Историята на отец Емануил, който загърби исляма и стана свещеник

Силвия РУСЕНОВА

Неведоми са пътищата Господни. И на човешкия житейски път. Доказва го необикновената история на отец Емануил, който загърбва исляма и приема християнската вяра, за да стане свещеник. Всеки един ден на отец Емануил е свързан с църквата „Света Троица“ в Добрич. Лична история, озарена от чудесно събитие го води към християнската вяра.  

Отец Емануил: „Моето име, с което съм роден, е Ерхан. Аз съм родом от град Добрич. Роден съм в мюсюлманско семейство и съм израснал в това многодетно семейство. Бяхме четири деца.“

Спомените му от Възродителния процес още са живи. Тогава той е малко момче, чието име от Ерхан става Емил. А след като завършва училище, започва да работи в строителството.

Отец Емануил: „Правехме ремонт тук, в този храм, но не на самия храм, а на социалния център, който е в двора, и така се запознах със свещеника, който беше тук – отец Стоян, който впоследствие ми стана кръстник. С течение на времето общувахме с него доста и аз междувременно се ожених. 13 години със съпругата ми нямахме деца и, работейки тук, аз влизах да се моля. В един момент започнах да се моля и за себе си, не само за другите хора, и това беше моментът, в който реших да приема християнството.“

Да се родиш в семейство, в което стриктно се спазват повелите на Корана, и да приемеш християнството, според отец Емануил не е случайно. Нещо повече – убеден е, че от Бог е отредено всичко, което му се случва в живота.

Отец Емануил: „Общото и в исляма, и в християнството е, че учат на любов. Просто начинът на прочит, кой как ще го разбере – може би оттам са тези отклонения към по-радикалните вярвания на хората. Но и в двете общото е любовта.“

През 2009 година отец Емануил приема Свето кръщение, а на следващата година става чудо – ражда се синът му Александър. Приема го за Божи дар в отговор на дългогодишните му молитви със съпругата му да имат деца.

Отец Емануил: „Аз знам, че е от Господ и това беше моментът, в който аз се насочих все повече към Бога.“

Пътят от исляма до християнството, който извървява отец Емануил, не е лек.

Отец Емануил: „Първоначално доста хора не погледнаха с добро око на това. Някои от моите познати се отдръпнаха. И от моя страна имаше отдръпване, но с времето всички го приеха и всички вече знаят, че онзи тогавашен човек е същият и сега.“

За избора си да служи на Бог отец Емануил е послушал сърцето си. Среща и подкрепата на отец Стоян, който го насочва към семинарията.

Отец Емануил: „След като започнах в Семинарията, нямах никаква идея, че ще стана свещеник. По принцип нямам дар слово. Понякога съм се чудил – добре, Господи, как отреди аз да съм свещеник, при положение че някой ще обясни нещо с 12 думи, а аз ще ви го кажа с две и ще млъкна. Нямам такъв дар слово, но ето че Господ е промислил за какво да съм свещеник.“

Отец Емануил казва, че Православието му е помогнало да намери вътрешен мир.

Отец Емануил: „Християнството ме научи на смирение. На смирение и любов към ближния, докато преди не съм имал това, докато не намерих Бог.“

Важно е още, според отец Емануил, да бъдем безкористни и в смирението, и в любовта си, защото без тях човек няма нито душа, нито сърце…

Слава Богу!