Горещата молитва за децата ни е по-силна от всяко възпитание

Мартин РАЛЧЕВСКИ

   Разказаха ми една история, от която се просълзих. Не познавам лично човека, който я сподели с мен. Но като се замислих за посланието, реших, че подобно нещо не може да бъде измислено, защото никой не би си позволил да излъже за такова преживяване. Затова реших да я споделя, с негово позволение, без да назовавам имена. За този човек ще

кажа само, че е мъж на около 40, който е прочел две от книгите ми, но никога не сме се срещали.

Всичко започнало така: 6-годишното му момченце внезапно почувствало силна отпадналост и започнало да повръща. Когато той и жена му разбрали, че положението е наистина сериозно, го закарали веднага в болницата. На място дежурният лекар го прегледал и заявил, че детето трябва да бъде оперирано по спешност, поради тежка коремна инфекция. Преди момченцето да влезе в операционната, погледът на бащата се срещнал с този на хирурга и в очите на лекаря той прочел нещо, което го ужасило. Там видял обърканост и безнадеждност. Бащата го попитал с треперещ глас - какво става? А докторът честно признал, че положението е критично, но че той все пак ще направи всичко по силите си. Тогава бащата, който се оказа, че е дълбоко вярващ и въцърковен човек, застанал на колене в коридора на молитва. Минали няколко дълги и мъчителни часа. Най-накрая вратата на операционната се отворила и лекарят казал: „Детето се събуди. В интензивното е. Може да го видите…“

Бащата скочил веднага и влязъл при сина си, а момченцето го погледнало и тихо казало: “Тате, аз бях умрял и видях Иисус Христос. А после с Него отидох на небето и там видях и моя дядо.”

Бащата изтръпнал. Защото дядото на детето бил починал още преди то да се роди и то никога не го било виждало. А малкото момче започнало да го описва с изумителна точност: “Той беше плешив, малко пълничък, с гол пухкав врат и големи черни вежди. Каза ми, че ти много си го обичал...”

И докато бащата се опитвал да овладе сълзите си, детето добавило: “Там видях и другата ми сестричка! Тя знаеше кой съм, дойде при мен и ме прегърна.”

Това вече напълно объркало бащата, защото семейството имало само една дъщеря.

“Така ли? И коя е тази твоя друга сестричка?”, изумил се бащата.

И тогава момченцето назовало конкретно име. Име, което знаели единствено бащата и майката. Години по-рано съпругата била преживяла спонтанен аборт. Двамата пазели тази болка само за себе си и никога с никого не били споделяли името, което били избрали за неродената си рожба. В този момент за бащата станало ясно, че детето не фантазира, а наистина е преживяло нещо от отвъдното.

“А Иисус Христос - продължило момченцето - беше много красив и добър, но имаше и рани на ръцете и краката. Аз му казах: „Искам да остана тук при Теб!“, а Той ме погали и отвърна: „Добре си дошъл.“ Но в следващия момент обаче Той се промени, погледна ме изненадано и каза: „Извинявай, но няма да може да останеш, защото баща ти силно те вика от земята. И Аз не мога да не отговоря на молбата му.“

Бащата наистина се бил молил с цялото си сърце и душа през цялото това време, докато траела операцията и разбрал, че Бог е чул неговия вопъл.

Малко по-късно хирургът признал насаме пред бащата: „Честно казано, мислех, че няма да издържи операцията. Случилото се за мен е истинско чудо и няма медицинско обяснение.“

Толкова силно ме докосна тази история, че не знам какво повече да кажа освен: Слава Богу за всичко! Велика и всесилна е родителската молитва, когато е отправена с вяра, съкрушено сърце и чиста любов…