Светските и църковни милиционери се нахвърлиха като хиени върху непокорния игумен

НАШИЯТ КРЪСТ

   О, не – такова забележително единодушие отдавна не бе забелязвано по нашите географски ширини! И няма как да бъде оставено без внимание от наша страна – вместо да се борят с олигарси като Буци, Муци, Черепа, Чичко Тревичко и прочие, овластените зеленочорапести фатмаци чрез подвластните им медии, плюс верноподаническата

на патриарха-путинист част от клира, се нахвърлиха върху най-големия грешник, мега-злодея на Републиката!

Кой е той ли?

Е как кой – „Никанор – рецидивистът в расо, който гази църквата с езика на квартален пияница“.

Цитирам водещо заглавие в „най-тиражния, най-влиятелния“ български вестник – „24 часа“.

Бре! Как да отминеш статия с такова заглавие-шедьовър?! Очаквам от текста да разбера за какво е бил осъден тоя калпазанин и е лежал неколкократно в затвора – както подобава на един рецидивист. Стигам до края на материалчето и не намирам нищо за присъди или затвори. Просто един от поредицата оплювателски пасквили. Автор е Кирил Борисов, шеф на криминалния отдел.Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..">

Но нека да дочетем статийката докрая, да уважим труда на автора, който е извел в подзаглавие основните грехове на „рецидивиста“: „Скандалният монах обижда патриарха и синода, обича богатите спонсори, заиграва се с геополитика и защитава джендърите!“ Ти да видиш!

И какво предлагаш, Кире? Примерно за джендърите – химическа кастрация, пандиз или електрически стол?

И защо мислиш, че е обидно да кажеш истината – че патриарх Даниил е путинофил? Питай го лично – след като разпрати писма до патриарсите на всички поместни църкви в защита на РПЦ – няма причина да не го потвърди и пред твоя репортерски диктофон…

А „заиграването с геополитика“ вероятно касае решението на архимандрита да покани на летни лагери в манастира деца-сираци от Украйна? Или пък, че отец Никанор скоро ходи до Киев и там дари банка от своята кръв за украинските жертви на войната…

И още – дали е работа на един крими-репортер като теб, Кирчо, да пише за неща, които не разбира, като църковната тематика? Написал си, че „Никанор призова Бог да съкрати дните на Негово Светейшество като глава на БПЦ. Известно е, че митрополитът и патриархът са несменяеми и служат до смъртта си“.

Да, ама не!

Ръководният орган на БПЦ е Светият Синод – ако той има доказателства, че един патриарх се е провинил и е недостоен /например се докаже, че е содомит/, митрополитите могат да гласуват неговото оттегляне от поста. Същото важи и за митрополитите – например Старозагорският митрополит претърпя тежък инсулт и не бе в състояние да служи. Затова бе избран митрополит Киприан. Сега, по време на литургия, се споменават и двамата: „митрополит Галактион – болящ и митрополит Киприан – служащ“…

Слушай, Кирчо, за мустака си, колега.

Дано дядо Никанор не реши да те съди. Ама теб не те мисля, защото медията ще ти плати масрафа…

В защита на архимандрит Никанор

и за една друга българска църква, която не служи на Кремъл

Владимир Владимиров

Пиша тези редове с едно особено чувство на топлина и надежда - то се появява у мен всеки път, когато се сетя за архимандрит Никанор или когато прекрача прага на Църногорския манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ край село Гигинци. Тази жива обител днес е истинско духовно средище - не само за хората от Граово, Знеполе и целия регион, но и за хиляди българи от София и от цялата страна...

Манастирът има история, продължаваща близо хилядолетие. Още през Средновековието той е бил значимо духовно и просветно огнище, имал е богато стопанство, килийно училище и е събирал българи от Брезнишко, Софийско, Радомирско, Царибродско и Пиротско. След идването на престъпната комунистическа власт монасите са прогонени, а Светата обител е превърната първо в концлагер, след това в пионерски лагер, а накрая — в обор за отглеждане на животни.

От манастир в обор!

Подобно поругаване на вярата, историята и човешкото достойнство могат да извършат само безбожниците комунисти, решили, че могат да изтръгнат със сила Бога от душата на един народ. След падането на комунизма обителта беше оставена в потресаващо състояние — разграбена, поругана и заплашена от окончателно разрушение.

Повече от 25 години съм личен и жив свидетел

на чудото, което се случи там!

С Божията помощ, с огромната воля на отец Никанор и с подкрепата на хиляди родолюбиви и вярващи българи манастирът беше възстановен от руините. Бяха съградени отново не просто храмове и сгради, а беше възстановен духовният живот. Върнаха се хората. Върнаха се молитвата, надеждата и усещането за общност. Отец Никанор успя да вдъхнови хора с различни професии, възможности и политически убеждения и успя да ги накара да повярват, че общото дело е възможно, защото помислите и делата му бяха и си остават чисти и че в България все още могат да се случват чудеса, когато има вяра, воля и почтеност!

