам. Виждал съм го само онлайн, но никога не съм се срещал с него лично. Проблемът не е в отделните епископи, а в системата. Ако Тихон е постигнал такъв успех в рамките на тази корумпирана система и мълчи за нейните недостатъци, тогава мисля, че е съгласен. Считам това за съучастие в злото. Лично аз мисля, че може би ме подкрепя – виждал съм такива намеци в коментарите под публикациите ми – и може би лично не харесва Иларион. Но не бих възлагал надежди на него за промяна в Руската православна църква.“

Каква е Японската православна църква? Има ли тя отчетлив национален характер?

„Японската църква се е свила значително от времето на Свети Николай, тоест през последните сто години. До края на живота му (1912 г.) е имало 30 000 православни японци от население от 50 милиона. Сега населението на Япония е 120 милиона и има само 9000 православни. И тенденцията е низходяща. В Японската православна църква са останали по-малко от 50 църкви и само около 30 свещеници. Въпреки че има три епархии – Токио, Сендай и Киото – остава само един епископ; другият е починал. В някои църкви службите се провеждат веднъж на всеки един или два месеца. Японската православна църква е много семпла и аскетична. Нямаме онези църковни бабички със забрадки, които се заяждат с произволни посетители на църквата. Японците като цяло са много скромни хора. Дори енориашите, които имат много пари, не се открояват по никакъв начин, обличайки се семпло; няма VIP зона за богатите, както в руските катедрали. Интересното е, че Японската православна църква празнува всички празници по стария календар, с изключение на Коледа, която се чества на 25. декември, тъй като е станала национален празник в Япония. След това вторият празник се чества на 7. януари, предимно за руснаци.

Основният проблем с Японската православна църква е, че тези, които приемат вярата и искат да се задълбочат в православието, не получават никакво духовно образование. В Токио има семинария, която приема само един или двама ученици. Грубо казано, образованието там е на нивото на неделното училище. Тези, които искат да се задълбочат във вярата, се считат за психически нестабилни в Япония.“

Какви са плановете ти за бъдещето?

„Искам да кандидатствам отново в университет (ще трябва да започна първата си година, тъй като Московската духовна академия не ми дава сертификат, потвърждаващ, че съм завършил три години там). Избирам между право, икономика и журналистика. Тъй като съм в международния списък за издирване, все още не мога да си намеря работа. Дори имах възможност да работя в Toyota, но когато работодателите видят негативни новини за мен онлайн, ми отказват. Японското правителство отказа да ме екстрадира, но компаниите така или иначе не искат проблеми с репутацията ми. Добрите университети също може да се страхуват да ме приемат - ще видим. Иларион на практика съсипа целия ми живот до този момент…

От детството си исках да стана свещеник, затова отидох при Иларион. Но там не можах да придобия опита, от който се нуждаех, за да се подготвя за ръкополагане и да придобия способността да водя бъдещото си паство към спасение. Сега никой няма да ме ръкоположи; митрополит Серафим Японски ме отстрани, защото е напълно зависим от Московската патриаршия и се ръководи от бившия килиен служител на Иларион, йеромонах Николай (Оно), който беше приет в Японската православна църква. Не искам и ръкополагане от такива хора; то е невалидно. Освен това, не съм готов за това служение – липсва ми необходимият опит и необходимото образование. Осъзнах, че човек може да служи на Бога и на Църквата, без да е свещеник – по-важно е да нарече злото - зло и да не превръща Божия дом в гей публичен дом. Може би един ден ще мога да отворя собствен бизнес и да оказвам финансова подкрепа – не на Руската православна църква, а на някоя добра църква.“

-------------------------

Александър Солдатов е колумнист на опозиционната „Новая газета“