Църногорският манастир е

едно от новите български чудеса,

а отец Никанор е неговият основен човешки и най вече духовен двигател.

И точно затова днешният натиск срещу него е толкова възмутителен.

Срещу този монах се води подмолна и срамна война!!! На отец Никанор беше наложена пълна забрана да служи за 15 дни и срещу него беше образувано църковно-наказателно дело. Официалното обяснение е „държание, несъвместимо със свещеническия сан“, неспазване на послушанието и подронване на авторитета на Църквата.

Но тук възниква един много прост въпрос:

Кой всъщност подронва авторитета на Църквата - свещеникът, който говори открито и назовава злото и подслонява деца, бягащи от ужасите на войната, или онези, които използват църковната власт, за да наказват всяко несъгласие и да разпространяват антихуманна пропаганда?

Послушанието не означава безгласие!

То не означава отказ от съвест!

Не означава покорство пред неправдата!

И със сигурност не означава духовникът да мълчи, когато една друга "църковна" йерархия благославя и подкрепя оръжията на агресора и оправдава война, масови убийства на цивилни хора и разрушения на цели градове.

Аз заставам категорично в защита на отец Никанор!

Защото заставам в защита на живата вяра - онази, която служи на човека, подкрепя страдащия, дава убежище на прогонения и не се страхува да нарече злото зло.

Аз съм вярващ човек и произхождам от семейство, дало не един и двама свещеници. Възпитан съм в уважение и любов към Спасителя и към Бога. Всекидневно се уповавам в молитвите си на Пресвета Богородица и на светиите, които моето семейство почита.

Тъкмо затова ме боли за състоянието, до което беше доведена Българската православна църква. Разбира се, в нея има достойни свещеници, монаси и миряни. Има хора, които всекидневно служат смирено, помагат на бедните, утешават болните и пазят вярата жива. Моите думи не са насочени срещу тях.

Но значителна част от висшата църковна йерархия отдавна е изгубила своя път, своята посока и своята духовна мисия

да бъде пастир на българския народ.

По време на комунизма Държавна сигурност проникна дълбоко в тялото на Църквата, а след края на режима тя не намери сили да се очисти. Напротив - агентурното минало, милиционерският манталитет, сребролюбието, интригите и непрозрачните сделки продължиха да я дърпат все по-надолу. Децата на хората, които превръщаха манастири в обори днес управляват и Църквата ни!!!

Всички виждаме как живеят част от митрополитите, виждаме луксозните автомобили, скъпите часовници и демонстративното благосъстояние, но много по-тежка от материалния разкош е духовната дистанция и падение между тях и тяхното паство.

Къде са те, когато българите страдат и имат нужда от подкрепа и духовна утеха?

Къде са, когато обществото се разкъсва от омраза, насилие, бедност и безверие?

Къде са, когато възрастните хора са изоставени, младите напускат страната, а семейства се борят сами с болести и нещастия?

Защо толкова рядко чуваме от тях думи на състрадание, надежда и морална смелост, но толкова често виждаме административна жестокост и неглижиране към духовници, които отказват да мълчат и действат спрямо повелите на Спасителят?

Избирането за български патриарх на Атанас Трендафилов Николов (син на служител на ДС) - изглежда като финален акорд в тази тъжна история на откъсването на църковната върхушка от българския народ и поставянето ѝ в услуга и на разположение на престъпния терористичен режим в Москва!

Това не може и не бива да продължава!

Ако някои български владици и клирици смятат Руската православна църква - църквата, чиито представители благославят ядрени оръжия и оправдават агресията срещу Украйна - за свой духовен и политически пример, нека отидат и ѝ служат в Русия. Ние не сме забравили, че именно същата Русия е мястото, в което са избити най-много свещеници и вярващи хора, а хиляди църкви бяха унищожени!!!

Българската православна църква трябва

да служи на Бога и на българския народ, а не на Кремъл.

България е европейска държава и нашата църква не може да бъде проводник на чужда имперска и вражеска нам политика. Човек не може да се нарича Христов служител и едновременно да оправдава война, агресия и всекидневните убийства на невинни хора.

Това е кощунство...

Това е отрицание на Христовото учение за любовта, милосърдието и мира.

Църквата не е сградата на митрополията и не е служебният автомобил. Не е скъпият часовник. Не е титлата, тронът или административната заповед...

Църквата са вярващите хора – клир и миряни, а глава на Църквата е Христос. Църквата е живата общност. Църквата е ръката, подадена на страдащия. Църквата е свещеникът, който стои до своето паство и има смелостта да говори истината.

Затова днес моето място е до отец Никанор.

В защита на неговото право да говори.

В защита на Църногорския манастир.

В защита на една свободна, достойна и истински българска православна църква.

Църква на Христос, а не църква на страха.

Църква на вярата, а не на сребролюбието.

Църква на българския народ, а не на Кремъл!

Скандалът прескочи границите на България и отекна и в Украйна